Между 30 ноември и 12 декември денят за почти 100 хил. души - или малко повече от населението на град Плевен, протичаше по един и същ начин. Ставане с първия призив за молитва на мюезина, дълго пътуване с метрото, също толкова дълга процедура по преминаване през безкрайни загражения, пропускателни пунктове и скенери и финални няколкостотин метра (в добрия случай) вървене под вече жарко слънце. Става дума за делегатите на климатичната конференция COP28, която тази година се проведе в Дубай. Dubai Expo е огромно и ултрамодерно съоръжение с размерите на малко градче (пресичането му отнема повече от половин час пеша), изпъстрено с впечатляващи с архитектура сгради, дизайнерски концепции, зелени рекреационни зони, фонтани, места за хранене - временни и постоянни. В центъра му се извисява емблематичната сфера - гигантски мултимедиен купол, под който вечер се разиграва красив спектакъл с релаксираща музика. Идеално място за отмора и презареждане за десетките хиляди делегати и гости на COP28. Покрай сферата минава и стената, която разделя пространството на две. Зелената зона беше "експо" частта на COP28 - там в 8 огромни палати бяха разположени щандовете на компании и бизнес организации. Зоната беше отворена и за обикновени посетители, които можеха да видят и някои впечатляващи технологични иновации - като прототип на летящо такси или роботите на Boston Dynamics. А също и да се информират за най-новите "зелени" концепции и постижения в енергетиката, мобилността, иновациите в промишлеността и т.н. В по-малката синя зона, достъпна само за официалните делегати на конференцията, пък са разположени залите за преговори и срещи, огромна прес зона и близо 90 "павилиона". Това са отделни сгради със самостоятелни помещения на закрито, където държави и международни организации презентираха своите политики, постижения, бъдещи планове. Мащабите на Експото са такива, че На пръв поглед това бе едно спокойно, дори тихо място. И само заглушеното скандиране на малки групи протестиращи подсказваше, че тук се провежда един от най-важните за света в момента глобални форуми. Бъларският дебют За първи път Досега страната ни присъстваше на COP с малък екип експерти, доколкото самият преговорен процес се води от ЕС за всички държави членки. Сега България се представи със собствен павилион, на който - с координацията на няколко министерства, в рамките на десет дни се случиха над 20 дискусии и презентации с участието на бизнеси, финансови институции, общини, държавни институции, неправителствени организации и образователни и научни институции. "Много държави предпочитат да поставят акцента върху бъдещи планове и решения и да говорят какво ще направят в следващите години. Ние избрахме да представим вече реални постижения, които - ако сме честни - са постижения почти изцяло на бизнеса", коментира министърът на околната среда Юлиан Попов. Те са както По думите му българският бизнес не само има какво да покаже, но може дори да бъде пример - някои от събитията привлякоха и значителен интерес от представители на други държави и журналисти. По общото мнение на участниците в събитието ползата от подобна проява за компаниите е безспорна. От една страна, така те придобиват самочувствие и увереност. От друга, могат да намерят по-ползотворен диалог както помежду си, така и с институциите. Една от ценните страни на програмата на българския павилион беше в това, че тя включваше различен тип индустрии и компании - както представители на малки и големи "зелени" иновационни бизнеси, така и такива от замърсяващи индустрии. Но не като две противопоставящи се страни, а като част от едно . Въпреки че почти се сбъднаха опасенията на активисти и някои политици, че в Дубай споразумение за край на изкопаемите горива няма как да бъде постигнато - все пак такова беше постигнато, като цяло няма съмнение, че това е посоката, в която се движи светът. "COP като събитие е само върхът на айсберга на преговори, които продължават цяла година. Пазарът знае това, защото много добре надушва настроенията и често изпреварва решенията - особено финансовият сектор, застрахователния и т.н.", коментира Юлиан Попов. И докато запазването на статуквото (или поне удължаването му максимално) във въглищната индустрия е политическа дъвка за вътрешна употреба в България, то глобалното настроение на COP28 не остави място за съмнения в предстоящия край както на въглищата, така и на фосилните горива като цяло. в нови и чисти индустрии. Маришкият басейн: от въглища към чиста енергетика Точно на това беше посветена и дискусията "От изкопаеми горива към зелен преход" - едно от ключовите събития в програмата на българския павилион. "Говорим за преход, базиран на активите, който на практика запазва много голяма част от тези ценности на въглищните региони. Това е концепция, която се възприема в Европа, но и в целия свят - вече съществуващите предприятия, инфраструктура, специалисти да се адаптират към друг тип чисти производства. Един вид рециклиране на активите по един добър начин", коментира министър Попов. Ярък пример в това отношение даде която е собственик и оператор на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово". Компанията работи по план за подмяна на въглищата с алтернативно гориво и в българската си централа, като по думите на Рубиоло AES разглежда няколко варианта, с най-голям потенциал от които са биомаса, пелети от отпадъци и разтопена сол. Последното е сравнително нова технология, която компанията вече използва в своя централа в Чили. В разтопената сол се съхранява енергия - може да е и слънчева енергия, която се акумулира през деня и се отдава вечер и сутрин - като батерия. "В следващите 18 месеца ще сме готови с бизнес предложение към властите, така че заедно да намерим решение за бъдещето на централата. Този диалог е важен, защото не става дума само за средства, а за цялата стойност, която тези индустрии създават", посочи той. Промишлена синергия за по-чиста индустрия След енергетиката промишлеността е вторият най-голям замърсител и декарбонизацията му също е огромно предизвикателство. Но в българската индустрия има и примери, свързани с улавянето, оползотворяването и съхранението на въглерод и създаването на ценни нови продукти, които са показателни и за това как формирането на промишлени клъстери отваря възможности за поглъщане на CO2 и други отпадъци от енергоемки сектори. Те също бяха представени на българския павилион на COP28. Пример за това са две от най-големите компании в сектора на неорганичните химични производства в България - " Той предвижда едновременно оползотворяване на два отпадъчни потока от инсталациите на двете предприятия в индустриалната зона на Девня - СО2 емисии от горивни процеси при производството на калцинирана сода в "Солвей Соди" и фосфогипс, неопасен отпадък от производството на фосфорна киселина в "Агрополихим". Проектът предвижда те да се преработват в продукти с пазарна реализация - амониев сулфат, който се използва в земеделието или в производството на други минерални торове, и калциев карбонат, който има приложение в строителството. Не по-малко интересен е и Става дума за съхраняване на приблизително 800 хил. т въглероден диоксид годишно. Това е и първият български проект, спечелил финансиране от Иновационния фонд на ЕК, който се ангажира да отпусне 190 млн. евро грант. Технологията е съвсем нова и за пръв път се прилага в Източна Европа. "По план проектът трябва да заработи през 2028 г и когато се реализира, на практика "Девня цимент" ще бъде сред първите декарбонизирани циментови компании", каза Константин Божинов, ръководител на проекта. Предизвикателна е ситуацията и в строителството, но в България има добър пример в тази посока. "На строителството се дължат над една трета от емисиите на въглероден диоксид в света. А нуждите от строителни материали само ще се увеличават - в следващите години се очаква още 2 млрд. души да се преместят в градовете", каза Росен Папазов, изпълнителен директор на "Холсим България". Предприятието, от една страна, работи по въвеждане на кръгов модел, с който рециклирани продукти се влагат в нови строителни материали. А от друга, замества традиционно използваните въглища и петролен кокс с RDF гориво - сортирани и преработени отпадъци, стари гуми и др. За проектите си в сферата на декарбонизацията разказаха и предприятия от металургията. Медодобивната компания "Аурубис", чието производство е силно енергоемко, работи за осигуряване на зелена електрическа енергия, както и за енергийна ефективност и замяна на изкопаемите горива първо с газ, а след това с водород. Производителят на олово, цинк и други метали "Холдинг КЦМ 2000" е намалил почти петкратно емисиите си на серен диоксид от 2015 г. чрез иновативен процес за преработка на входящите суровини, използвайки енергията от окисляването на сярата вместо въглерод за гориво. Компанията освен това интегрира производствата на олово и цинк и рециклира опасни отпадъци в полезни и ценни материали. Попътен зелен вятър Сред събитията в българския павилион, които събраха значителен международен интерес, бе и дебатът за потенциала на офшорната вятърна енергия. Гърция вече е напреднала в подготовката на законодателство за офшорната вятърна енергия, като се е поучила от опита на Северна Европа, разказа Александра Сдуку, зам.-министър на околната среда и енергетиката на Гърция. Атина е заложила умерена цел - 1.9 гигавата офшорна вятърна енергия, като за улеснение на инвеститорите правителството ще поеме цялостното картографиране на терените, подходящи за офшорни инсталации. , стана ясно от думите на българския зам.-министър на енергетиката Николай Николов. Той каза и че страната разговаря с Румъния за евентуален съвместен офшорен проект в Черно море. Самата Румъния обаче все още не е готова със законодателната рамка, сподели Александра Боче, държавен съветник по въпросите на климата и устойчивото развитие в президентската администрация на Румъния. Според нея страната има потенциал за 6 гигавата офшорна вятърна енергия до 2030 г. Внимание привлече и дискусията за приноса на Югоизточна и Централна Европа към амбицията за утрояване на ВЕИ до 2030 г. Акцент в дебата бе нуждата от регионалното сътрудничество. "Всички страни имат нужда от значително увеличаване на енергията от ВЕИ през следващите десет години и един от пътищата за това е чрез разширяване на връзките между енергийните системи", отбеляза Луц Шефер, зам.-директор за енергетика, градско развитие и мобилност във Федералното министерство за икономическо развитие на Германия. Джордж Кремлис, почетен директор на ЕК и представител на Европейската организация по публично право в България, акцентира върху доброто развитие на енергийните връзки между България и Гърция в последните години. А от българска страна министърът на околната среда и водите Юлиян Попов изтъкна и експортната активност на българските компании в сферата на ВЕИ - най-вече на фотоволтаична техника. "Това очертава, на първо място, глобализацията на този бизнес, и на второ, възможностите, които България предлага", посочи той. Поглед напред След това определяно като успешно представяне страната ни иска да го надгради и на COP29, чието провеждане обаче все още е с не съвсем ясен формат. В Дубай най-после беше решено, че конференцията ще се президентства от Азербайджан, след като страната се споразумя по спора си със съседна Армения. Предизвикателството обаче е, че една година е крайно недостатъчна за подготовка за подобно мащабно събитие. "Ние популяризираме идеята за "разпределен COP", т.е. големите конференции да се случват на различни места, но не знаем как ще се развие тя", каза Юлиян Попов. По думите му догодина България трябва да се подготви още по-добре и да има национално представяне, с много по-голямо участие и на български институции, бизнес асоциации, научни панели. Етикети