Изговориха се много неща и има всякакви свободни тълкувания. Появиха се оценки, че всяваме дезинформация, затова изчакахме да излязат официалните документи. Решението на Съвета на Европейския съюз и по-интересен е един втори документ - протокол към решението, в което са описани конкретните ангажименти, поети от въпросната страна. Според Нинова правителството разпространява дезинформация и фалшиви новини. "Незабавно обратно приемане на всички кандидати за убежище, за които България и Румъния носят отговорност. В срок от месец трябва да се приемат без право на мнение по отношение на броя на хората, които ще дойдат тук. Управляващите са се съгласили на това", обясни Нинова на брифинг в партийната централа. Всъщност този документ не е скрит. За него се разбра преди няколко дни. Той бе разпространен и от медиите, и от румънския евродепутат Алин Митуца от либералната група "Обнови Европа“ (ОЕ). Всъщност точката, за която говори Нинова, в действителност е третата - съвместна работа по ограничаването на вторичните движения в съответствие с европейското право. По същество това в действителност означава незабавно обратно приемане на всички кандидати за убежище, за които България и Румъния носят отговорност, но Нинова пропуска да обясни, че става дума за ангажиментите съгласно Дъблинското споразумение, бъдещият регламент за управление на убежището и миграцията. “Това, което направи правителството, оценяваме като предателство на националния интерес и провал. Тези възторжени фанфари могат да им служат само за пиар”, категорична обаче бе Нинова. Лидерката на левицата цитира и председателката на Агенцията за бежанците Мариана Тошева, която в ефира на Българската национална телевизия вчера заяви, че Дъблинското споразумение не работи добре. "По въпроса с тези бежанци се изказа и председателят на Агенцията за бежанците. Служим си само с документи и институционални изказвания. Тя каза - системата Дъблин не работи успешно, особено при миграционен натиск. Миграцията е като водата - тези хора са като в отворен тип центрове и контролът върху тях е труден. Изводите - ще приемаме неограничен брой, без право да се изказваме по този въпрос, в центрове от отворен тип, където контролът е труден. Отгоре на всичко 72% от центровете са запълнени", отсече Нинова. “Следват много въпроси и оценки, които трябва да дадем. Правителството излъга българският народ, внасяше дезинформация, служеше си с фалшиви новини. България незаслужено получава второстепенна оценка в ЕС, влизането по въздух и вода в Шенген не ни помага, българската икономика ще продължава да губи 1 млрд. лева годишно без сухопътен Шенген”, смята Нинова. Няма договорена бройка за прием на бежанци. Ориентировъчна е бройката от 6000 души на лицата, които вече са преминали през България, подали са молба за убежище и в рамките на процедурата са напуснали страната. Тоест тези 6000 лица условно подлежат на връщане по сега действащия регламент. Той се изпълнява от България през всички години, като е имало години като по време на Сирийската криза, когато към България имаше сериозен натиск и са се спирали връщания по Дъблин. Този регламент - изпълняваме заявените трансфери през последните години. За 2023 г. става дума за 590 лица общо от всички държави членки. Това е така, защото процедурите по връщане включват много неща, текат срокове, в които Австрия като държава, която е установила, че трябва да ги върне и България е потвърдила, че трябва да ги приеме. Става дума за лицата, които са регистрирани у нас и пръстовите им отпечатъци са свалени за пръв път у нас. Агенциите за бежанците имат звена, занимаващи се само с процедурите по Дъблин, извършват се проверки. Ако сроковете не бъдат спазени, Австрия остава отговорната за лицето държава. Затова се говори за системата Дъблин, която не работи добре, особено при миграционен натиск и затова се налага все повече да се разработи детайлен, устойчив механизъм за солидарност. Миграцията е като водата. Тези хора не са затворени, не са под такъв контрол, в отворен тип центрове са. Има разписани ясни правила в Дъблинското споразумение, но дългите срокове го правят неефективно. Принципът на солидарност (квотният принцип) е важен, защото иначе големият натиск се поема от външните държави за Шенген (каквато ще бъде и България). В момента ще се разписват конкретните детайли от пакта за миграцията и един от механизмите, които да гарантират, че този квотен принцип ще работи, е задължението на страна-членка, която не желае да приема бежанци, солидарно да осигуряват финансовия ресурс. Притеснението, че богатите държави ще си плащат и натискът ще остане, съществува, но пък смятам, че пактът ще доведе до една възможност да се определи някакъв капацитет и за държавите на външните граници, за да може ако натискът е по-сериозен, той да бъде разпределен. В Кипър действа подобен механизъм. Най-важен е скринингът, националната сигурност е на преден план.