Днес един от най-великите футболни клубове в света Барселона има рожден ден и чества своята 124-та годишнина. Ние, българите, сме дълбоко свързани с този клуб, благодарение на легендата на българския футбол Христо Стоичков, който стана човекът, спечелил първата "Златна топка" за каталунския клуб. Никой никога няма да забрави головете, уважението му към и от един от най-добрите треньори в историята Йохан Кройф, първата спечелена КЕШ за клуба през 1992 г. и ония момент с настъпването на съдията Урисар Аспитарте, когато Стоичков защити каталунската идентичност и показа характера си на победител. Тогава той завинаги стана един от тях - каталунците, гордия народ на хълма... Но Барселона не е само историята на българската любов към клуба или пък хегемонията на онзи тим на Пеп Гуардиола в последните години. Нито пък само признатият за най-велик футболист на 21 век Лионел Меси е играл там. Историята започва през 1899 г. На 29 ноември 1898 г., т. е. 2 години преди Реал Мадрид да се утвърди като самостоятелен клуб, е създаден футболен клуб Барселона. В една от богатите провинции на Испания Каталуния се появява вечният враг на „кралския клуб”. На 22 октомври 1899 година швейцарският бизнесмен Жоан Гампер пуска обява в барселонското списание “Лос Депортес”, чрез която набира футболисти. Отзовават се 11 играчи. Той пристига в града и на 29 ноември 1899 г. учредява клуба, като за президент е избран англичанинът Гуалтери Уайлд. Още тогава новият клуб избира за свои цветове синьото и тъмно-червеното, с които играе и до днес. Отборът играе на стадион „Лес Кортс”, тържествено открит през 1922 година, станал известен като „Катедралата на футбола” с капацитет от 30 000 души. Още първите години на клуба се смятат за „Златната ера” (1919-1929). Този период внезапно е прекъснат от избухването на Гражданска война в Испания. През сезон 1928/29 Барселона печели първата от многото си титли в Испанската Лига. Каталунския шампионат отборът печели през сезоните от 1923 до 1928 г. На 14 юни 1925 г., по време на диктатурата на Примо де Ривера в един домакински мач феновете на тима започнали да се присмиват на националния химн на Испания и като репресивна мярка правителството затворило стадиона за шест месеца, което принудило благодетеля на клуба Жоан Гампер да подаде оставка. Въпреки че продължавал да притежава великолепни играчи, клубът навлязъл в период на упадък, точно когато политическите конфликти засенчвали спорта сред обществото. Барселона се изправила пред криза на три фронта: финансов, социален (изразяващ се в спад на членовете) и спортен. Месец след като Гражданската война започнала, президентът на Барселона Хосе Суньол е убит от войниците на Франко близо до Гуадалахара. За щастие отборът бил на турне в Мексико и САЩ, което въпреки че подобрило финансовото състояние на клуба, също се отразило на изпращането на заточение на половината играчи в Мексико и Франция. През 1938 г. Барселона попада под фашистка окупация, а за президент на клуба е назначен подчинен от генералите на Франко. През 1943 г. след скандалния мач срещу ФК Мадрид, в който съдията и полицията заплашват играчите на Барселона, президентът Пинейро се чувства отвратен и подава оставка. Отборът печели Copa Latina през 1949 г. и посреща своята 50-та годишнина през 1949 г., подкрепян от 24 893 членове и спечелил общо 21 шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от Испанското първенство. По време на всички тези исторически неволи той е подкрепян от каталунската спортна преса, чийто доайени са вестник „Ел Мундо Депортиво” и вестник „Спорт”. Началото на 20 век, когато се появява вестник „Ел Мундо Депортиво”, не носи мир на Испания – страната участва в колонизацията на Африка и завладява Испанско Мароко, Западна Сахара и Екваториална Гвинея. Тежките загуби във войната срещу берберите подкопават монархията. Установен е авторитарен режим под ръководството на генерал Примо де Ривера (1923-1931), който завършва със създаването на Втората испанска република. Новото правителство предлага автономия на Галисия, Баския и Каталуния и избирателни права на жените. С получаването на автономни граждански права каталунците започват да обогатяват своята култура. Интересуват се от начина на живот на големите европейски културни столици като Рим, Милано, Виена, Лисабон, който ще стане техен лайфстайл по-късно. Светогледът им обхваща нови хоризонти. Това се отразява и на пресата им, а в частност и на спортната преса. Вестник “Ел Мундо Депортиво” започва да списва статии за успехите на отбора, за актуалния брой на членовете на тима, излиза т. нар „Бюлетин” на „ФК Барселона”. В Каталуния според архива на университетската библиотека тогава се издават над 10 спортни издания, а в Мадрид те са над 17. Най-силно разделението между мадридисти и каталунци личи в спортните вестници тогава и сега. Всеки има спомени с Ел Класико - дербито между Барса и Реал, което съществува вече над век и което ще съществува, докато Земята се върти...Но нека разгледаме някои незабравими двубои между двата гранда. От сезон 2004/2005 в страната има два футболни хегемона – Барселона и Реал Мадрид. За този период двата тима се редуват да печелят титла след титла и напрежението в пресата, на стадиона и на терена непрекъснато ескалира. Каталунците имат 7 титли, Реал има 3, а другият мадридски отбор Атлетико също спечели 2. В медиите в световен мащаб в този период се заговори за 3 „Дрийм тийма” на Барселона – на треньорите Франк Рийкард, Пеп Гуардиола и Луис Енрике, както и за стила на каталунците „тики-така” (игра с много пасове в средата на терена и надмощие при владеенето на топката, постоянни и технични атаки и красота при изпълненията на гола), с който по ирония на съдбата испанците дори станаха световни и европейски шампиони по футбол. Тези емоции мадридските медии не можаха да простят на своите колеги в Европа. През сезон 2011/2012 г. Реал Мадрид става шампион, но не празненствата за титлата са на-вълнуващи за мадридистите. Испанското дерби между двата гранда Реал Мадрид и Барселона не е просто една борба за титлата. Тя осмисля футболния сезон, ежедневието и дори живота на един народ, за когото футболът е религия. В това ни убеждават и испанските спортни ежедневници в Мадрид и Барселона. На 21април 2012 година се игра епизод от вечната битка между двата тима Ел Класико. В един от най-вълнуващите двубои на клубно ниво в европейския футбол Барселона загуби с 1:2 в 164-ото издание на Ел Класико. В двубоя един срещу друг застанаха и двамата най-добри голмайстори Лионел Меси и Кристиано Роналдо в спора им за приза "Пичичи", като и двамата имаха по 41 гола в Ла Лига до този момент през сезона. Преди мача във вестник „Марка” излезе мнениято на старши треньора на Барселона Хосеп Гуардиола . Според него всичко бе в ръцете на мадридчани: „Ако те спечелят или завършим наравно, титлата е тяхна. Ние трябва само да спечелим, ако не го направим, те ще са шампиони. След това бих ги поздравил и ще се подготвя за следващия сезон.“ Президентът на Барселона Сандро Росей също заяви преди дербито, че във футбола има исторически цикъл и един ден каталунците ще започнат да губят мачовете си. „Барселона спечели титлите до този момент със своя стил на игра, не с друго. Във футбола има цикли и все някой ден ще започнем да губим. До тогава обаче трябва да защитим позицията си на световен футболен лидер“ , коментира босът на каталунците пред вестник "Марка". Тези новини нагнетиха напрежението преди двубоя. Отзивите след него бяха крайни. Испанските медии се появиха със светкавични заглавия по време на мача. Каталунското издание sport.es публикува на първата си страница още преди последния съдийски сигнал снимка на положението при гола на Сами Кедира. От медията заявиха, че при паса при първия гол на Реал има засада, като според тях освен това съдията Ундиано Майенко е трябвало да даде още няколко жълти картона на играчи на „белите“. За медиите в Мадрид засада няма. Те подкрепят мнението си с думите на свой експерт съдия, който смята, че ъгълът на съдията е бил неудобен, за да прецени, но въпреки това той е взел правилното решение. Помощник-треньорът на Реал Мадрид Айтор Каранка говори пред медиите вместо Жозе Моуриньо на пресконференцията след мача. "Победата е плод на работата, която вършим. Посланието на мадридистите се предаде на футболистите. Хората са впечатлени от представянето ни", заяви тогава Каранка, цитиран от "Марка". "Поздравления за победата и поздравления за спечелената титла, Реал Мадрид" , цитират от изданието и треньорът на Барселона Гуардиола след мача. „Марка” публикува и мненията на играчите. Полузащитникът на Барселона Андрес Иниеста прекъсна серията си от 55 поредни мача без поражение с екипа на каталунския тим. "Практически се сбогувахме с титлата", заяви той след загубата."Боли ни от загубата. Имахме шансове за трофея преди този мач. Няма за какво да обвиняваме съдията", заяви номер "8" в състава на каталунците, цитиран от вестник "Марка". С победния си гол срещу Барселона Кристиано Роналдо узакони титлата на Реал Мадрид. След победата с 2:1 над каталунците португалецът заяви, че съотборниците му трябва да забравят по-бързо този успех и да мислят за предстоящия реванш от полуфиналите на Шампионската лига срещу Байерн (Мюнхен). "Получи се много добър мач за нас и победата ни е заслужена. Поздравявам съотборниците си. Всеки от тях помогна за това да постигнем този резултат. Радваме се, че спечелихме на "Камп Ноу" и поставихме нов рекорд за най-много отбелязани голове в един сезон”, каза Роналдо, цитиран от вестник "Марка" . Други крещящи примери за разнобоя между медиите в Мадрид и Каталуния обхващат и другите мачове през сезона. Покрай тези емоции почти никой не се вълнува от истината. В края на ноември 2011 г. Реал (Мадрид) гостува на Валенсия в двубой, който бе определен за най-трудния за "белите" преди Ел Класико. Кулминацията дойде в края на срещата, когато Гонсало Игуаин изби топката от голлинията. Така и не стана ясно имаше ли или не дузпа. Каталунските издания определиха това като "кражба" и заговориха за фаворизиране на Реал от страна на съдиите. Спорният момент заемаше централно място в коментарите, по-голямо дори от онова, което бе отделено на успеха на Барселона срещу Сарагоса в същия кръг. И "Спорт", и "Ел Мундо Депортиво" бяха категорични, че дузпа има. В същото време за "Марка” и "АС" по-важни бяха трите точки. На спорната ситуация бе отделено съвсем малко място, но и двете издания бяха убедени: не може и да става дума за дузпа. През март 2012 г. година вестник "АС" отдели голямо внимание на двубоя между Барселона и Атлетик (Билбао). Резултатът в него бе открит от Давид Вия, но според изданието попадението не е трябвало да бъде зачетено. Причината - съмнения, че авторът на асистенцията Дани Алвеш се е намирал в засада. „Неоспоримото доказателство" бе публикувано на страниците на вестника на следващия ден - снимка, на която Алвеш е пред най-близкия до вратата защитник на Атлетик. Имаше само един проблем. Последният защитник на снимката всъщност не беше последен. Поглед към кадъра по телевизията даде отговор на въпроса - „АС" бе изтрил от снимката един играч. Наложи се изданието да публикува извинение, а ситуацията бе определена като "графична грешка". Въпреки че Реал Мадрид спечели и празнува цяла нощ в столицата на Испания своята титла, на преден план „Ел Мундо” изразява рекорда на Лионел Меси, който вкара 50 гола за сезона и спечели „Златната обувка” и трофея „Пичичи”. Вестникът излезе със заглавие „Еуфория и драма в последния кръг. Благодарим ти за 50-те гола”. Второто по важност заглавие в броя от 14 май 2012 г. е, че президентът на Барселона Сандро Росей е посетил оперираният от рак на черния дроб и в последствие претърпял трансплантация халф на клуба Ерик Абидал в болницата. През следващия сезон 2012/2013 г. шампион става Барселона, а негови подгласници са двата мадридски тима Реал и Атлетико. Тогава спортната преса е с положителен полюс в Каталуния. Възхвалява гения на звездата на тима Лионел Меси, който две поредни години печели приза за голмайстор на първенството, вкарвайки 50 и 46 гола в целия шампионат. Един много съществен момент от развитието на двата клуба е участието им в турнира Шампионска лига, когато достигат до полуфиналите и се изправят срещу германски съперници. Барселона играе с Байерн Мюнхен, а Реал Мадрид – с Борусия Дортмунд. На пресконференцията преди срещата временният наставник на каталунците Жорди Роура заявява, че Лионел Меси е играчът, който може да реши двубоя. Барселона изживява труден период, тъй като Роура сменя по време на сезона болния от рак Тито Виланова, а Меси претърпява контузия преди мача с баварците. От стила, който преди това носи най-големите успехи в историята на клуба под ръководството на Пеп Гуардиола „тики –така” вече няма и следа, футболистите губят мотивация, но въпреки това мечтаят за финал с Реал Мадрид. Роура изразява своята етническа толерантност и гордост от звездата на тима аржентинеца Лионел Меси: „Ако разчитаме на Лео, можем да обърнем резултата. Това е един много важен играч за нас. Мисля, че няма съмнение, че присъствието на Меси е много важно. Освен Лео мисля, че ние показахме в много мачове, че имаме играчи на много високо ниво и можем да подходим към играта с нужното внимание. Меси е най-добрият в света и то е, защото прави специални неща". Мадридският вестник „Марка” не пропуска да отбележи примиренческата нагласа на Роура по време на пресконференцията преди мача с Байерн: „Баварците са фаворити. Ние сме най-обикновен тим. Ние преодоляхме несгодите и идваме с намерение да вземем равенството " . На 24 април 2013 г. вестникът излиза с унищожителен коментар по повод на загубата на каталунците от Байерн с 0:4. Само заглавието гласи „Провал като този погреба „дрийм тийма” и продължава: „Болезненото поражение в Мюнхен почти отстрани Барселона от финала в Шампионската лига. Екипът на Тито Виланова и Жорди Роура бе изненадан от Байерн, който не показа никаква милост в първия мач от полуфиналите. За почти 20 години каталунският клуб няма такава загуба в турнира. Именно историческото поражение уби „Дрийм тийма". Това за последно се случи на 18 май 1994 г., когато Барселона игра на финала на Шампионската лига срещу Милан на Фабио Капело на Олимпийския стадион в Атина и бе победен от "росонерите" с 0:4. Същото нещо се случи във вторник вечер в Мюнхен. Даниеле Масаро на два пъти, Деян Савичевич и Марсел Десаи бяха голмайсторите в този последен мач срещу „отбора – мечта”, който завърши с поражение един от златните векове на Барса в историята на клуба. След поражението Барса вече не беше същата. Имаше една голяма празнина, която продължи няколко години. След поражението срещу Милан треньорът Йохан Кройф продължи да води отбора през сезона 1994/95 г. до последните дни на 1996 г., след което президентът Нунес реши да уволни холандеца. Духът на "отбор мечта" изчезна тази нощ в Атина. Почти две десетилетия по-късно, Барселона на Виланова отново имаше огромна спънка в Европа след поражението с 0:4 от Байерн Мюнхен” . За каталунската преса имаше обективни причини за загубата – формата на Меси, трагедията на треньора, болен от рак, напускането на един от най-успелите наставници на клуба Пеп Гуардиола. Отношението на мадридската преса продължава да засилва нетолерантността спрямо съперника. Но след една нощ се случва нещо невиждано. Реал Мадрид също губи от Борусия Дортмунд с 0:4 с 4 гола на Робърт Левандовски, единственият играч вкарал толкова голям брой голове в полуфинал на шампионска лига. Дори след поражението мадридският „Марка” продължава да дълбае пропастта с каталунците. Въпреки трудностите Барселона става шампион в мъжкия и женския футбол. В днешно време Барселона "живее" с нова надежда заради треньора, който има ДНК-то на тима в кръвта си Шави, който за няколко години с юноши от школата и малко безплатни класни попълнения успя да спечели титла и класира тима на осминафиналите в Шампионска лига, което означава допълнителни пари в касата на закъсалия финансово клуб. Но Барса живее и с обвинението, че купува съдии по казуса Негрейра, с опасността да бъде наказан и с финансова нестабилност. Дали президентът Лапорта ще успее да го укрепи, само времето ще покаже. Барса е принудена да живее и без част от сърцето си - от 5 август 2021 г. една от големите любови на феновете - Лионел Меси си тръгна заради неуредици в клуба. Това е голямата дупка в биографията на Лапорта като президент. Барса и Лео обаче винаги ще са свързани, докато той е жив и докато някой го помни, легендата за детето, дошло с липсата на хормон на растежа, и клубът, който подписва с него на договор на салфетка, се разказва вече от поне две поколения. Той нарича Барселона "моя дом" и обещава да се върне. Ако не като футболист, то като представително лице в клуба. И феновете му вярват. Въпреки ежедневните моменти на болка, любов и величие този клуб никога няма да ви остави без емоции, без философия за играта, за живота и за вечния стремеж към успех. Този клуб, в който и един българин, а може би милиони...оставиха сърцата си. Барселона винаги е била повече от един футболен клуб! (По материали от книгата "На Испания с любов - етническа толерантност и национално самочувствие на страниците на испанската спортна преса", Колева, Христина, Сф, 2016 г.)