Когато Илон Мъск купи социалната мрежа Туитър, срещу него започна масирана, организирана кампания от страна на медиите. Преди покупката, Мъск бе герой именно на либералните, леви хора в САЩ. Te следяха фанатично неговите успехи, свързани с науката и технологиите, които обичат. За години Мъск бе “железният човек в реалния живот, който ще доведе човечеството до нови светове”. За месеци корпоративните медии го превърнаха в “разлигавен син на милионер, който не знае къде се намира и е фашист”. Причината бе очевидна. Самият Мъск извади информация, че Туитър е цензурирал републиканците в САЩ 10 пъти повече, отколкото демократите. Бившият президент Доналд Тръмп също бе цензуриран и дори свален от платформата, а после разговорите показаха, че Туитър е работил с ФБР, което е част от машината на “демократите”. 98% от работещите в Туитър са давали пари на Демократическата партия и разкрити разговори показват, че там е била общоприета омразата към Тръмп и цензурата, налагана върху него, е до голяма степен на основа лични политически предпочитания. Днес Мъск се опитва да обясни, че битката в света е между “хората, обичащи човечеството” и “хората, мразещи човечеството”. Но конкретно за Туитър, битката бе много проста - демократи срещу републиканци. Мъск дори не е републиканец, но изваждайки Туитър от прекия контрол на партията, той им отне един от основните инструменти за контрол и така им засегна пряко интересите. Тук трябва ясно да се разграничи Демократическата партия от държавата САЩ. Те са статуквото в САЩ само в момента и не представляват държавата като цяло. Те са политическа партия, не държава. Трябва да се разграничи и статуквото в Европейския съюз от самият Европейски съюз. Да, в момента сме под властта на ляво-либерално-зеленото статукво, сформирано от християндемократите, социалдемократите и либерал-демократите. Но това е само временното статукво и дори в момента е в процес на сериозна промяна. За Мъск конфликтът с демократите бе просто цената на свободата на словото. Но както ясно сме научили и както виждаме в България от техните сателити, Демократическата партия искрено мрази свободата на словото. Тя отдавна се превърна в партията на корпорациите и корпоративните интереси, партията на капитала и на сенчестите сделки. Свободата на словото е в интерес на гражданите, не на бизнеса. Европейската комисия всъщност веднага започна да напада Туитър, вече прекръстен на Х, и почна да изисква от Илон Мъск да спазва регламентите в ЕС. Тогава още не беше ясно - следва ли сегашното статукво на Европейския съюз линията на Демократите или просто си налага интересите? В крайна сметка, Туитър беше американска медия, нормално е да се изисква от тях да спазват правилата на ЕС. Но това, че се стигна до дело с цел наказване на Туитър показва, че сегашното статукво в Европа е под строг контрол на Демократическата партия. Делото не е случайно и се случва редом с бойкота на фирми като Дисни, които спряха рекламата си в Х, за да накарат Мъск да клекне към политическите им пристрастия. Не трябва да се пропуска, че Марк Зукърбърг подчинява Мета (Фейсбук и Инстаграм) на практика изцяло на Демократическото статукво в САЩ. Същевременно, Комисията отказва да проведе дело срещу тях, въпреки, че има много съмнителни условия. Наскоро стана ясно, че в Инстаграм има масова порнография и дори се появиха съмнения, че определени групи в Южна Америка ползват мрежата, за да продават деца в робство. Въпреки, че са непотвърдени, Европа мълчи по въпроса. Също така не е тайна за никого, че в крайна сметка коалицията начело на Европа от християндемократите, социалистите и либералите, се оформи около президентството на Обама и налагането на Демократичната партия в света, след като превзе ФБР и медиите. Всички си спомняме как САЩ мина от “ценен съюзник” към почти противник по време на президентството на Доналд Тръмп и Ангела Меркел уж беше негов съперник, който се опитва да запази толкова важният евроатлантически либерализъм. Разбира се, всяко статукво си има своите политически позиции. Когато европейците гласуват за социалдемократи, християндемократи или либерал-демократи, прекрасно знаем, че става въпрос за партии под влиянието на Демократическата партия. Проблемът е същият като този в САЩ - посягайки на Х, те действително посягат на свободата на словото, а тя е ценна за абсолютно всички хора, независимо от политическите им позиции. Х може да не е много популярна в България, но тя представлява конкуренцията, която пречи на Фейсбук да има пълен монопол над социалните мрежи в Европа. Нови европейски избори и нова комисия ще има след едва няколко месеца. А нека не забравяме какво каза Илон Мъск на Дисни, когато решиха да спрат да рекламират в социалната му мрежа: “Който иска да ме контролира с пари - ходете и се ******”