Така де, стига „Лукойл“ е внасял пари в българския бюджет, по-добре в руската хазна да внася, защото Путин води война и се нуждае от пари. Всъщност, „примитивният рекет“, за който говори Овчаров, е международният натиск за спиране на ортаклъка с Русия в енергийната сфера, за да се ограничат финансовите възможности на Путин да разрушава Украйна. „Лукойл“ вече продаде рафинерията си в Италия, логично е това да се случи и с неговите български активи. Освен това от думите на Овчаров излиза, че руснаците ще са на голяма далавера, ако започнат още от 1 януари 2024 г. да преработват само неруски петрол. Е, тогава защо не го направиха през изминалите почти 12 месеца, през които бе в сила дерогацията от санкциите, позволяваща само на България да внася руски нефт с танкери? Реторичен въпрос. Но най-грубата манипулация, която прави Овчаров, възползвайки се от това, че водещата не се ориентира в дебрите на енергийната геополитика, е изтъкването на факта, че от началото на войната срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. до сега Русия е получила 550 млрд. евро от износ на енергийни ресурси, като на първо място тези пари са дошли от Евросъюза и особено от Германия. Числото сигурно е вярно, но внимание: от 24.02.2022 до 5 декември 2022 г. санкциите на ЕС срещу руския петрол още не бяха влезли в сила, така че търговията си вървеше с пълна пара. За вноса на руски природен газ в ЕС пък и до днес няма никаква забрана. Затова до края на лятото на миналата година основните клиенти на „Газпром“ в Европа продължаваха да купуват руската суровина. Едва през септември м.г. Путин реши окончателно, че ще ни замразява през зимата и врътна почти напълно газовото кранче. Ама я да видим каква е картината днес – купуват ли европейците газ от „Газпром“? Почти не – 155-те милиарда кубически метра, които руснаците са продали в ЕС през 2021-ва, през тази година ще се свият до 28-29 млрд. Вносът на руски втечнен газ продължава, но това не е особен проблем, защото той е освободен от данъци в Русия и не финансира войната на Путин в Украйна. Така че г-н Овчаров да не ни заблуждава като слага ябълките и крушите в една кошница. 2022 г. не е показателна, защото именно тогава се случи енергийното разкачване между Европа и Русия. Коректно е тя да бъде извадена от сметките и да сравняваме 2021-а и 2023-та. И тогава истината ще лъсне.