Терминът „сколиоза“ произлиза от древногръцката дума „σκολíωσις/skoliosis“, която означава „извит“, „изкривен“. Болестта е установена за първи път от Гален през 130-201 г. след Христа, което ни показва от колко време човечеството се занимава с този въпрос. Сколиозата е най-често срещаното гръбначно заболяване при деца и юноши и представлява странично изкривяване на гръбначния стълб с повече от 10 градуса. Пациентите със сколиоза се класифицират в различни типове според възрастта на началото, произхода, тежестта и вида на кривината. Всеки от типовете има различни характеристики – като скорост на прогресия на кривината, модел на триизмерната деформация. В приблизително 80 % от случаите сколиозата няма първопричинител и се определя като идиопатична. Юношеската идиопатична сколиоза възниква преди, по време и до завършване на пубертета, от 10 до 18-годишна възраст. Обхваща от 0,47 до 5,2 % от популацията. При момичетата, заради по-ранното развитие, се открива между 10 и 11-годишна възраст, при момчетата към 13-15-годишна възраст. Съотношението между момчета и момичета от 1,5 към 1 в полза на момичетата, като с нарастване на възрастта се увеличава честотата на засягане на момичетата до 3 към 1. Знае се, че сколиозата при момичетата прогресира до по-голяма тежест. Сколиозата се определя като многофакторна. Влияние могат да имат физически, психологически, биохимични, кинезиологични, както и генетични фактори, които определят честотата и прогресията на сколиозата. Но по-скоро се говори за фамилни фактори, защото ако в рода е имало хора с гръбначни изкривявания, след това се проявяват и при децата. Тежестта на раницата не трябва да надвишава 10% от теглото на детето. Тя трябва да е ергономична, с широки презрамки, с мек гръб, който добре приляга към гръбнака, да не е прекалено голяма, да отговаря на ръста и възрастта на детето. Не бива да се купува по-голяма раница, с идеята, че то расте. Освен това, трябва да има много прегради, в които да се разпределят предметите, така че да се балансира тежестта. Най-голямата тежест трябва да е съсредоточена по средата. Раницата не бива да пада под дупето на детето, презрамките трябва да се регулират така, че да стига до кръста. Добре би било да е достатъчно модерна, за да се харесва детето и да я носи на двете си рамене, а не да компенсира факта, че не достатъчно „готино“, носейки я на едното. Родителите трябва да знаят, че това състояние започва с началото на растежа на детето. От този момент трябва да бъдат бдителни. Дори да не забележат някакво увисване на дрешка или несиметрично заставане на поличката на момиченцето, ако виждат, че стои неправилно и се криви пред бюрото, трябва да го заведат на профилактичен преглед. По-наблюдателните могат да видят асиметрия във височината на раменете, в положението на лопатките, в талийните извивки. Но аз смятам, в началото на растежа трябва да започнат профилактичните прегледи. Най-важния резултат от скрининга е, че има смисъл да се правят такива профилактични прегледи. За три дни прегледах 102 деца и само няколко от тях нямаха нарушения в стойката. За голяма радост нямаше деца с тежки изкривявания. На малък процент от прегледаните препоръчах да се направят образни изследвания, да се проследи състоянието във времето за прогресия. Много малко деца бяха насочени за допълнително уточняване. Но равносметката е, че над 90% бяха с нарушения в стойката. Имаше много родители, които бяха чули за кампанията и, знаейки, че детето се усуква пред компютъра, още преди да се забелязали каквито е да е симптоми, бяха решили да го доведат. Действително, всички тези деца бяха с неправилна стойка. Затова препоръчвам на родителите да водят децата си на профилактичен преглед за гръбначни изкривявания дори да няма видим проблем. Това състояние е безболезнено, засяга и много активните, здрави деца. Установяването на неправилната стойка е най-добрият момент за профилактика, още преди да започне изкривяването, преди симптомите. Виждайки, че това дете е предразположено, ние можем да му помогнем много повече, отколкото ако вече е е настъпила деформация. Ако е установена неправилна стойка, детето трябва да се води на преглед веднъж годишно и да започнат мероприятия за коригиране на стойката. Но при установено гръбначно изкривяване прегледите трябва да са по-чести, за да се види дали има прогресия. Виждат се асиметричните лопатки, гръбначният кош изглежда усукан. Когато установим по-сериозна деформация, не е достатъчен само скрининг. Детето се насочва за образни изследвания, за да се види какъв тип е кривината, каква е тежестта ѝ. Насочваме го към ортопед. В по-тежките случаи се налага носене на корсет или оперативно лечение. Ние, специалистите по физикална и рехабилитационна медицина, сме тези, които имат най-важните оръжия, за да се справим с такова състояние. Провеждаме системни занимания, които включват лечебна (изправителна) гимнастика . Тези упражнения са специални и са насочени към дисбаланса в мускулите на гърба. Може да бъдат направени и други физиотерапевтични процедури като масаж, електрически стимулации. Тъй като при тези състояния едни от мускулите на гърба са отслабнали, а други са в спазъм, засилваме тези, които е необходимо, и релаксираме другите. Масажните похвати се прилагат при по-големи деца и при възрастни. Много е важно да се включи обучение в правилна стойка, поза, походка и да се изградят трайни навици у децата. Най-подходящ спорт за профилактика и лечение на сколиозите е плуването. При него укрепва гръдната мускулатура, без да се натоварва гръбначният стълб. По време на плуване се тренират дихателната и сърдечносъдовата система, което е от съществено значение при сколиозите. Други подходящи спортове са ездата, карането на кънки. Не се препоръчват спортове, които натоварват повече едната половина на тялото за сметка на другата. Такива са тенисът и художествената гимнастика. Те трябва да се избягват при деца, предразположени към гръбначни изкривявания. При децата, които активно се занимават със спорт, трябва да се има предвид, че прекалено големите физически натоварвания са противопоказани във възрастта на растеж на костите, мускулите, сухожилията. Не трябва да се практикуват спортове с вдигане на тежести. Гимнастичките имат най-сериозните гръбначни изкривявания. При тях натоварването е толкова тежко, че костно-мускулната система не може да се справи. Занимаващите се с бойни спортове (карате и др.) също страдат от гръбначни изкривявания. Наскоро имах едно вече пораснало момиче с гръбначно изкривяване, което ми сподели, че през годините е сменило двама треньори по карате. То правеше разлика в това как вторият треньор го е обучавал да извършва правилно определени специфични движения в тренировката, за да не усуква гръбнака. Става ясно, че отговорност е и на треньорите на активно спортуващите деца да ги тренират правилно. При нас се предлага комплексен подход, който освен специалните упражнения включва и плуване. Спортният комплекс разполага с басейн и треньори по плуване за деца. Обстановката е приятна, не е болнична и с всяко дете се работи индивидуално. Когато това не е възможно, груповите занимания също имат място в рехабилитацията. Храненето трябва да е балансирано, да осигурява достатъчно протеини, мазнини и бавни въглехидрати, тоест необходимите за растящите кости и мускули градивни елементи. Започнали като леки, в процеса на бързо израстване изкривяванията могат да достигнат значителни размери и да причинят увреда на гръдния кош и притискане на вътрешните органи – бели дробове, сърце, големи кръвоносни съдове. В тези случаи говорим за сериозно заболяване. Но дори и по-леките изкривявания с възрастта стават източник на постоянна болка. Всяко изкривяване нарушава амортисьорните функции, които има гръбначният стълб, за да се справи с гравитацията. Настъпва дисбаланс на мускулите. В по-късна възраст гръбначните структури допълнително се увреждат и човек започва да се оплаква от хронична болка в гърба. Образува се порочен кръг, който нарушава качеството на живот. Болките в гърба са сериозен, социалнозначим проблем. Профилактика в ранна възраст е най-важна. Обучението в правилна стойка и в това как да се избягва неправилното натоварване на ставите и мускулите при физическа активност трябва да стане начин на живот. Профилактиката на гръбначните изкривявания трябва да бъде цел на институциите. Аз съм председател на Асоциацията по рехабилитационна и физикална медицина. Ние организираме национална кампания за скрининг на деца в училищата в цялата страна, съвместно с „Ротари България“ и Съюза на българските учители. Учителите ще се уговарят със съответния специалист и ще насочват учениците за първоначален преглед, за да се отсеят децата с неправилна стойка и да се вземат мерки за профилактика.