Сравнително добро представяне на българската икономика през 2024 г. с умерен ръст на БВП и продължаващ плавен спад на инфлацията, както и постепенно успокояване на затягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка. Това са очакванията, около които се обединиха представителите на регулатора и кредитните институции по време на организираната от "Капитал" за 11-та поредна година . В този контекст кредитирането ще продължи да расте и през следващата година, макар и с по-умерени темпове, а ръстът на лихвените проценти по кредити и депозити ще остане плавен, прогнозираха банкерите, като подчертаха и стабилността на системата. Според представителите на сектора влизането на България към еврозоната от 1 януари 2025 г. е постижима цел, при липсата на нови шокови събития за икономиката, като банковата система има готовност за присъединяването. Банкерите обаче отчетоха необходимостта от по-мащабна разяснителна кампания за ползите от приемането на единната валута и се ангажираха с провеждането на такава през 2024 г. от страна на съсловната им организация. По думите на председателя на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова ориентировъчната цена, която кредитните институции ще платят общо за присъединяването към валутния блок, е над 400 млн. лв. Освен това банкерите очакват процесите на консолидация в системата също да продължат, движени от увеличаващата се цена на бизнеса и засилената конкуренция. И той, и колегите му коментираха, че достигнатите нива от 2.4%-2.6% инфлацията в еврозоната са индикатор за това, че по всяка вероятност сме свидетели на края на цикъла на повишаване на основните лихви от страна на Европейската централна банка. Така очакванията са за известно време те да останат на нивата, на които са в момента. "В близко бъдеще ще видим обръщане на цикъла, което не означава, че ще видим нивата на лихвите отпреди няколко години", отбеляза Петя Димитрова, която е и главен изпълнителен директор на Пощенска банка. Тя подчерта, че цената на заемите и за бизнеса, и за домакинствата в България в момента са сред най-ниските в Европа, като банките са допринесли изключително много за това ръстът на лихвите да е плавен. "В световен мащаб цената на ресурса се повиши, докато пренасянето в българската икономика се случва доста по-плавно, което е в полза на нашата икономика като цяло", посочи от своя страна главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева, която прогнозира, че ако ЕЦБ започне да понижава лихвите може "да осредним кривата". Тя отбеляза, че част от това е заслуга на банките, но има и други фактори, като например изключително високата ликвидност в системата, силната конкуренция между банките, психологията на българите, които са склонни в кризи да спестяват пари, в съчетание с все още недоразвития капиталов пазар. "Всичко това допринесе за по-плавното прехвърляне, но то неизбежно се случва и ще продължи, но най-вероятно ще остане по-ниско. Но най-важното е, че парите са по-скъпи - и в днешно време е изключително важно всеки един инвестиционен проект да бъде гледан и от тази гледна точка", подчерта тя. Подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Банково" Петър Чобанов също засегна темата в презентацията си, като отбеляза, че вероятно през следващата година ЕЦБ ще спре покачването на основните лихви, което от своя страна ще доведе и до спиране на нарастването на лихвения спред при банките. По думите му това ще е свързано с нови предизвикателства за кредитните институции, които ще трябва да поддържат по-високи нива на ефективност на дейността си. Той подчерта и важността на това да не се допусне нов период на рязко увеличаване на дела на лошите кредити, като напомни, че регулаторите действат проактивно в тази посока чрез и . Представителят на регулатора обаче беше доста обран в предупрежденията си и за разлика от други години не използва форума, за да загатне намеренията на централната банка за промени в политиката ѝ. От своя страна банкерите демонстрираха свръхувереност в моментната картина на сектора, който освен на разширени маржове се радва и на изключително нисък дял на необслужваните заеми - от около 20% през 2015 г. сега те са около 4%. "Българският бизнес в последната година-две имаше и щастието, и проклятието да работи в условия на от една страна много висока инфлация, от друга страна - ниски лихвени нива, некореспондиращи с лихвените нива в европейски и световен мащаб. Това подпомогна по-доброто обслужване на кредитните портфейли", посочи пък председателят на надзорния съвет на Прокредит банк Петър Славов. Той обясни, че банките като посредници няма как да са зле, докато имат добър риск мениджмънт. "Проблемите в нашия сектор могат да дойдат от две неща - лошо управление, алчни акционери или комбинация от двете. За щастие в последните години не наблюдаваме особено никое от тях", обобщи той. Междувременно, подготовката за приемането на еврото е в ход, като през 2023 г. е постигнат значителен напредък по отношение на привеждането на банковата и платежната инфраструктура в готовност за присъединяването към валутния съюз, отчете регулаторът, като допълни, че тези процеси ще продължат и през 2024 г. "Като банкова общност сме най-подготвени, работим много упорито и смятаме, че датата е абсолютно осъществима, и се надяваме да се случи, защото ще е от полза за всички нас", посочи и председателят на банковата асоциация. "Това е стратегическо предизвикателство за банките - ако искате да сте голям универсален играч, размерът става все по-важен, защото цената на правене на бизнес непрекъснато расте", обобщи Питър Рубен. Така, по думите му, пред институциите стои изборът дали да поемат по този път и да търсят начини за растеж както органично, така и чрез придобивания, или да се превърнат в нишови играчи, специализирани в конкретна сфера. Той не демонстрира особен апетит за придобивания, като се пошегува, че не мисли за това, тъй като . Цветанка Минчева описа стратегията на Уникредит Булбанк като фокусирана върху органичния си растеж, но и отворена за възможности за придобивания "на правилната цена". По-агресивно беше изказването на Петя Димитрова, като по думите й, за България 20 играчи са много. "Ние сме отворени сме за консолидации, имаме пълната подкрепа на мениджмънта и на акционерите ни и ще продължим с този процес. Нашата стратегия е както органичен растеж, така и придобивания - ние искаме да сме от големите играчи на пазара и ще продължим в тази насока", допълни мениджърът на четвъртата по активи банки, които след големите сливания на ОББ (с Райфайзенбанк) и ДСК (с Експресбанк) поизостана от челната тройка. От своя страна Петър Славов отбеляза, че макар и по-малка като размер Прокредит банк е много сериозен фактор по отношение на бизнеса с малкия и среден бизнес, като подчерта, че институцията не се продава. Той обаче също се обяви за привърженик на процесите на консолидация и напомни, че винаги трябва да се преценява в контекста на макроикономическите параметри доколко една инвестиция е смислена и подходяща. По думите му, от значение обаче е не само колко са участниците на пазара, а и кои са. В този смисъл, банкерът обърна внимание, че винаги има смисъл да се инвестира в технологии и хора, като всяка една институция, която не го прави и не е адекватна на конкурентите си, започва да работи все повече с периферията на икономиката. "Работейки с периферията на икономиката , тя започва все повече и повече да концентрира в себе си проблемите на тази периферия - и в един момент се превръща в нещо, което трябва да бъде отразено както от останалите участници, така и от регулатора. Според мен ние трябва да анализираме потенциалната консолидация в българския банков сектор и от тази гледна точка", заключи той. Етикети