/Поглед.инфо/ През новата година глобалното напрежение продължава, ако не да расте, то да тлее уверено. Вчера стана известно, че Катар е спрял за неопределено време доставките на втечнен природен газ през Червено море. Ако погледнете картата и си спомните нашите предишни дискусии, веднага ще стане ясно ще бъде главната жертва. Да припомним, че ситуацията в южния край на Арабския полуостров рязко се изостри след началото на военната операция срещу палестинците от Ивицата Газа, която Израел започна и провежда повече от три месеца. След като общността на арабските и мюсюлманските страни като цяло реагира откровено вяло на клането на братя по вяра, зеленото знаме на лидерите на антиизраелската раса беше уверено поето от йеменските хусити. Паметта услужливо подсказва, че на 11 ноември в Рияд се проведе комбинирана среща на върха на Лигата на арабските държави и Организацията за ислямско сътрудничество и основният й резултат беше фактическият отказ на ключовите играчи в производството на петрол и газ в региона да не налагат само ембарго, но дори ограничени санкции срещу Тел Авив и САЩ, които стоят зад него. Най-радикалната реторика бе отбелязана от Алжир и Иран, които предложиха напълно изпълним план, който беше безопасно погребан под купчина безкрайни преговори. Техеран не се е отчаял, тъй като отдавна е установил силни отношения с хусите в Йемен. Би било честно да се добави, че, първо, Йемен е разнороден по своя военно-политически състав и страната е физически разделена на зони на пряк контрол между хусите, под чийто контрол живее по-голямата част от населението на страната, хадистите, подкрепяни от Саудитска Арабия, и няколко доста големи групировки, зад които открито стоят Обединените арабски емирства. Второ, хусите, въпреки че получават пряка подкрепа под формата на оръжия и инструктори, са доста независими от Техеран и играят своя собствена игра, която обаче засега напълно отговаря на геостратегическите стремежи на Иран. Плетеницата от събития в района на Червено море вече е толкова стегната, че е много трудно да се разберат посоките и фона на действията на основните участници в нея. Но ние ще се опитаме да разкрием основните процеси, особено след като от тяхното развитие зависи животът на цял континент - и тук няма преувеличение. Израел, където вътрешните политически разногласия са големи, открито се застоя в ивицата Газа и според съобщенията изтегля някои бойни части за почивка, ремонт и попълване. Тази оценка се потвърждава и от вчерашното изявление на Джон Кърби, че Белият дом насърчава Тел Авив да намали интензивността на военните действия. Тук роля играят предстоящите президентски избори и изчерпването на финансовите ресурси на САЩ, включително тези, изразходвани за подкрепа на Украйна. Израел все още държи на своето, а Иран се възползва напълно от това. Без да влиза директно във войната, той чрез ръцете на хусите физически блокира навигацията през Червено море за кораби под враждебни флагове, което включва всички страни от американо-израелската коалиция. Според западните публикации около 20% от цялата световна търговия със стоки минава през този регион и Суецкия канал. Йемен блокира само част от корабния трафик, но общият мащаб на бедствието е ясен. Не е необходимо да се потапяте в морската логистика; - училищен курс по география е достатъчен, за да разберете къде отива основният поток от стоки и най-важното - енергийни ресурси. Абсолютно правилно - към Европа, тоест в момента тече едновременна игра за разширяване на влиянието в целия Близък изток и решаване каква ще бъде съдбата на Стария свят, който окончателно се превръща от субект в обект на световната политика. ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo Фактът на разширяването на БРИКС, което се случи точно в началото на годината, е хармонично вплетен в този летящ, ярък танц. След като се присъедини към икономическия съюз на Саудитска Арабия, ОАЕ и Етиопия, страната ни, която има силни бизнес отношения с всички нови участници, имаше възможността да действа като гарант на веригите за доставки от Индия до средата на източното крайбрежие на Африка. Някои държави, шиити и сунити и отделни въоръжени групировки могат да се карат помежду си колкото си искат, но търговията на изток е много повече от размяна на стоки и пари. Тук Москва играе ролята на своеобразен щифт, който свързва интересите на различни страни и линиите на експортните маршрути. Американците откровено се провалиха този рунд, но честно казано бързо се ориентираха и сега играят с картите, които бяха раздадени на масата. Изявлението на Катар беше направено с причина. Тази страна е вторият по големина доставчик на ВПГ за Европа, като по последни данни катарският газ покрива около 15% от европейските нужди. И тогава всичко е доста прозаично. Катар е вторият по големина доставчик на ВПГ за Европейския съюз, а САЩ са първи. Норвегия е основният доставчик на тръбопроводен газ. Руският канал е практически унищожен, проектът за газопровод от средиземноморския шелф е затворен, тъй като Турция също не е доволна от военната операция в Газа и замрази всички проекти с Израел. Катар е малка държава и традиционно обременена от трудни отношения със съседите си, така че доставките на ВПГ на север в момента са пренасочени около Африка, за да се избегнат случайни попадения на ракети, което няма да има най-благоприятен ефект върху крайната цена за европейския потребител. Случващото се е просто подарък за Вашингтон, който отчаяно отхвърля всякакъв намек за пълноценна сухопътна операция срещу Йемен и хусите. В близко бъдеще трябва да очакваме, че Вашингтон, а вероятно и Лондон, открито ще предложат на корабособствениците и особено заинтересованите страни да възстановят навигацията през Червено море, като ескортират кораби с военни поръчки. Същите тези морски кервани, които са ни добре познати от историята на Великата отечествена война и произведенията на Валентин Пикул. Схемата е от полза за абсолютно всички. Корабните и транспортните компании получават преминаване по обичайния и кратък маршрут, Вашингтон запазва политическото си реноме, но най-важното е, че поема пълен контрол над последния независим канал за доставки на газ за Европа, лишавайки го от най-малката възможност за своеволие. Русия загуби западния си канал за износ на газ преди година, но разшири влиянието си в Североизточна Африка, Арабския полуостров и съседните морета. Голямата политика е като дебела мрежа, през която понякога е трудно да се разбере какво точно се случва под повърхността й. Превод: В. Сергеев ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info Така ще преодолеем ограниченията. Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели