От днес, 1 януари, Белгия поема от Испания ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Шестмесечният й мандат ще премине под мотото: “Да защитим. Да укрепим. Да се приготвим”. След това Белгия ще предаде председателството на Унгария. Приемайки председателството на страната си, премиерът на Белгия Александер де Кро обяви: “Както знаете, Европейският съюз е в нашето ДНК – европейските институции са базирани тук, в Брюксел, в нашата столица. Ако има страна, която олицетворява същността на ЕС, това е Белгия.” Това самочувствие е добър начален тласък, тъй като месеците, в които Белгия ще е начело на ЕС, са изпълнени с предизвикателства като военните конфликтите в Украйна и Газа и измененията на климата. “Очакванията на над 440 милиона европейци са изключително високи. Хората се нуждаят от увереност и перспектива. Това са напълно легитимни стремежи и ЕС има ангажимента да се справи с предизвикателствата и да отговори на очакванията”, подчерта Де Кро. Той даде заявка, че Белгия, като страна, председателстваща Съвета на ЕС, ще продължи да оказва подкрепа за Украйна, докато това е необходимо. Като своя непосредствена задача той набеляза постигането на съгласие по плана за отпускане на финансова помощ за Украйна от 2024 до 2027 г. в размер на 50 милиарда евро. Решението за това предстои да се вземе на среща на върха на ЕС на 1 февруари. Досегашните преговори по този ангажимент претърпяха крах на срещата на върха на ЕС през декември и заради това бяха отложени за февруари. Основен противник на отпускането на помощта за Украйна от 50 млрд. евро е Унгария, която наложи вето. Според наблюдатели, ако ЕС не успее да постигне съгласие по финансовата помощ за воюващата държава, климатичният преход, укрепването на конкурентоспособността и защитата на външните граници на ЕС ще бъдат изложени на сериозен риск, а това ще се отрази и на България – ще се забавят преговорите за пълноправното присъединяване на държвата ни към Шенген и по суша. Де Кро подчерта, че доставките на оръжия и боеприпаси за Украйна трябва да се увеличат, тъй като по думите му войните се печелят от военните индустрии. Премиерът на Белгия обеща да работи и за осъществяването на вътрешните реформи в ЕС, които са необходими за едно ново разширяване на общността, включително с приемането на Украйна. По-конкретно той се обяви за въвеждането на преки данъци и такси, които ще се събират от Европейската комисия и ще отиват директно в бюджета на Европейския съюз, заобикаляйки националните бюджети на страните членки. В същото време Де Кро изрази съмнение, че приемането на Украйна е възможно до 2030 г., което по-рано беше предложено от неговия сънародник, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Говорейки за Русия и Китай, Де Кро нарече Руската федерация „враг, който атакува Европейския съюз“, а КНР – „опасен системен съперник“. Де Кро предупреди, че не изключва опити за „намеса“ на Русия и Китай както в предстоящите европейски избори за Европейски парламент през юни 2024 г., така и в парламентарните избори в Белгия. Премиерът на Белгия Александер де Кро е от семейството на либералите, а според предварителни прогнози на евроизборите неговите съпартийци ще бъдат сериозно изтласкани от националистите, предупреждават от “Дейли Телеграф”. По отношение на Съединените щати белгийският премиер изказа предпазливото предположение, че в резултат на президентските избори през 2024 г. Съединените щати може да престанат да бъдат безусловен съюзник на Европейския съюз и на този фон призова страните от ЕС да разчитат повече на собствените си силни страни. Де Кро определи шест основни приоритета по време на председателството на Съвета на ЕС: Първият е защитата на върховенството на закона, демокрацията и единството. Като част от него Белгия възнамерява да работи за подготовката на ЕС за разширяване. Вторият приоритет е укрепване на конкурентоспособността в светлината на променящите се геополитически реалности и бързото развитие на новите технологии като изкуствения интелект. По-специално ще се постави акцент върху икономическата сигурност и насърчаването на технологичното лидерство в критични сектори. Третият и четвъртият приоритет са свързани със зеления преход с цел справяне с критичните изменения на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването, както и с укрепването на социалния и здравния дневен ред на Европейския съюз. Петият приоритет е защитата на хората и границите на Европейския съюз. Той е свързан с новия Европейски пакт за миграция и убежище, който беше договорен от институциите на ЕС през декември 2023 година. Последният шести приоритет е свързан с насърчаването на глобална Европа на фона на геополитическата конфронтация и съществуващите конфликти. Белгия ще следва определен подход на водене на преговори, при който ще подчертава, че откритостта, диалогът и сътрудничеството са в основата на ЕС и защитата на неговите интереси. За да постигне своите външнополитически цели, ЕС трябва напълно да мобилизира своите икономически способности, капацитета си за сигурност и отбрана, както и хуманитарните си възможности. Белгийският премиер е оптимист, че ще се справи с предизвикателствата – кралството му поема първото председателство през 1958 г., когато се ражда Европейската икономическа общност. След това Брюксел отново е начело на ЕС през 1961 г., когато е изградена Берлинската стена. Друг преломен момент, в който Белгия е председател, е през 1968 г., когато шест държави членки на Европейската икономическа общност прекратяват митническите ограничения помежду си. Белгия председателства ЕС и по време на създаването на популярната програма за студентски обмен “Еразъм” през 1987 година. Белгия е начело и на трудното председателство през 2001 г., когато Брюксел трябва да се справи с последиците от терористичните атаки от 11 септември, разтърсили САЩ и света. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени