Комини на рафинерията на ExxonMobil по здрач в Сейнт Бернар, щата Лас Вегас, САЩ (Джералд Херберт/AP Photo) Докато европейските петролни компании като BP и Shell изтъкват прехода си от изкопаеми горива към вятърни и слънчеви технологии, големите американски петролни компании „ЕксонМобил“ (ExxonMobil) и „Шеврон“ (Chevron) направиха съществени придобивания през последните седмици, за да гарантират, че в един все по-несигурен свят доставките им на петрол и газ ще продължат да бъдат изпълнявани. „Шеврон, ЕксонМобил и други се опитват да си осигурят увереност, че имат достъп до ресурси, особено в Съединените щати“ – посочи пред The Epoch Times Райън Йонк, енергиен анализатор и старши преподавател в Американския институт за икономически изследвания. Закупуването на Hess от Chevron „им дава достъп до редица Bakken нефтени находища в Северна Дакота, както и до находище в Гвиана“ – каза той. На 23 октомври Chevron обяви, че купува Hess за 53 млрд. долара в акции. В допълнение към блока Stabroek в Гвиана, шистовите активи Bakken на Hess в Северна Дакота допълват операциите на Chevron в басейните Денвър Denver-Julesburg basin и Permian basin съответно в Колорадо и Тексас. Това се случи само две седмици след като ExxonMobil купи Pioneer Natural Resources за около 60 млрд. долара, също изцяло чрез закупуване на акции. Сливането обединява повече от 850 000 нетни акри на Pioneer в басейна Midland в Тексас с 570 000 нетни акри на ExxonMobil в басейните Delaware и Midland. Според някои анализатори от бранша действията свидетелстват за увереността на американските петролни компании, че имат обещаващо бъдеще, въпреки усилията на администрацията на Байдън, на ляво ориентираните щати и на екологичните, социалните и управленските (ESG) движения да ограничат производството на изкопаеми горива. „Всеки, който вярва, че изкопаемите горива ще бъдат „изведени“ от пазара през следващите няколко десетилетия, се самозаблуждава“ – посочи пред The Epoch Times Бенджамин Зийчър, старши сътрудник в American Enterprise Institute, икономист и експерт по енергийните ресурси. Администрацията за енергийна информация (Energy Information Administration – EIA) прогнозира скромен, но стабилен ръст от 0,7% на търсенето на изкопаеми горива в световен мащаб до 2050 г. Ръководителите на енергийни компании обаче смятат, че прогнозите на EIA не отговарят на истината. „Не смятам, че те са съвсем прави“ – заяви главният изпълнителен директор на „Шеврон“ Майк Уърт в интервю за през септември. – „Можете да създавате сценарии, но ние живеем в реалния свят и трябва да разпределяме капитал, за да отговорим на реалните нужди.“ „Шеврон“ ще продължи да увеличава добива си на нефт и газ, посочи той, като добави, че компанията му „не продава продукт, който е зло. Ние продаваме продукт, който е добър.“. Намаляването на емисиите, макар и важно, не трябва да става за сметка на лишаването на света от достъпна и надеждна енергия, допълни Уърт. Освен достъпът до ресурси, редица други фактори стимулират консолидирането на индустрията. По-високите лихвени проценти затрудняват финансирането на по-малките компании в сравнение с по-големите корпоративни кредитополучатели, които могат да получат достъп до капиталовите пазари на по-ниска цена, посочи Зичер. „Предчувствието ми е, че наблюдавайки непрекъснат технологичен напредък в проучването, откриването и производството, този технологичен напредък вероятно ще увеличи икономиите от мащаба“ – каза той. Според Зичер има и друг фактор, който води до консолидация. „Политическата атака срещу производителите на енергия от изкопаеми горива създаде изкуствена икономия от мащаба“ – заяви той. – „По-големите производители са в по-добра позиция да се противопоставят на атаките на регулаторите, съдебните спорове и т.н.“ Исковете срещу петролни и газови компании, в които се акцентира върху вредите от глобалното затопляне, са най-новото оръжие, с което активистите за климата се опитват да спрат производството на енергия от изкопаеми горива. През септември Калифорния подаде мащабен иск за борба с климатичните промени срещу ExxonMobil, Shell, BP, ConocoPhillips, Chevron и Американския петролен институт с искане те да заплатят разходите, свързани с климатичните явления – от повишаването на морското равнище до сушата и горските пожари. Усилията на Калифорния съвпадат с редица други съдебни искове от организации с нестопанска цел, които отправят подобни обвинения. Регулаторните действия срещу петролната и газовата индустрии включват отмяна поставянето на тръбопроводи, блокиране на проучвания в Мексиканския залив и други райони и анулиране на договори за сондиране в Аляска. Прилагането на регулациите често води до консолидация, тъй като по-големите компании разполагат с по-големи ресурси за защита, заплащане на съдебни разходи и поемане на капиталовите загуби от прекратяване на договори и дейности. В допълнение към основните придобивания, консолидацията се извършва и сред по-малките компании в сектора на добива на нефт и газ. Enverus, фирма за анализи на сливания и придобивания в отрасъла, съобщи, че през последните две години е имало „бум от сливания и придобивания“ на по-малки компании от добивната промишленост, които са били продадени от техните собственици (компании за инвестиции в частен капитал) на по-големи частни фирми. „Следващата логична стъпка след частната консолидация са сделките между самите публични компании“ – правилно прогнозира Enverus през април. – „Всичко това изглежда сочи към развиване на индустрия, която все повече прилича на тази отпреди шистовия период, в контекста на мега корпорациите и големите компании, притежаващи най-добрите и евтини ресурси.“ Най-големите играчи се възползват и от предимствата на икономия от мащаба. „Съществува динамика между добивните полета и регионите, в които темповете на спад на добива, откритите нови находища, разширяването на съществуващи находища и т.н. не са еднакви, така че вероятно ще има „изглаждащ“ ефект от консолидацията“ – заяви Зийчър. Поради всички тези причини слънцето може би залязва за независимото шистово производство, тъй като компаниите за инвестиции в частен капитал, които финансираха голяма част от шистовия бум, сега продават придобитите инвестиционни дялове на по-големите конкуренти. Шистовата революция превърна Съединените щати в най-големия производител на нефт и газ преди десетилетие, но отрасълът е известен с променливия си характер, тъй като притокът на пари води до свръх предлагане, спад на цените и по-ниска рентабилност, а в някои случаи и до фалит. Настоящата консолидация изглежда е опит на цялата индустрия да изглади цикъла на възход и спад. „Това, което най-вероятно виждаме, е признанието, че тези компании за проучване на петролни находища са на пазара за известно време и тъй като това става все по-трудно и компаниите трябва да стабилизират способността си да произвеждат и да сондират, те са готови да закупят тези компании“ – посочи Йонк. – „Не знам дали това означава, че проучванията са приключили, но със сигурност означава, че има желание да се стабилизира достъпът до ресурсите. Мисля, че ще виждате много повече такива консолидации в опит да се направят нещата по-стабилни за осигуряване на производствени запаси.“ Това обаче не означава непременно, че петролната индустрия се подготвя да произвежда повече като цяло. През последните години акцентът беше върху връщането на парите на акционерите, а не върху сондирането на нови находища. В условията на антипатия към петролната, газовата и въглищната индустрия от страна на и фондовата борса Wall Street броят на нефтените платформи остава на исторически ниски нива. Броят на действащите сондажни платформи за природен газ в САЩ е намалял с 24% от началото на тази година, като в момента работят 38 платформи по-малко, на 25 октомври. Администрацията за енергийна информация обяснява този спад с по-ниските цени на природния газ. Броят на нефтените платформи в региона Перм (Permian Basin) в САЩ следва подобен модел, като се наблюдава намаление от 357 платформи през май до 305 платформи в края на октомври. Цената на суровия петрол, която през юни 2022 г. достигна 118 долара за барел, оттогава е спаднала до около 85 долара за барел. Изглежда обаче, че цените са във възходящ тренд, след като Русия и Саудитска Арабия обявиха намаляване на производството, а много анализатори от бранша прогнозират, че скоро цените ще достигнат 100 долара за барел. Макар че по-високите цени би трябвало да стимулират петролните компании да отделят повече средства за капиталови разходи, много от тях продължават да проявяват нежелание, като вместо това предпочитат да увеличат добива от съществуващите находища или да пробиват по-евтини и по-плитки сондажи. Пазарните наблюдатели са скептично настроени към това, че сегашните разходи за придобиване на други компании бележат тенденция към повече инвестиции в инфраструктура. „Вместо да се налага да правят мащабни проучвания и капиталоемки сондажи, те предпочитат да придобиват компании, които вече имат производствени възможности“ – посочи Йонк. – „Ще трябва да наблюдаваме какво ще направят [Chevron и Exxon] с тези две придобивания, но ако искаха просто да сондират повече, вероятно щяхме да ги видим да го правят.“ „Те не са придобивали нови компании за проучване или сондиране, а други компании, които вече са в производствената сфера.“ Това показва, че като цяло добивът на нефт и газ в САЩ може да не получи огромен тласък. Встрани от консолидацията е възходът на Гвиана – малка, бедна южноамериканска държава – в редиците на световните производители на петрол. През септември Република Гвиана проведе търг за 14 проекта за проучване на нефт и газ в морето. Освен това от 2015 г. насам Hess и ExxonMobil съвместно са направили над 30 открития в офшорните води на Гвиана. Нефтеният и газов бум носи огромни количества пари – 1,6 млрд. долара до момента – на исторически бедната страна, в която 40 % от населението живее с по-малко от 5,50 долара на ден. „Обикновено за места като Гвиана много рядко се оказва особено добро“ – сподели Йонк. – „Пример за това е Венецуела, която известно време се справяше много добре, а след това имаше политически промени, които я поставиха в не толкова добро положение.“ Венецуела, западната съседка на Гвиана, забогатява от петролни и газови находища, докато през 90-те години на миналия век не преминава към социализъм под ръководството на тогавашния президент Уго Чавес. Оттогава насам страната е измъчвана от корупция, хиперинфлация, падащи цени на петрола и остър недостиг на храна, питейна вода, бензин и медицински консумативи. Около половината от 28-те милиона жители на Венецуела живеят в бедност, а от 2014 г. насам повече от 7 милиона венецуелци са напуснали страната. Част от основанията за инвестиране в Гвиана са, че големите компании са привлечени от производство, което е по-близо до дома, тъй като напрежението в Близкия изток, Източна Европа и Азия нараства. Като се има предвид, че петролната и газовата промишленост е капиталоемка, стабилността е от ключово значение за инвестициите, за които са необходими години или десетилетия, за да генерират рентабилна възвръщаемост. „При равни други условия те предпочитат по-високи цени, отколкото по-ниски, но също така се интересуват от стабилност, тъй като са в капиталоемка индустрия“ – посочи Йонк. – „Да можеш да правиш дългосрочни планове е много по-лесно, когато можеш да имаш очаквания за цената.“