Българите са най-неудовлетворените от живота си граждани на Европейския съюз през 2022 г., сочат данни на Евростат, публикувани днес. При средно 7,1 точки за ЕС по скалата от 0 (много неудовлетворени) до 10 (много удовлетворени), хората у нас дават средна оценка на удовлетвореността си от живота 5,6. След тях сред недоволните се подреждат германците (6,5 точки) и гърците (6,7). При 18 от всички 27 държави членки нивата на задоволство са били на средното ниво за ЕС или над него. Най-удовлетворени от живота си са жителите на Австрия (7,9), Финландия, Полша и Румъния (по 7,7), Белгия и Нидерландия (по 7,6). . Жителите на всички останали страни в ЕС приемат себе си за по-скоро удовлетворени, отколкото неудовлетворени. Личното възприятие за степента на удовлетворение може да бъде повлияно от много фактори като възраст, образование, семейна и финансова ситуация, както и разнообразни преживявания, избори, приоритети и ценности на индивида, отчитат от Евростат. Интересно е да се отбележи, че държави, които в близкото минало са свързвани с ниски нива на доходи на населението като Румъния и Полша, са сред страните с най-висока степен на удовлетвореност от живота, което доказва сложността на отношението между субективното благоденствие и икономическото благополучие. В ЕС младите хора се чувстват по-добре от възрастните. През 2022 г. в по-голямата част от страните младежите на възраст между 16 и 29 години показват по-висока степен на удовлетворение, в сравнение с хората над 65 години. Обратното се наблюдава обаче в Дания, Швеция, Ирландия, Нидерландия, Люксембург и Финландия. Най-големите разлики по отношение на субективното благоденствие сред младежите спрямо възрастните се наблюдава в Хърватия (+1,6 точки), България (+1,4 точки), Литва (+1,3 точки) и Словакия (+1,2 точки). В Дания хората над 65 години са по-удовлетворени от младежите със средно 0,9 точки. Удовлетвореността сред младежите варира между 6,3 точки в България до 8,1 в Румъния и Полша, а при възрастните - от 4,9 точки в България до 8 в Дания. Данните на Евростат показват взаимовръзка между нивото на образование и отговорите на респондентите. Във всяка държава членка удовлетвореността от живота нараства с нивото на образование. България и тук попада в списъка с най-големи разминавания спрямо различните социални групи – разликата в отговорите на хората с висше и хората с начално образование у нас и в Румъния е 1,5 точки. По-голямо е разминаването само в Словакия – 1,6 точки разлика в отговорите на нискообразованите и високообразованите. В някои европейски държави по-удовлетворени от живота си са хората в селата – Малта, Австрия, Финландия, Нидерландия, Белгия, Ирландия, Швеция, Дания и Люксембург. България от друга страна е държавата с най-голямо разминаване между двете групи, като хората в градовете са с 0,8 точки по-доволни от живота си спрямо тези в селата. Друг извод от проучването на Евростат е, че хората, които се грижат за малки деца, са по-щастливи. Данните за 2022 г. на ниво ЕС показват, че в семейства с малки деца удовлетворението се оценява със средно 7,3 точки, докато в двойки на семейни начала, но без деца – 7,1 точки, а в семейства с трима или повече възрастни, но без зависими от грижа деца – 7 точки. Домакинствата на необвързаните показват средно ниво на удовлетворение от 6,7 точки. Оказва се, че тези резултати са чисто европейска статистика, защото на другите континенти резултатите са по-скоро противоположни. В периода между 2018 и 2022 г. хората са били по-малко удовлетворени с понижение от 0,3 точки в индекса за домакинства с малки деца, 0,2 – за двойки без деца и 0,1 точки – за домакинство от един или за домакинство от трима и повече възрастни. Изследването не открива големи разлики в субективното благоденствие на мъжете и жените, като и двата пола имат средни нива на удовлетворение от 7,1 точки през 2022 г.