В началото на ноември , които предлагат на купилите ги инвеститори годишна доходност на нива близо до и дори над 5%. Това звучи апетитно на фона на все още стоящите близо до нулата лихви по банкови депозити. Има обаче един проблем - за обикновения спестител тези инструменти са практически недостъпни. Българските правителства от десетилетия разчитаха за финансирането си изключително на институционалните инвеститори и емисиите са структурирани и пласирани именно така. А финансовото министерство гледаше донякъде високомерно на опцията да ползва пазара на дребно. Това може и да е отчасти разбираемо, доколкото държавата е търсен слабо задлъжнял емитент с доста добър достъп до пазара и определено е по-лесно да си набави нужните средства на едро в структурирани аукциони. Все повече обаче се надигат гласовете, че може би не е лоша идея да се заложи и на ДЦК за граждани, и то далеч не с популистката окраска правителството да даде на хората по-висока лихва. Всъщност има и доста силни и валидни икономически аргументи, особено в българските условия на валутен борд. Вече над година трансмисията на затягането на паричната политика от ЕЦБ практически не работи заради комбинацията от ограничени монетарни инструменти на БНБ и налична свръхликвидност в банките. Излизането на държавата с конкурентен продукт би могло доста ефективно да постигне тази цел - да изтегли ликвидност към себе си и/или да подтикне банките да предложат по-атрактивни лихви, за да я задържат. А в добавка, ако инструментът се калибрира правилно и с добра кампания, би могъл да подейства и като своеобразен катализатор за събуждане на интереса към българския капиталов пазар. Затова не е изненадващо и че Българската фондова борса дава заявка активно да работи в тази посока, а известни фигури от небанковия финансов сектор като собственика на "Елана" Камен Колчев също публично адвокатстват за ритейл ДЦК. От отговорите на МФ на въпросите на "Капитал" по темата не става ясно дали има планове за конкретни целеви емисии, като се посочва, че и сега не само професионални, а и непрофесионални инвеститори могат да купуват ДЦК и на първичен и на вторичен пазар. От ведомството изтъкват още, че в началото на ноември са внесени предложения за промени в Закона за държавния дълг, част от които са в посока отваряне на дълговия пазар. "Измененията имат за цел да улеснят достъпа на местните и глобалните инвеститори до пазарната инфраструктура, обслужваща вътрешния пазар на суверенен дълг, да въведат многостепенния модел на държане на ДЦК, да редуцират административната тежест за участниците на пазара на ДЦК посредством премахване на нормативно установеното задължение за издаване на поименни сертификати за собственост върху ДЦК на физическите лица от поддепозитарите на ДЦК и др. С оглед на гореизложеното очакванията са процедурата по придобиване на ДЦК от физическите и нефинансовите юридически лица да бъде облекчена." Държавата като спестовна каса Идеята не е нито особено екстравагантна, нито нова. Някои държави имат дългогодишна и устойчива политика на емитиране на ДЦК за граждани, а други го правят по-инцидентно. До 2005 г. Министерството на финансите също издаваше целеви 3- и 5-годишни ДЦК за граждани с емисионна стойност 50 - 100 лв., в евро и левове с купон между 4 и 6%, като от тях се продаваха по около 20 - 30 млн. лв. годишно. След това интересът спря заради по-доходоносни алтернативи като акции и депозити с по-високи лихви. До 2010 г. те присъстваха и в емисионния календар на държавата, но бяха спрени с официален аргумент нисък интерес. Неофициалният обаче беше да не се отклонява ресурс от банковите депозити в разгара на глобалната финансова криза и падащите лихви. Но определено в последната година насред покачващите се лихвени нива употребата на този инструмент се засилва и той става по-популярен в много държави. И в немалко случаи е таргетиран именно към общественото недоволство, че банките разширяват лихвената си ножица - на много пазари покачванията на лихвените нива от ЕЦБ се пренасят доста бързо при кредитите и доста по-ограничено при депозитите. Той е видим и през засилващия се интерес към взаимните фондове, които инвестират в краткосрочни книжа, като едногодишни и месечни държавни облигации в ЕС. В САЩ, където достъпът до държавен дълг е по-лесен за домакинствата, В Европа особено внимание привлякоха пуснатите в началото на септември , с които тя влезе в директна конкуренция с банките. За разлика от обичайните й инструменти с матуритети между 3 и 10 години, този е едногодишен, колкото е и масовият срочен депозит. Резултатът е, че над половин милион спестители записват от тях и държавата успява да набере 21.9 млрд. евро. А също така се вижда и аналогично месечно свиване на банковите депозити невиждано като мащаб от 20 години насам - очевидно в голямата си част изтеглени, за да бъдат насочени към ДЦК. Обяснението е просто - никоя от четирите най-големи банки в страната (със сумарно над 70% пазарен дял) не предлагат над 1.5% по масово предпочитаните от вложителите спестовни депозити, а при по-малките никоя не надхвърля прага 2.5%, докато държавата дава 3.3% (2.8% след данъци). При срочните депозити статистиката отчита средна лихва 3.13%, но тя е преди 30% данък. Белгийското правителство по никакъв начин не крие, че една от основните му цели с тази емисия е да стимулира конкуренцията между банките и те да покачат лихвите. Това определено е по-елегантен начин това да се постигне спрямо всевъзможните извънредни данъци върху свръхпечалбите, до които прибегнаха много други европейски правителства. Белгия далеч не е сама. Италия е може би държавата с най-големи традиции с книжата за граждани и тя на два транша през юни и октомври набра съответно 18 и 17.2 млрд. евро чрез петгодишни BTP Valore, които предлагат по 4.1% годишен купон в първите три години и 4.5% в останалите две. Португалия ползва по-краткосрочни депозитни сертификати, като обемът им скача за година от 30 на 46 млрд. евро към средата на 2023 г., а делът на пазара на дребно в общия държавен дълг се покачва от 11 на 15.6%. В нашия регион също употребата на ритейл държавни облигации расте. За последните три години в Румъния програмата, наречена Fidelis, е набрала 4.5 млрд. евро (виж карето), а аналогът в Хърватия е генерирал 1.3 млрд. евро привлечени от 43 хил. индивидуални инвеститори. Дори в Македония, макар и в доста по-скромен обем, има пласирани ДЦК за 23 млн. евро, привлекли интереса на близо 1300 души. С възможна българска употреба Предизвикателствата пред България не са особено различни, така че евентуалната употреба на подобен инструмент може да се ползва за сходни цели. При липсата на възможност БНБ да води парична политика (реално основният ѝ инструмент са задължителните минимални резерви) и много плавното ѝ пренасяне от Франкфурт към София едни ДЦК за граждани биха могли да помогнат да се покачат лихвите по депозитите. Банковият депозит е предпочитан инструмент за спестяване на българите, включително и заради благодарение на държавната гаранция. Зад ДЦК обаче практически носят същия риск, доколкото зад тях също стои държавата. В същото време държавната гаранция превръща самия депозит в квази-ДЦК. Така ако има леснодостъпни облигации, но с няколко процента доходност, е логично да се предположи, че част от вложителите биха пренасочили средствата си там. А това пък естествено би създало стимул за банкерите да покачат лихвите, за да пресекат отлива. От МФ обаче не виждат нужда да се месят на този фронт. "Като орган на централната изпълнителна власт МФ не участва в планирането и провеждането на парична политика. Размерът на лихвите по депозити е в компетенциите на отделните търговски банки", казаха от там. В допълнение обаче за българското правителство може да има и допълнителна полза леко да свали средната цена на обслужване на дълга си. При какви условия то би предложило ДЦК на дребно е въпрос на калибриране, но при текущата голяма ножица между депозитите и доходностите по облигациите е напълно реалистично държавата да може да се финансира през този канал с 1-2 процентни пункта по-евтино. Друго нещо, което може да направи подобни ДЦК още по-атрактивни, е качването им за борсова търговия, което технически е осигурено - и сега емисиите се листват, но практически липсва търговия с тях. От една страна, това дава по-голяма гъвкавост от срочния депозит, при който при предсрочно теглене със сигурност се губи лихвата. А от друга, това има потенциал да раздвижи капиталовия пазар в страната. На финансов форум, организиран от "Инвестор.БГ", изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов обясни, че вижда в такъв инструмент да се увеличи многократно броят на активните инвеститори на борсата, като "предстоят разговори с Министерството на финансите относно възможностите за реализиране на подобна програма и в България". При всички положения, за да има успех подобна мисия, освен волята на МФ и желанието на БФБ и общността ще е нужна разяснителна кампания за предимствата и недостатъците на ДЦК книжа сред домакинствата. За които пък ще има един нов инструмент във и без това ограничения им предимно до имоти и депозити инвестиционен портфейл. Етикети