Банките и правоохранителните...
Банките и правоохранителните органи в 9-та кампания срещу “финансовите мулета”

Банките и правоохранителните органи в 9-та кампания срещу “финансовите мулета”

Финансови институции и правоохранителни органи от 26 държави се включват за девета поредна година в съвместна кампания, насочена срещу схеми за изпиране на пари и набиране на “финансови мулета”, съобщава Асоциацията на банките в България (АББ).Тези лица имат ключова роля при изпирането на средства, придобити чрез широк спектър от онлайн измами, например, така популярните напоследък телефонни измами, фишинг измами с имейли, имитиращи реално съществуващи сайтове, измами при електронна търговия, подмяна на сим карти, социално инженерство и други. Глобалната кампания е организирана от Европейския център за борба с киберпрестъпленията към Европол /EC3 – EUROPOL/, а партньор е Европейската банкова федерация, на която АББ е член. Тази година са установени – двойно повече от миналата година, като действията на правоохранителните органи са довели до , според данни на Европол. В хода на кампанията са инициирани . Повече от и други финансови институции и компании за компютърни технологии спомагат за докладването на над , в които са използвани „финансови мулета“, . По време на тазгодишната кампания, от страна на българските правоохранителни органи са , което е три пъти повече в сравнение с миналата година. Във връзка с борбата с финансовите престъпления, в хода на текущата кампания, с помощта на банките в страната, са установени , като са . Финансово “муле” е лице, което прехвърля незаконно придобити финансови средства между различни банкови сметки, често в различни държави, като за тази дейност получава комисионна. Според статистика на Европол, в 95% от случаите “финансовите мулета” се използват за усвояване на неправомерно трансферирани финансови средства, придобити от предходна киберпрестъпна дейност. Често средствата са предназначени за финансиране на други криминални дейности и изпиране на пари. За набиране на “финансови мулета” се използват различни схеми, например, сайтове за запознанства, чрез които престъпниците се опитват да убедят жертвите си да отворят банкови сметки за изпращане или получаване на средства. Също така, чрез постове в социалните мрежи с примамливи предложения за работа, гарантираща лесно и бързо забогатяване, се цели привличането на вниманието на студенти и млади хора. Престъпниците са все по-изобретателни, като често пъти се възползват от реално съществуващи събития, за да направят предложенията си да изглеждат по-достоверни. Те имат за цел да привлекат представители на най-уязвимите групи, които имат нужда от парични средства – студенти, хора, които са загубили работата си и други. Често пъти те използват и информация за набелязаните от тях лица, с която са се сдобили чрез социалните мрежи. Важно е да се знае, че дори лицата, използвани като “финансови мулета”, да не са били наясно, че са въвлечени в незаконна дейност за изпиране на пари, те извършват престъпление, като трансферират средства и това може да има тежки последици за тях. Банковият сектор в България подкрепя усилията на правоохранителните органи и си сътрудничи активно с тях за предотвратяването и разкриването на финансови престъпления, свързани с изпирането на средства, придобити от незаконна дейност. Банките имат строги правила и изисквания, чрез които идентифицират своите клиенти, на което се дължи и голямото доверие, с което се ползват сред потребителите на финансови услуги. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени

Източник на новината

Banker

Вижте оригинала