За късмет на българското кино той присъства в 77 игрални филма Едни от най-талантливите, най-популярните и най-обичани актьори от вече възрастното поколение звезди на театъра и киното Както се досещате, Мавро не са просто 5 букви или половин фамилно име, нито само приятелско обръщение, популярен прякор или разпознаваем знак за неформално всекидневно общуване. А нещо много повече – с годините Мавро е станало лесно разпознаваемо назоваване на едни от най-талантливите, най-популярните и най-обичани актьори от вече възрастното поколение звезди на театъра и киното! Всички знаят и никой няма да се изненада, че Мавро не е от бляскавите хубавци - екранни донжуани или разглезени естрадни шоумени, които телевизията безпощадно износва и похабява само за няколко сезона. Не че Мавро не би могъл да е точно такъв успешен и евтин персонаж. Ала той е Актьор с главна буква и през дългия си екранен живот е оставил в паметта на зрителитe 77 неповторими образи на персонажи от любими на няколко поколения филми! На големия киноекран е от 1966 година като Йошката във филма „Вечен календар“ на реж. Петър Донев и е до днес в последния засега филм „Чалга“ (2023) на режисьора и негов колега-актьор Мариан Вълев. Във „Вечен календар“ е все още младеж на 23 години, но редом с безспорни и утвърдени таланти като Иван Братанов и Джоко Росич. А тъкмо те оставиха неповторима следа в игралното ни кино като непрофесионални актьори, но надарени с неподражаемо излъчване и ярка екранна достоверност! За разлика от тях Мавро е минал през доказаната актьорска школа на ВИТИЗ и то в класа на такъв обаятелен учител и талантлив режисьор като Методи Андонов. Но тази безценна театрална школа по-късно не му пречи, а напротив – окуражава таланта му, така че успява да съхрани и наложи на екрана своята очевидна и безспорна житейска достоверност, която в киното не може да се имитира или маркира със заучени професионални хватки и банални актьорски приспособления! И затова в своите филмови роли Мавро винаги е истински, неподправен персонаж, все едно току-що прекрачил от житейското си всекидневие пред обектива на камерата, ала вече като някой друг, различен жив човек! Защото това е актьорският талант – умението и радостта да бъдеш някой друг! Стефан Мавродиев в кадър от "Опасен чар". И Мавро е такъв по 77 различни начина! Припомнете си присъствието му в „Козият рог“ (1971) на неговия учител Методи Андонов. Там той е само един от турците – насилници (заедно с Тодор Колев, Климент Денчев, Марин Янев), но характерната физика (нисък ръст, ала много изразително лице) подклаждат зрителската ненавист към гадния му персонаж. През 70-те години (най-доброто десетилетие на нашето кино) една от водещите теми бе миграцията от селото към града. Водещ автор се оказа писателят и сценарист Георги Мишев с филмите на Людмил Кирков „Селянинът с колелото“ (1974) и „Матриархат“ (1977). Но редом с него добър филм направи и режисьорът Георги Стоянов „Щурец в ухото“ (1976, сц. Никола Русев), в който двамата главни герои (в ролите младите актьори Стефан Мавродиев и Павел Попандов) напускат родното село, за да се сблъскат очи в очи с шареното многообразие на живота. Тяхната двойка в кадър напомня за великолепните персонажи на Джийн Хекман и Ал Пачино в „Плашилото“ (1973) на реж. Джери Шацбърг – разбира се, от другото полукълбо на земята, но в меридиана на същия психологически неуют. И по-късно в следващи филми Мавро се откроява на екрана със силно въздействащо присъствие и подчертана дарба да изпълва кадъра с достоверно психологическо излъчване. Точно така се появи като войводата Христо Чернопеев във великолепния въодушевяващ епос „Мера според мера“ (1981) на реж. Георги Дюлгеров! И то само дни след изненадващата, внезапна и непрежалима загуба на Григор Вачков като Постоль войвода – неочакван удар почти в началото на снимачния период, който попарва целия екип. Но появата на Мавро е нещо като спасителен допинг за успешно продължаване на работата. На театралната сцена. Защото Мавро е от това „тесто“ актьори, които с естествена искреност и вродена органичност се вмъкват в кожата на всеки свой герой и без да уеднаквяват персонажите, им придават неподправена достоверност. А това за киното е първия и най-важен тест за убедително екранно присъствие и внушава незаменимо доверие на зрителите. Припомнете си с какво ненатрапчиво, ужким почти незабележимо, но същевременно ярко, силно открояващо присъствие Мавро уплътнява втория план на кадъра във филмите „24 часа дъжд“ (1982) и „Пет жени на фона на морето“ (1986). И двата филма - елегантни, меки носталгични опуса на деликатния режисьор Владислав Икономов! За късмет на българското кино в 77 игрални филма присъства (някъде в централни роли, другаде като поддържащ персонаж) един прекрасен актьор, без натрапващи се физически качества (защото не е манекен или фотомодел). Но с открояващо се лице, което внушава доверие със забележително пестеливо актьорско поведение пред камерата и същевременно с невидима притегателна сила, която печели зрителите и те се доверяват на героя от екрана! Защото това е Мавро! Не просто 5 букви или половин фамилно име, нито само приятелско обръщение, популярен прякор или разпознаваем знак за неформално всекидневно общуване. А нещо много повече! Защото е Стефан Мавродиев - един от най-талантливите, най-популярните и най-обичани актьори на театралната сцена и киноекрана.