"Най-важни ще бъдат президентските избори в Съединените щати през ноември, тъй като връщането на власт на Тръмп може да предизвика големи сътресения за Европа. НАТО ще бъде замразено или поне американското участие в него няма да бъде видимо. Вероятно помощта за Украйна ще спре, а Тръмп може би ще се сближи с Путин и Ердоган“ , коментира в интервю за Mediapool предстоящите през 2024 г. ключови избори в различни точки на света зам.-директорът на Европейския съвет за външна политка и директор на софийския офис Весела Чернева. През тази календарна година има ключови избори в редица страни по света, сред които Съединените щати, Русия, Великобритания, както и избори за Европейски парламент. Г-жо Чернева, през 2024 г. ще има парламентарни и/или президентски избори в близо 40 държави. Кои от тях може да посочим като най-важни с оглед нестабилния международен ред и защо? Наистина международният ред е в период на трансформация и затова за нас, европейците, е все по-важно да следим какво става по света. Има все по-голямо хоризонтално разпространение на всякакъв тип възможности за влияние: търговско, военно, посредством бежански вълни. Затова този тип многополюсност, която за Европа е по-скоро добре забравено старо, е трудна за ориентация. Най-важни ще бъдат президентските избори в Съединените щати през ноември, тъй като връщането на власт на Тръмп може да предизвика големи сътресения за Европа . Има избори в страни като Индонезия и Индия, две многобройни демокрации, които все повече ще увеличават влиянието си върху световния ред. За пример можем да дадем ролята на Индия, която по време на Студената война е била по-скоро неутрална страна с близки отношения със СССР, а днес се преориентира като независим актьор по отношение на конфликта между САЩ и Китай. Индия стои настрана по отношение на войната на Русия в Украйна и се възползва от санкциите срещу Руската федерация, започна да внася много евтини руски енергоносители. Много е важно каква ще е ролята на Индия занапред. Изборите за Европейски парламент също са важни, защото чрез възхода на крайната десница те ще създадат една по-трудна среда, особено по отношение на глобалните политики: климата, миграцията, регулирането на изкуствения интелект, темата с езика на омразата и други проблеми, които директно касаят европейските граждани. Има избори и в поне 10 европейски страни, сред които и Австрия. Не трябва да изпускаме от поглед и изборите във Великобритания, тъй като те почти сигурно ще донесат промяна в управлението. Консервативната пария (торите) е много надолу в проучванията на общественото мнение. Връщане на лейбъристите не означава, че решението за Брекзит ще бъде променено, защото това засега е невъзможно, но при всички случаи диалогът с Европа ще се активизира особено в сфери, свързани с търговията, научно-техническото сътрудничество и отбраната. Развитието на европейската отбрана, особено при евентуално завръщане на Тръмп в Белия дом, много ще се влияе от британската политика по отбраната. Засега предизборните нагласи в САЩ са в ползва на Доналд Тръмп. Има ли нещо, което би могло да го спре от победа на президентските избори? Нека не бързаме. Една година е много дълго време в политиката, много неща могат да се случат. Освен това и двамата кандидати не са първа младост и никой не може да даде гаранции за тяхното здраве. Изглежда, че шансовете на Тръмп засега са по-големи от тези на Байдън. До изборите обаче могат да се случат няколко неща. Може да има промяна в това как американците възприемат икономическото състояние на страната, тъй като това е най-голямата тема при всички американски избори. Може да видим и правни стъпки, които да ограничат участието на Тръмп в тази надпревара. Има и външни обстоятелства като войната в Газа, защото сега тя не помага на Байдън, но нейното умело разрешаване може да играе в негова полза. Светът се движи твърде бързо, за да предвидим какво ще се случи през ноември. Какви и колко големи биха били промените за международния ред, ако все пак Тръмп спечели изборите в САЩ? Как ще изглеждат при такъв сценарий отношенията между Европа и САЩ? Джо Байдън вероятно е последният проевропейски настроен американски президент, тъй като той е политически активен още от времето на Студената война и важността на Европа за САЩ е нещо, което той не е поставял под въпрос. В този смисъл първият мандат на Тръмп беше голям шок за много хора в Европа, защото той бързо въведе допълнителни данъци за определени европейски стоки, отнасяше се враждебно към Европейския съюз и презрително към НАТО, опитваше се да прави резки и рисковани ходове по отношение на Западните Балкани. Ако по време на първия си мандат той тестваше инструментите на президентската власт, евентуално негово връщане би направило тези властови промени много по-дълбоки, защото екипът му вече знае какво и как трябва да се промени, за да направят дълбинно прочистване на американските институции. Ще видим резултатите от поляризацията в Америка в едно чистка, която ще преобрази САЩ за много години напред. Власт, упражнявана с мотив за отмъщение, не може да роди добри резултати дългосрочно. От европейска гледна точка, можем да кажем, че няколко неща ще се случат автоматично. НАТО ще бъде замразено или поне американското участие в него няма да бъде видимо. Вероятно помощта за Украйна ще спре, а Тръмп може би ще се сближи с Путин и Ердоган, което ще е опасно за Черноморския регион, имайки предвид и всички негативни последствия на един руски превес във войната. Със сигурност Тръмп ще възобнови търговската си война с Европа и ще напусне световните разговори по климата, което означава, че една голяма цел на човечеството няма да може да бъде изпълнена. По някои политики Байдън и Тръмп си приличат, въпреки различното им формиране. Например очакването на Байдън Европа да поеме грижата за собствената си отбрана и да не разчита на Съединените щати да инвестират средства в нейната отбрана. Това ще бъде и в дневния ред на Тръмп. Вие засегнахте темата за войната в Украйна и евентуалното спиране на подкрепата при победа на Тръмп. Какво всъщност може да очакваме от развитието на войната? Има ли възможност за преговори и за край на конфликта? До преговори може да се стигне само ако Путин реши да преговаря, а в момента това не изглежда така. Напоследък Русия изстрелва по няколкостотин ракети на денонощие, да не забравяме и стотиците дронове. Виждаме много цивилни жертви и това не прилича на желание за преговори. В своята няколкочасова пресконференция Путин ясно каза, че иска да продължи да воюва и че иска да завърши своя империалистически реванш. Според мен единственият начин да има мир е засилване на подкрепата за Украйна и стабилизирането на териториалната ѝ цялост. Един временен мир само би позволил тактическо прегрупиране на Русия, водещо до следващата още по-голяма война. Що се отнася до европейските държави, те със сигурност ще спестят много усилия и средства, ако дадат необходимата помощ навреме. Какви са сценариите за развитието на войната на Израел срещу "Хамас" – върви ли се към край на конфликта или разрастването му в целия Близък Изток ? Мисля, че все още конфликтът се удържа в оста Израел- Палестина. Виждаме и голям международен натиск да няма регионален активизъм, който да разгори конфликта в Ливан. Изглежда, че мерките за сдържане работят. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен започна все повече да говори за палестинско решение на конфликта и възможност за укрепване на палестинската държавност. Ако международната общност започне да вкарва повече политически капитал в такъв тип решения, може би това ще е пътят за излизане от този конфликт. Виждаме обаче че Лавров съвсем открито обикаля региона, тествайки възможни следващи горещи точки и конфликти, които да отместят вниманието на Запада от войната в Украйна. Други правят същото, но не толкова открито. За мен чисто стратегически двете войни са свързани и трябва усилията в едната да не бъдат за сметка на другата. Не бива да забравяме и енергийния елемент. Понижаване на цената на петрола е по-вероятно в мирно време, когато дипломацията и преговорите доминират. Ниската цена на петрола не е изгодна за Кремъл, защото хазната им се изпразва чрез европейските санкции. Не само разговорите в рамките на ОПЕК +, но и нагнетяването на регионално напрежение играе роля в повишаването на цените на енергоносителите. Нов хоризонт и пред Европа с предстоящите през юни европейски избори. Ще се промени ли и как балансът в Европейския парламент и кои ще бъдат най-важните теми от обществения ред на Съюза? Голямата заплаха преди предходните избори от 2019 г. беше, че антиевропейските сили ще доминират парламента и по този начин ще направят Европейския съюз невъзможен за управление. Това се оказа неоправдан страх. В момента отново виждаме прогнози, че крайнодесните ще нараснат след европейските избори. В момента обаче тяхната амбиция не е да разрушат Съюза, а да го променят отвътре и да го направя по-скоро свободен пазар, отколкото пространство на солидарност и взаимопомощ. За страни като България, които разчитат на европейски фондове и помощта на ЕС по различни проблеми като миграция, медийна свобода и правов ред, загубата при такъв сценарий ще е голяма. Тази своеобразна крачка назад какво би представлявала? Европа на нациите или връщане към Европейска икономическа общност (ЕИО)? Твърде е спекулативно да придаваме ясен облик на тази идея, но трябва да отбележим, че както крайнолевите и крайнодесните се обединяват в евроскептичен дневен ред, така проевропейските сили ще трябва да се обединят и ще трябва да направят силна кампания. Няма да бъде лесно да се обясни на хората защо трябва да излязат да гласуват на тези избори и в крайна сметка какъв ЕС ще има в следващите десетилетия ще се реши през следващите няколко години, защото Съюзът е изправен пред няколко големи задачи. По темата за миграцията вече има доста предложения и решения, но друга голяма тема ще бъде изкуственият интелект. Как участва Европа в големите технологични промени, как се вписват обществата ни в тях? Възможност или заплаха са? Европейският съюз няма да има смисъл, ако не произвежда добавена стойност за своите граждани, а досега голямата добавена стойност е била пазарната сила и възможността гласът на Съюза да е по-силен от този на всяка една държава членка поотделно. Както казва председателят на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) Карл Билд: "ЕС се състои от малки страни и такива, които все още не са разбрали, че са малки." Ако ние се опитваме да се справим сами в този сложен свят, това няма да бъде успешно. Съюзът трябва да погледне на себе си от стратегическа гледна точка. Можем ли да отбраняваме, как да разчитаме по-малко на трети страни, как да се грижим за собствената си сигурност по отношение на енергетика, търговия, технологии и хибридни атаки дори. А какво внимание ще се обърне на интеграцията на Западните Балкани на фона на войната в Украйна, зеления преход и всички други теми, които вие отбелязахте? Има ли опасност разширяването на Съюза да бъде оставено на заден план ? Мисля, че двете неща са свързани. Идеята за реформа и преизмисляне на ЕС в новия по-сложен свят е свързана с тази за разширяването. Няма да е сериозно ЕС да твърди, че гледа стратегически на себе си, ако не се разшири, защото именно неговата сигурност и стабилност ще зависи от сигурността и стабилността на неговата периферия. Преговорите с Украйна за членство могат да задвижат целия процес за разширяване. Западните Балкани бяха свикнали, че каквото и да правят те винаги ще имат отношения с ЕС, които ще им носят някакви средства. Надявам се включването на Украйна, която е много амбициозна в този процес, да върне вярата, че Западните Балкани могат да напреднат и усилията си струват, макар и да дават плодове дългосрочно. Понякога обаче изниква въпросът не дали Западните Балкани могат, а дали искат да са част от ЕС? Точно така е. Ако видим проучванията на общественото мнение в Сърбия, ще видим, че едва 1/3 от сърбите казват, че страната им трябва да бъде част от ЕС. Това е резултат от една държавно-информационна политика и от отношението към Съюза и неговите правила на най-високо държавно ниво. Съмненията, които делегацията на ОССЕ изрази по време на изборите в Сърбия за големи нарушения в Белград и други места, ще се превърнат в още една пречка при приближаването на Сърбия към ЕС. Как преговаряш със страна, чието ръководство не спазва правилата и чието общество се съмнява в самата ценност на това да си член на ЕС. Няколко пъти засегнахте сигурността и отбраната на Европейския съюз. Подобна идея се обсъжда още от началото на европейската интеграция. Преди години френският президент Макрон също бе повдигнал тази тема. Можем ли да разсъждаваме за обща европейска армия в близко или далечно бъдеще? Мисля, че тази идея е твърде амбициозна. Трябва да започнем с това, което е възможно, а именно идеята за по-добра координация между европейските отбранителни индустрии, защото те са гръбнака на европейските способности. В този смисъл има няколко различни инициативи и фондове, които трябва да подкрепят общото развитие и производство на военни технологии, инвестиции от едни страни в други. Това е наложително не само предвид войната в Украйна, но и предвид способностите на самите европейски страни. И до ден днешен голямата част от военната техника, която европейците закупуват, не е европейска. По този начин трудно може да се създаде стабилна основа на автентична европейска отбрана. Разбира се, не бива да забравяме, че НАТО е фундаментът на стратегическото военно планиране и операции и въоръжени с тези два стълба европейците трябва да могат да направят крачка напред и да развият мисленето си за обща европейска отбрана и сигурност. Това би изисквало много повече политическа амбиция, отколкото има в момента. Кои фактори най-силно ще повлияят приемането на България и в "сухопътния Шенген", след като България бе приета по въздух и вода? Няма "сухопътен Шенген" и не мисля, че България беше частично приета. От гледна точка на европейското право България е член на Шенгенското пространство и е приложила всички документи и разпоредби, които конституират това пространство. На този етап Австрия пречи на България и Румъния по отношение на сухопътните граници , но аз се надявам след изборите в Австрия този въпрос да се разреши сравнително бързо. България е на масата на шенгенското споразумение, участва в разговора като всички останали членове и трябва да се научи да се възползва от правото си на глас и инициатива, които то дава. Първоначално най-голяма полза за нас ще бъде приемането на повече представители на Frontex (Европейска агенция за гранична и брегова охрана) по българските граници, които са външни за шенгенското пространство, и осигуряването им с много повече ресурси, техника и експертиза, което ще бъде добре не само по отношение на миграцията, но и контрабандата и нелегалния внос на всевъзможни стоки. Кой ще има тежката дума за отварянето и на сухопътните граници- Съветът на ЕС или Европейската комисия? Решенията в рамките на Шенгенското споразумение се взимат от страните членки. До каква степен ЕС и НАТО ни възприемат като надежден партньор на фона на проруските позиции на президента Румен Радев, общественото разделение през последните години, а и евентуален добър резултат на "Възраждане" на евроизборите? Видим е фактът, че България е напът да бъде напълно независима от Русия. Забелязва се също капацитетът на сегашното правителство, независимо колко е сложно е то, да взима важни дългосрочни решения като конституционните промени, позициите по отношение на Украйна, модернизацията на българската армия, която също беше зависима от съветско въоръжение. Това са стъпки, които се забелязват и променят начина, по който се гледа на страната ѝ и отвън, но и отвътре. България е все по-важна не само заради близостта си до войната в Украйна, но и заради това, че е на този кръстопът и е в близост и до Западните Балкани и до Близкия изток. Това прави страната ни да бъде място, в което все повече хора се вглеждат. Трябва да сме наясно, че не само партньори, но и наши неприятели ни гледат внимателно и са готови да инвестират в това държавата ни да се върне на траекторията на нестабилността, служебните правителства, на решенията на парче, на захванатата държава. Това е битка, която има много фази и ще продължава и през следващите месеци и години.