След три дни обсъждания в пленарна зала Бюджет 2024 г. този път беше приет навреме. През предходните години заради политическата криза финансовите сметки на държавата бяха гласувани по-късно, което създаде проблеми за работата на отделни ведомства, както и на общините. Бюджет 2024 е изготвен при очаквания за 3.2% ръст на БВП догодина (205.8 млрд. лв.), продължаващ и очакване за ръст на разходите за труд с 11%. Финансовата рамка на годината залага на дефицит на касова основа от 5.8 млрд. лв., или 3% от БВП и 2.9% от БВП на начислена база. А това означава и още дълг в размер на около 8.4 млрд. лв. за финансиране на планирания дефицит "и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв". Още при представянето му . В първоначалните сметки бяха включени и парите от такса за пренос на руски газ (която в спешен порядък парламентът в крайна сметка отмени н). След разговори с крепящите правителството партии в парламента финансовият министър заяви, че приходната част е намалена с 2.4 млрд. лв. Именно заради тази такса. Със същата сума бяха свити и капиталовите разходи и така те станаха 9.98 млрд. лв. При окончателно гласуване на текстовете все пак бяха приети нови разходи, изненадващо беше променено облагането на много хазартни дейности и се гласува сключени договори по ЗОП да могат да се индексират с до (забележете) 50%. За първи път в бюджета има и (общо над 400), които ще бъдат изпълнявани през годината. Това дава прозрачност за това накъде се насочват разходите за инвестиции на държавата. Към закона има и още един списък - за финансиране на общински инфраструктирни проекти. Още разходи за около 200 млн. лв. По предложение на Бойко Борисов, Делян Пеевски и Кирил Петков бяха гласувани още куп разходи за общо близо 200 млн. лв. Сред тях са: - 5 млн. лв. за създаване на фонд "Стефан Стамболов" за финансиране на обучението на българи в чужбина; - 68 млн. лв. за сектор култура; - 20 млн. лв. за МВР за ремонти на техни сгради; - 37 млн. лв. за център за киберсигурност в ДАНС; - 11.6 млн. лв. за увеличение на заплати НСО; - 10 млн. лв. за министерството на иновациите; - 4 млн. лв. за Сметната палата за заплати и капиталови разходи; - 2.6 млн. лв. за външното министерство. Отпускат се и млн. лв. за финансиране на медицински изделия за хора с увреждания, 2 млн. лв. за БАН, 2.7 млн. лв. за стипендии за курсанти, дават се още пари за археология и за ремонт на сграда на Конституционния съд, увеличава се и субсидията за вероизповеданията. Остри дебати предизвика предложението сключени договори или рамкови споразумения по ЗОП да могат да се индексират с до 50%. И опозицията, и ДБ обърнаха внимание, че това на практика обезсмисля състезателния принцип при избора на изпълнители. Спорните промени в хазартните такси С преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета се промениха и куп хазартни такси. Така за организиране на офлайн залагания върху спортни събития, лотария с търкане на билетчета, тото, лото вече се дължи по-ниска ефективна ставка. Сега тя е 15% върху приходите от залози, . При новото предложение ставката се вдига на 20%, но основата за облагане се стеснява - тя става разликата между получени залози и изплатени печалби. От друга страна се вдигат еднократните такси. Еднократната такса за онлайн залагания от 100 хил. лв. се увеличава на 400 хил. лв., за игри в игрално казино се вдигат от 100 хил. на 300 хил. лв. Скачат и таксите за ротативки. Въвежда се и еднократна такса за офлайн игрите в замяна на по-ниския данък. В редакция на бюджетната комисия се предлага таксите за компании с вече издадени лицензи също да се индексират нагоре по формула и да се платят през следващата година от компаниите по формула в зависимост от това кога изтича лицензът. Вдига се и алтернативният данък (3-месечен) за игралени автомати от 500 на 800 лв. По данни на НАП, цитирани от Асоциацията на игралната индустрия в България през 2023 г. игралните автомати, електронни рулетки и други мултиплеъри са общо 33.2 хил. броя. Етикети