Нямам нищо общо с Лейди Гага или Риана Красивите женски тела са повод за празник Хю Хефнър промени света Обожавам френския, но не го говоря добре Актриса, танцьорка, еротичен модел, бивша жена на скандалния Мерилин Менсън и една от най-оригиналните шоу звезди на нашето време - Дита фон Тийз се завръща в киното с роля в сочната екстраваганца „Кралицата на Манхатън“, която трябва да нахлуе в кината догодина. Дита фот Тийз е творчески псевдоним на Хедър Рене Суийт. Тя работи още като художник по костюми, развива бизнес, а от известно време и певица. За мнозина разкошната и ексцентрична Дита фон Тийз е основна движеща сила в повторното популяризиране на бурлеската и ретро фетишизма. В личен план тя получи печална слава след като се оплака, че е била насилвана като млада, а после и с признанията от тежката си връзка с набъркалия се в сексуални скандали музикален провокатор Мерилин Менсън. Двамата се разделиха преди години и днес Дита се дистанцира от това минало с него. Тя жвиее в имение на Холивуд Хилс и продължава да се занимава с разнообразни артистични дейности и креативни проекти и – от зрелищни стриптийз танци и актьорска игра, до запис на албуми и дизайн на костюми. - Дита, вашият сценичен образ е вдъхновен от естетиката на бурлеската в Париж, на „Мулен Руж“, черпите символика и смисъл от кабаретната културата на Града на светлините и до голяма степен сте бродирали творчеството си със страстта по френската столица. Говорите ли френски? - Говоря френски на нивото на петгодишно дете. Но наистина исках да имам и песни на френски в албума си „Саундтракът на съблазнението“, доставяше ми удоволствие да пея на този език, въпреки че не го говоря особено добре. Много ми помогна обстоятелството, че в студиото, където записвахме винаги присъстваха няколко френски музиканти и техници, които постоянно ми казваха колко чаровно говоря на техния език. Те смятаха опитите ми за сладки и забавни. - Феновете ви още говорят за вашия музикален експеримент, но какво ви накара да се впуснете в това мелодично приключение, вдъхновено от изкуството на съблазняването? - Става въпрос за сборен запис, който съдържаше музикални теми и парчета от моите спектакли, заедно с музика, която просто ми харесва. Това беше албум, който горе-долу събираше всичко, което ми харесва. До известна степен е вярно твърдението, че не съм пълна аматьорка в света на музиката. Но новият албум ме изправи пред различна ситуация. Предишните парчета, които съм записвала за моите шоута са били предимно музика за стриптийз, знаете при мен стриптийзът е изкуство а сега наистина задълбах и се постарах да запиша по-сложни и богати в художествено отношение песни. Харесва ми да провокирам себе си, да се предизвиквам като артист и да видя къде са ми границите, какво мога и какво не умея да правя. Обичам да има напрежение, неизвестност, да съм в режим на съспенс. - През годините сякаш показвате една по-мека, някак си уязвима страна на Дита фон Тийз. Нима това е истинската ви същност? - Да, мисля, че е така. Харесва ми да упражнявам пряк контрол върху своя публичен образ. Това, което правя и показвам на сцената като танцьорка е продукт на моята фантазия, резултат от страстта ми и вътрешния ми свят, това е жената, която аз искам да бъда. Аз предлагам на публиката еротични танци, но с творчески ъгъл. Еротичният танц е много подценено изкуство. - Защо избрахте да работите с бутиков френски лейбъл, а не някоя от големите международни звукозаписни компании. - Има много хора, които ценят този тип музика, но има страшно много хора, които са безразлични и изобщо не се интересуват. Не слушат и не разбират това, което правя и на което отдавам почит в записите си. Аз харесвам музика, която е трудно откриваема, не изскача отвсякъде, не е масов маркетингов продукт, не е някаква лесна и повърхностна корпоративна залъгалка. Не си падам по парчетата, които постоянно се въртят по радиото, не слушам музиката, която обикновено печели на наградите „Грами“.Много малко компании и хора правят и разпространяват музиката, която ме привлича и която аз слушам. Индустрията промотира твърде еднакви артисти и мелодии. Като машина е. Няма значение, че се показва по телевизията и печели награди – това в никакъв случай не я прави качествена. Затова аз избрах по-малка и авангардна компания и не исках да се занимавам с голямата корпоративна машина. - Значи няма да обсъждате кариерата и творчеството си по сутрешните блокове и вечерните шоута? - Не, не. Артистите, които ми харесват и ме вдъхновяват нямат нищо общо с големите поп-звезди, които доминират публичното пространство и абсорбират цялото внимание на медии и консуматори. - Не искате ли да се конкурирате с имена като Риана, Лейди Гага или Иги Азалия? - В никакъв случай. В „Ел Ей Таймс“ веднъж написаха, след като бяха гледали мое шоу, че е добре, че не мога да пея защото с моята естетика и внимание към детайла съм щяла да бъда ненадмината ако съм притежавала и вокална дарба. Наистина обичам да създавам спектакли и да потапям публиката в различни светове. Но не съм заплаха за големите поп звезди. - Може ли да се каже, че дължите кариерата си на списание „Плейбой“ - Вие бяхте на корицата на коледния брой през вече далечната2002-а година? - Дори преди това бях успяла до постигна популярност – поне тук в САЩ. Започнах да позирам за „Плейбой“ някъде към средата на 90-те години на миналия век. Постоянно ме канеха да присъствам в специални издания на списанието. Бях един от най-популярните еротични модели и модели на секси бельо по онова време. - Какво мислите за Хю Хефнър – легендарният създател на империята „Плейбой“, който почина преди години и днес целият му облик на компанията му е доста по-различен? - Хю Хефнър беше визионер и като се замисля за мащаба на неговото наследство, на това, което той сътвори, и на наистина ми е трудно да го осъзная. Как ли би изглеждал света ако той никога не бе съществувал. Дали щяхме да имаме само порнография без фокус върху изящната, елегантна и нежно еротична женска форма. Той изведе показа на голи женски тела на съвсем друго ниво. Красивите женски форми трябва да са повод за празник – не само за мъжете, но и за жените. За мен да бъда на корицата на „Плейбой“ наистина беше повратна точка. Превърнах се в културна сензация в началото на новия век. А аз не бях типичното момиче за корица на това списание, или на което и да е било мъжко списание.