Изминалата 2023 г. показа за пореден път, че пътят на трансформацията от „хартията към дигитализацията“ е доста болезнен за българското здравеопазване. Два акцента приковаха вниманието в сектора през изминалите 12 месеца – остър недостиг на лекарства в търговската мрежа и последвалото въвеждане на задължителни електронни рецепти за два вида терапии като опит за овладяване на ситуацията, анализира проблемите investor.bg. Недостигът на лекарства е общ проблем за Европейския съюз и причините за дефицита на българския пазар трябва да се анализират в цялост. Въпреки това обществото бе скандализирано от признанието на здравните власти за неработеща прозрачно система за проследяване на наличните в страната медикаменти, за липсата на контрол и порочни практики, облагодетелствали частни интереси. Бяха анонсирани данни, според които около 400 лекарства липсват в аптечната мрежа, а и че голяма част от медикаментите са в складовете, а не в аптеките. Обичайно причини за недостиг може да са отпадане от регистрация поради икономически причини, производствени и други проблеми. За първи път тази година обаче здравните власти признаха за недостатъчен контрол, порочни формули за изчисление на запаси и незаконни практики, свързани с реекспорт. Липсата на контрол беше посочена от Министерството на здравеопазването като основна причина за недостига на лекарства. В Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА) има сериозни пропуски, които компрометират данните от нея, включително и забранителният списък за износ на лекарства. Освен това търговци на едро с лекарства не са подали коректно информация в електронната система, разкри служебният здравен министър Асен Меджидиев. В тази връзка още в началото на годината здравните власти обявиха мерки за затягане на контрола върху лекарствените наличности. След месеци на напрежение заради недостиг на определени лекарства в търговската мрежа у нас властите обявиха мерки срещу недостига, включително и законодателни промени с цел подобряване на контрола на наличността на лекарства. Законовите промени бяха публикувани през лятото и са насочени към почти всички участници в процеса по лекарствоснабдяването. Ситуацията обаче рязко се влоши в средата на септември, след като Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) докладва за незаконен паралелен износ на лекарства. Докладът посочи, че нормативната уредба, свързана с износ на лекарства, е била целенасочено разработена в интерес на търговци на медикаменти за сметка на българските пациенти. Облагодетелствани са били незаконни схеми, свързани с източване на публични средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на практика е улеснен износът към държави на ЕС и трети страни. Заради начина на изчисляване на недостига голяма част от лекарствените продукти, забранени за износ до март 2022 г., са отпаднали, в резултат на което е облагодетелстван частен търговски интерес. Макар и спазен, законът е улеснил износа на лекарства от български търговци на едро към държави от ЕС и трети страни. Дистрибуторите светкавично се разграничиха от твърденията за незаконен паралелен износ. С позиции излязоха двете големи асоциации, свързани с дистрибуцията на лекарства - Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ) и Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ). Те застъпиха тезата, че формулата на СЕСПА е била променена, за да се спази законът, а работа на държавата е да спре криминалния износ на лекарства. Макар и косвено, и дистрибуторите признаха за съществуващ нелегален износ на лекарства, подкрепяйки действията на държавата срещу нелегалния износ, констатиран в доклада на ДАНС. Организициите апелираха за криминализиране на престъпленията с лекарства.