Докато Европейският съюз е зает да съгласува обща позиция за войната между Израел и “Хамас” и да реши проблема с незаконната миграция, Вашингтон и Пекин – колкото и невероятно да изглежда – започнаха да се сближават. Това е важна новина за света, защото търговска война между двете суперсили не е в интерес на никого. САЩ и Китай заедно представляват около 40% от световната икономика, а общото население на двете страни е около 1.7 милиарда души (т.е. около една четвърт от обитателите на планетата). Представители на финансовите министерства на Съединените щати и Китай проведоха в понеделник (23 октомври) двучасова виртуална среща, за да обсъдят вътрешните и световни икономически предизвикателства. Срещите на високо ниво продължават от лятото – държавният секретар Антъни Блинкен бе в Пекин през юни, финансовият министър Джанет Йелън през юли, а министърът на търговията Джина Раймондо през август. Сега първият китайски дипломат Ван И ще пътува до Съединените щати, като междувременно служители от двете администрации организират среща между Джо Байдън и Си Дзинпин в Сан Франциско през ноември. Връзките между двете най-големи икономики в света бяха обтегнати през последните години поради редица проблеми, включително Тайван, произхода на пандемията, обвинения в шпионаж, проблеми с човешките права и търговските тарифи. На Европеийския съюз му се налагаше да лавира между двете. От една страна стояха страни като Германия, които искаха да си запазят търговските връзки с Китай, за да не навредят на собствените си икономики, а от друга Литва и Чехия, които се сближиха с Тайван и разгневиха Пекин.  Председателката на Европейската комися Урсула фон дер Лайен обяви през септември, че ще започне антидъмпингово разследване на китайските електромобили, като по този начин отговоря призива на Франция. Париж твърди, че китайските автомобилни марки постепенно свиват пазарния дял на европейските си конкуренти в региона заарди щедрите държавни помощи. Това доведе до конфликт с Германия, която е основният регионален производител на автомобили и се противопоставя на всякакви наказателни мерки, като се има предвид, че нейните автомобилни компании разчитат до голяма степен на китайския пазар за своята рентабилност. Разследването, което би могло да тласне Европа да наложи допълнителни данъци срещу китайските превозни средства, ако се докаже, че се продават нечестно евтино, за да надвият европейските конкуренти, е справедливо. Но пък е двоен стандарт. Брюксел ще разследва Пекин, без да отчита, че Законът за намаляване на инфлацията на САЩ ще нанесе същите щети на европейския бизнес. Вашингтон е най-близкият ни геополитически партньор и това е чудесно, но това не означава, че трябва да се откажем от икономическите си интереси, за да не го разгневим. Срещата на върха ЕС-САЩ миналата седмица не даде желания от Брюксел резултат. Фон дер Лайен и председателят на Съвета на ЕС бяха във Вашингтон с надеждата да сключат споразумения, за да сложат край на митата от ерата на Тръмп върху свръхценните материали стомана и алуминий и да смекчат влиянието на отпуснатите от Вашингтон “зелени” субсидии. Щатите отмениха митата за внос на стомана и алуминий от ЕС, наложени от бившия американски президент Доналд Тръмп през 2018 г., но при условие, че двете страни одобрят до края на този месец мерки срещу свръхкапацитета в непазарни икономики като Китай и да популяризират по-зелена стомана. Срокът изтича, но двете страни не успяха да се споразумеят. Представители на САЩ и ЕС обявиха, че ще продължат дискусиите през следващите два месеца. Не бе постигнато споразумение и за достъпа на европейския бизнес до американските зелени субсидии, който позволява на минералите от критично значение, добивани или преработени в Европа, да отговарят на изискванията за някои от данъчните кредити. В същото време часовникът тиктака, защото ако двете страни не решат двустранните търговски въпроси преди следващите избори в САЩ, тези проблеми могат да се влошат. Тръмп, който в момента води надпреварата за кандидат на републиканците, заплаши да наложи нови мита, ако бъде избран отново. Междувременно САЩ и Китай демонстрираха на ЕС доста отчетливо, че не е необходимо да са първите геополитически приятели, за да подобрят бизнес отношенията си. Ако ЕС продължи да се чуди на кого да угоди и кого да не обиди, световните суперсили няма да стоят и да го чакат, а ще вървят напред, но без него.