Борбата за поста, който се освобождава след напускането на настоящия генерален секретар Йенс Столтенберг, чиито правомощия изтичат на 1 октомври 2024 г., се изостри в Северноатлантическия алианс. Нидерландският премиер в оставка Марк Рюте, естонският министър-председател Кая Калас и латвийският външен министър Крисиянис Каринс вече обявиха амбициите си да оглавят НАТО. Според западни медии Рюте се радва на най-големи симпатии сред политиците от страните от блока, но членовете на алианса имат въпроси и към тримата кандидати. В същото време някои черти на личността им изглеждат като плюс за едни, а за други – като минус. , толкова удовлетвори всички през цялото това време, че алиансът вече няколко пъти удължи срока на правомощията му. Първоначално бившият премиер на Норвегия трябваше да подаде оставка през 2018 г., но тогава решиха да не му търсят заместник и удължиха правомощията му два пъти за по две години. През 2022 г. Столтенберг определено трябваше да напусне, но поради избухването на руско-украинската война той беше помолен да остане отново. През 2023 г. историята се повтори, но с условието, че от 1 октомври 2024 г. НАТО все пак ще има нов генерален секретар. Както Bloomberg съобщи, сред тримата е Рюте, който напуска поста министър-председател на Нидерландия 13 години след началото на управлението на страната, който е най-популярен сред съюзниците. Фактът, че „ “, беше потвърден и от европейски служители и дипломати в разговори с Politico. По-конкретно, на страната на нидерландския кандидат е френският президент Еманюел Макрон, който е изградил близки лични отношения с него. Освен това Брюксел признава, че този кандидат е успял да спечели подкрепата на „високопоставени служители в САЩ и Германия“. Въпреки това не е необходимо да казваме, че най-дълго управлявалият ръководител на нидерландското правителство – и следователно добре известен извън страната – подхожда на всички. Същата подкрепа от САЩ, както се оказа, все още е доста нестабилна. Така според Politico фигурата на Марк Рюте предизвиква най-голямо недоволство сред американските законодатели. Конгресът на САЩ е убеден, че Рюте е лош пример за подражание, тъй като за толкова години начело на Нидерландия той така и не успя да доведе разходите за отбрана на кралството до 2% от БВП. Още през 2014 г. тогавашният министър на отбраната на САЩ Чък Хейгъл призова страните от блока да увеличат своите бюджети за отбрана, тъй като алиансът ще трябва да се „разправи“ с Русия, която по думите му стои „на прага на НАТО“. Неговият призив тогава формира основата на целта всички да увеличат разходите за отбрана до 2% от БВП. Йенс Столтенберг призна през 2014 г., че по това време само три държави от асоциацията отговарят на този показател: САЩ, Гърция и Великобритания. Нидерландия е похарчила само 1.15% от БВП за отбрана през 2014 година. Не беше възможно да се достигне цифрата и през 2023 г. – тя ще бъде 1.7 процента. През 2024 г. кралството обеща да похарчи 2.03% от БВП за отбрана, а през 2025 г. – 2.01 процента. Някои политици във Вашингтон обаче смятат, че дългият път на Нидерландия към целта под ръководството на Марк Рюте не добавя точки към неговата кандидатура. Както казва сенаторът от Аляска и член на Комитета по въоръжените сили на Горната камара Дан Съливан, с такъв опит Марк Рюте „определено трябва да бъде отстранен от надпреварата“. Според него има „дълбоко двупартийно разочарование в Съединените щати, че членовете на НАТО не изпълняват задълженията си“. На този фон изгодна изглежда кандидатурата на , която наскоро, докато беше във Вашингтон, публично обяви амбициите си да ръководи НАТО. Републиката вече харчи 2.8% от БВП за отбрана и обеща да увеличи тази разходна позиция до 3% през 2024–2027 година. Кая Калас има още едно предимство, като се има предвид дългогодишният дебат за необходимостта да се предаде юздите на съюза на жена. Този подход по-специално се подкрепя от някои представители на Демократическата партия на САЩ. Според сенатора демократ от Ню Хемпшир и съпредседател на Групата на наблюдателите на Сената към НАТО – Жана Шахин, „време е съюзниците да назначат първата жена за генерален секретар на НАТО.“ Тя също отбелязва, че „преди всичко приемникът на този важен пост трябва да дойде от страна, която изпълнява ангажимента за 2% разходи за отбрана или има надежден план за постигане на тази цел“. Сенаторката не уточни колко надежден е планът на Марк Рюте, който напуска поста премиер на Нидерландия, но Кая Калас се вписа точно в нейните параметри. Друго нещо е, че мнозина в алианса също са сигурни, че изборът на нов лидер въз основа на пола не е съвсем правилният път. Особено в сегашния кризисен период, когато времето явно не благоприятства експериментите и изисква преди всичко да се гледат професионалните качества. На 19 ноември реши да се включи в надпреварата, обещавайки да допринесе за развитието на алианса, разчитайки на „ясно разбиране на руската заплаха, твърда позиция по отношение на Украйна и доказан опит в изграждането международен консенсус.” В същото време, както изясниха събеседниците на Politico, разкритите амбиции на Крисиянис Каринс са били изненада дори за някои политици в Рига. Въпреки че от тримата латвийският министър все още се задоволява с ролята на аутсайдер, той и Кая Калас имат общо предимство. Някои съюзници са на мнение, че на фона на конфронтацията между Русия и Украйна би било добра идея поста генерален секретар на НАТО да бъде даден на представител на държава от източния фланг на алианса. Същата идея, съдейки по изявлението пред Politico на постоянния представител на Украйна в НАТО Наталия Галибаренко, се приветства и в Киев, който все още не е в алианса, но се стреми да се присъедини към него и търси подкрепа по този път от членовете на блока. В Западна Европа не се одобрява идеята за лидер на НАТО представител на Източна Европа и особено на балтийските страни. Първо, вече година и половина западните членки на алианса без особена радост търпят критики от страна на балтийските републики за недостатъчната, според тях, подкрепа за Украйна и страха да не дразнят отново Русия. Освен това някои в Западна Европа се опасяват, че в Москва назначаването на източноевропейски политик в Брюксел може да бъде възприето като сигнал за ескалация. Но именно ескалацията, дори и в процеса на дозирана помощ на Киев, както се казва в западните столици, се опитват да избегнат. (по материали от чуждестранния печат) Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени