Мениджъри от най-големите банки и инвестиционни компании на глобуса ще изучават нови финансови структури и партньорства на 4 декември, определен за ден на финансите на срещата на върха за климата COP28 в Дубай. Целта е да се открият работещи пътища към нисковъглеродна икономика. Никога досега финансовият сектор не е бил представян с такова внушително присъствие на конференциите на ООН за климата, става ясно от регистрационните данни на присъстващите в столицата на Обединените арабски емирства. Сред тях са главният изпълнителен директор на “Блек рок” Лари Финк и шефовете на “Ейч Ес Би Си холдингс” Ноел Куин и на “Бенк ъф Америка” Браян Монихан. Те са в компанията на множество мениджъри от петролния бранш, което е другата забележителна особеност на тазгодишните климатични разисквания. А главният изпълнителен директор на “Ексън мобайл” Дарън Удс е първият лидер на петролния гигант, присъствал на срещи на върха на COP откакто те започват да се провеждат през 90-е години на миналия век. Мантрата на тазгодишната конференция е финансирането да отиде бързо там където са емисиите, което означава, че вече не е достатъчно да се прави черен списък на фирмите замърсителки, посочва Хю ван Стийнис – заместник председател и партньор във водещата международна консултантска компания по мениджмънт “Оливър Уаймън”. Той допълва, че вече става въпрос “да се финансират редукциите на емисите”, а не просто “да се намали емисионното финансиране”. Други области във фокуса на вниманието ще са предстоящите финансови структури за Глобалния Юг, където климатичните промени нанасят най-големи поражения. Целта е да се открият модели, предлагащи атрактивни доходи на частните инвеститори без да се ощетяват длъжниците. Делегатите ще обърнат внимание и на доброволния пазар на въглеродни емисии, затънал в поредица скандали, които повдигат сериозни въпроси за значението на прихванатите искове, направени от купувачите на въглеродни кредити. Остава и проблемът с технологията за климата. Кара Сикосо Мангоне – шеф на звеното за устойчиво финансиране на “Голдмън Сакс груп”, смята, че не са решени ключовите въпроси “как работим заедно с публичния сектор, за да получим допълнителни средства както за климатичните технологии като цяло, така и специално за развиващите се пазари”. Тя подчертава също, че много от дискутираните проблеми опират до надеждността на “данните и оценяването”. Главният изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол иска от петролните компании да се ангажират с редуциране на емисиите от сфери 1 и 2 с 60% до 2030-а вместо до 2050-а, защото “това е моментът на истината”. (Бел. ред. – Емисии от област 1 са директните парникови газови, отделяни от източници, които са собственост или под контрола на компания; сфера 2 са индиректните атмосферни замърсители, свързани с покупката на електроенергия, пара, отопление или охлаждане). Бирол посочва още, че увеличението на инвестиции в технологии за чиста енергия ще са другият голям ангажимент на дружествата, произвеждащи изкопаеми горива на COP28. Той смята, че реториката на главните изпълнителни директори на петролните и газовите фирми за зелена енергия надвишава многократно реално вложените средства. “Те говорят през 80%-90% от времето за чиста енергия, но когато човек погледне числата, както прави МАЕ, едва 2.5% от собствените им инвестиции отвиват за нея”, възмущава се Бирол. Той очаква глобалното петролно потребление да достигне върхово равнище преди 2030-а благодарение на алтернативните източници и свиващото се търсене на Китай. Премиерът на Барбадос – Миа Мотли, представи визията си за ремонтиране на глобалната финансова система, за да се осигури по-голяма подкрепа на страните, които са пострадали най-тежко от климатичната криза. Тя смята за неадекватно застраховането за гражданите на Барбадос, залети от екстремно горещи вълни през лятото. И макар че приветства дългоочакваното създаване на “фонда за загуби и поражения”, който да подпомага най-потърпевшите от климатината криза, смята, че насочените към него досега малко над 420 млн. щ. долара са крайно недостатъчни. И че, за сравнение, ако финансовите услуги се обложат с 1% данък, от него ще дойдат 420 млрд. долара, а при същия налог върху глобалното корабоплаване – 70 млрд. долара. Госпожа Мотли лансира и идеята за 5 щ. долара климатична надбавка на цените за вътрешните полети и по 10 долара за международните. По време на официалното си изказване на 4 декемвра, дамата е посочила, че международните финансови институции са създадени по “стария имперски ред” и вече не отговарят на целите. Откриването на начини за привличане на по-голямо частно финансиране на климатичните акции е сред ключовите цели на тазгодишната среща на върха COP28, според Соня Гибс – шеф на звеното за устойчиво финансиране на Института по международни финанси. По-високите лихвени проценти и рекордните дългови равнища са сериозни предизвикателства за капиталовите потоци, коментира госпожа Гибс и допълва, че “финансовият сектор не може да се справи сам” и държавната политика и регулация са жизнено важни за решаването на проблема. По отношение на климатичните финанси, тя предлага подкрепящ растежа подход. И ако климатичните политики не успеят да постигнат т. нар. преход, това може да доведе до политическа ответна реакция – сериозен риск, особено за идната година когато ще има около 40 изборни кампании. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени