От години българският футбол е в дисонанс - от една страна, клубовете и националният отбор почти не постигат сериозни спортни успехи, имат огромни задължения, често сменят собственост, треньори и привличат все по-малко публика. Срещу всичко това стоят огромен ресурс и претенциите на фенове и федерация, с които най-често се съобразяват страхливи политици. Нивото продължава да пада - България е последна в групата за европейски квалификации и без шанс за класиране, шампионът "Лудогорец" не успя да се класира дори за групите на втория по сила европейски клубен турнир Лига Европа, а играе в третия - скоросформираната "Лига на конференциите". Другите българските тимове въобще не присъстват на европейската карта. Парадокс е, че най-големите клубове са частни, но все искат нещо от държавата и са зависими от нея. По-малките отбори пък са получатели на суми от общини, обществени деятели, бизнесмени, които потъват без ясна посока. Не е трудно да се заключи, че българският футбол не прави пари и добавена стойност. Всичко това се вижда и през отчетите и приходите на самите клубове - те управляват един нерентабилен бизнес, който съществува на мускули. Почти без изключение отборите не успяват да изградят практичен модел, който да носи достатъчно приходи от самата си дейност - и да стъпва на основната функция да забавляват и да радва феновете. През 2022 г. общите приходи на 16-те отбора от първата професионална футболна лига са малко под 140 млн. лв. (ръст с 15% за година). В тях не са включени данните на "Ботев" Пловдив, "Славия" и "Крумовград", които не качват финансовите си отчети, въпреки че са задължени за получаването на лиценз. Колективно генерираните приходи са несравнимо малки в сравнение с който и да било западен отбор, но те са малки и в контекста на българската икономика - те са съпоставими с оборота на средноголяма компания в страната. , компании и общини под формата на спонсорства, основно от хазартни компании. С други думи, отборите не могат да изкарват пари от дейността си и разчитат на външни капитали, чийто пък произход през годините на прехода е разпределян често по политически симпатии. Това е и една от причините отборите да са неуспешни и да не знаят как да оперират като нормални компании. Когато "Капитал" разговаря с представители на някои от отборите, те не скриват, че трудно привличат спонсори именно заради лошия си имидж и въпреки че трудно биха си признали - роля играе моделът им на работа. Как печели един футболен отбор "Здравословният бизнес модел предполага приходите на клубовете да са разпределени по следния начин: 30% тв права, 30% билети, абонаменти, мърчандайз, 30% спонсори и 10% от трансфери. Има и теория, според която трансферите не трябва да влизат в капитала, за да се реинвестират", обяснява пред "Капитал" Павел Колев, изпълнителен директор на един от най-големите български отбори, "Локомотив Пловдив", и бивш шеф на "Левски". Съдейки по модела, споделен от него, почти няма български футболен клуб, който да го изпълнява (в повечето европейски лиги разбивката грубо е 55% тв права, 30% спонсори и 15% билети и абонаменти). Повечето клубове трудно могат да бъдат анализирани, защото източниците на приходите им остават тайна - това включва дори най-големия клуб "Лудогорец", който ревностно го крие. Ясно е обаче, че най-голямата част от приходите идва от собствениците, които наливат пари в клуба през спонсорства и заеми. Освен приходите от тв правата друго основно перо, особено за по-малките футболни клубове в страната, които имат по-малки приходи и разчитат основно на общини (такъв е случаят например с "Ботев" - Враца, "Пирин" - Благоевград, и няколко други), са солидарните плащания от съюза на европейските клубове УЕФА. Те се определят изцяло от представянето на най-добрите българските клубове в европейските турнири и се преразпределят в първенствата сред неучастващите. По този начин УЕФА се опитва да изгради пирамидална структура в европейските първенства, според която да има взаимовръзка между представянето на определени държави в международните турнири. На практика това и означава и че при по-силно домашно първенство, по-конкурентоспособни отбори и повече успехи, всички в структурата надолу ще получават от пая. За 2022 г отборите в първата лига са получили по 200 хил. лв., като за някой като "Локомотив" - Пловдив, това са 10% от всички приходи, а за други като клуба от Велико Търново "Етър" са около 30%, което е голяма част от парите на клуба. В България сумата от тв правата е около 6.5 млн. лв. (виж ), като 60% се разпределят поравно в клубовете в първа лига и 40% според класирането там - дори и тогава сумата е доста по-малка, отколкото е нужно на един клуб да се издържа. "Ако всички пера вървят, както трябва, и отборът играе добре в европейските турнири, приходите са 50% от бюджета ни", заявява пред "Капитал" изпълнителният директор на "ЦСКА" Филип Филипов ( ). "ЦСКА" е един от най-големите отбори в страната като мащаб и фенска маса, но дори там издръжката на клуба, която възлиза на 15-20 млн. лв. на година, не може да бъде осигурена от дейността на клуба. Немалката сума идва най-вече от дружеството "Спорт инвестмънт", като собствеността свършва при легендата Христо Стоичков и при фирми на бизнесмените Гриша Ганчев и Валтер Папазки. Данните от клубовете показват, че са на загуба от оперативната си дейност. А мнозинството от тях са и на счетоводна загуба. Като особено интересен е случаят на "Лудогорец", който генерира почти една втора от всичките приходи на отборите в първа лига - 62 млн. лв., но въпреки това е на печалба от едва 78 хил лв. Отчетът показва, че половината от разходите на клуба също така отиват за заплати на футболисти и администрация. Все пак според различни мнения на експерти от сектора собствениците на разградския отбор Кирил и Георги Домусчиеви, който е и шампион на България последните 12 пъти, вече не вкарват собствени средства в клуба, въпреки че размерът на получените заеми на клуба са общо около 40 млн. лв. към последната финансова година, като е твърде вероятно те да идват от близки до собственика фирми. Тези пари едва ли някога ще бъдат върнати, въпреки че разградският отбор е най-успешният в страната към момента и се радва на ежегодно участие през годините в европейските турнири. Счупеният модел Един от шансовете на българските футболни клубове да вдигнат приходите си е, като влязат в някой от европейските клубни турнири, като дори и това да не е най-високото ниво - Шампионска лига, самото влизане носи значителен доход. Например според Филипов ЦСКА е получил 7 млн. лв. само от влизането си в най-долното ниво на европейските турнири - "Лига на конференциите". Проблемът е, че в България най-често играе един отбор в тези турнири, рядко два, а почти никога по три. През този сезон само "Лудогорец" успява да се класира, докато в страни като Гърция и Румъния има по 4 отбора, които успяват да са конкурентоспособни и да влязат. Европейските турнири са и основната възможност за български клуб да се самоиздържа - и след като успее да влезе там, могат да се завъртят повече пари в българското първенство чрез купуването на местни футболисти или просто през солидарните плащания на УЕФА. "Проблемът с бизнес модела на българските клубове е, че футболистите са FMCG - бързооборотна стока, на която се гледа да се продаде на печалба след 6 месеца без никаква ясна концепция от страна на собствениците, които се чувстват длъжни заради наливането на пари от тяхна страна", заявява Павел Колев по отношение на работата в България. Тоталната пазарна капитализация на футболистите, които играят в България, според сайта Transfermarkt e 337 млн. лв. за над 400-те футболисти, което в Европа ни отрежда след 20-о място. При по-детайлен преглед лесно се стига да заключението, че се правят малко изходящи трансфери и въпреки че играчите са най-ценната стока на клубовете, тя трудно се пласира на европейските пазари. Това важи в пълна сила за местното производство футболисти, които отстъпват по стойност на сръбските, хърватските, турските и дори македонските футболисти. Според сайта най-скъпият български играч в момента е Кирил Десподов, чиято цена e под 9 млн. лв. (той беше продаден наскоро от "Лудогорец" на гръцкия ПАОК за много по-малка сума) . Мнозинството от българските играчи през годините обаче биват трансферирани за много по-малко пари, което всъщност е и до голяма степен случаят (с малки изключения) в първенствата около нас. Разликата е, че заради слабото ниво на българските школи местните футболисти въобще не са търсени и нямат силно западно лоби, което да им урежда трансфери. Често например те се озовават в слабите отбори в Италия и след това играят в по-долните лиги. A последният български играч от местното първенство, който е продаден за значителна сума, е Радостин Кишишев за 9 млн. лв. в Англия преди 23 години. Феновете не носят пари Когато става въпрос за фенове, които могат да издържат клуб, най-добрият пример в България е "Левски". Поради това, че почти никой от българските футболни отбори не притежава стадиона си, най-големият "актив" на отборите са реално фенската маса и търговската марка. Поради финансовите проблеми на "Левски", които бяха от "Капитал" преди няколко месеца, клубът успя да загатне, че е много възможно голям български клуб да се издържа частично и от феновете си стига да има ясна и прозрачна кампания. За година клубът успя да регистрира дарения под всякаква форма от 9 млн. лв., като за последната година приходите от билети и абонаментни карти са малко над 3.5 млн. лв. - повече отколкото всички приходи на някои от отборите в България. Често клубът разчиташе именно на феновете си за погасяването на вноски към НАП, когато клубът нямаше голям спонсор. Въпреки това отборите в България са доказали, че не се справят със задачата да привличат хорския и именно поради тази причина средната посещаемост е толкова ниска. Много често в западните лиги се стига до средна запълняемост на стадионите през сезона от над 80% (в най-популярното първенство "Премиър лийг" в Англия е 98%). В България няма данни за този процент, но той едва ли е повече от 20 пункта. Дори градски отбор с традиции като "Черно море" във Варна привлича средно по малко над 520 души средно на мач. Интересно е сравнението с четвъртата лига в Англия, чиито клубове имат масово подобен приход като българските, но като цяло са много по-локални и с много по-малка фенска маса. Въпреки че звучи алогично в Англия много по-малки отбори, вероятно с по-некачествен футбол и с по-малки стадиони, регистрират същите приходи като най-добрите и популярните клубове в страната без "Лудогорец". Едно от решенията е клубовете да започнат да мислят заедно как да популяризират футбола, който е станал повече обект на подигравки в страната, отколкото да предизвиква интерес в свободното време на хората. Това обаче минава през разговор между самите клубове как да развиват марките си и как да привличат хора и спонсори. "ТВ правата в България имат огромен нереализиран потенциал - заявява Павел Колев - защото клубовете не са стигнали до ниво на мениджмънт, чрез който да създадат организация, която да управлява първенството като търговско дружество. Моята идея (Колев работи и в БФС - бел. ред.) беше едно към едно с полската първа лига. Полша е сравним с нас пазар, въпреки че имат доста повече население, но те си отделиха тяхната "Екстракласа" и тя се управлява като фирма - клубовете са акционери и изпадащите си връщат акциите. Рано или късно това трябва и ще се случи и тогава клубовете ще имат повече думата и отговорност." Друг огромен проблем в страната са българските стадиони, които заради лошата си инфраструктура не могат да привлекат зрителски интерес. В повечето успешни европейски лиги не само по време на мача, а през целия ден феновете са заети с активности, които са свързани с клуба. Подобни практики в България няма. За това често може да се срещне български футболни фенове да пътуват до чужбина и да инвестират в няколкодневно пътуване, за да гледат мач, вместо да направят това в България с много по-малко ресурс. И резултатът е повече от показателен - средна посещаемост 1800 души на мач в първата футболна лига "Ефбет лига", която е под санитарния минимум. За сравнение - с държави от нашия калибър, като например Унгария, тя е двойно по-малка, от Гърция четворно, а спрямо средното ниво за ЕС е 16 пъти под медианата. Тези данни са красноречиви за нивото на крайния продукт - той просто не е привлекателен и хората нямат интерес към него. Етикети