Над света е надвиснала сянка. Започваме да осъзнаваме, че вероятността Доналд Тръмп да победи през следващия ноември на президентските избори в САЩ зависи от хвърлянето на монета за ези - тура. Тръмп доминира в първичните избори на републиканците. Няколко социологически проучвания показват, че той води президента Джо Байдън в решаващите щати. В едно от тях, изготвено за The New York Times, 59% от гласоподавателите му се доверяват по отношение на икономиката спрямо едва 37% за Байдън. Поне при първичните избори съдебните искове и криминалните обвинения само подкрепиха Тръмп. В продължение на десетилетия демократите разчитаха на подкрепата на чернокожите и латиноамериканските гласоподаватели, но значителен брой от тях изоставят партията. През следващите 12 месеца грешка на някой от кандидатите може да определи резултата от състезанието - и по този начин да преобърне света. Това е опасен момент за човек като Тръмп да почука отново на вратата на Овалния кабинет. У дома демокрацията е в опасност. Твърдението на Тръмп, че е спечелил изборите през 2020 г., беше повече от лъжа: то беше циничен залог, че той може да манипулира и да сплашва сънародниците си, и това проработи. Америка също така е изправена пред нарастваща враждебност в чужбина, предизвикана от Русия в Украйна, от Иран и съюзническите му милиции в Близкия изток и от Китай в Тайванския проток и в Южнокитайско море. Тези три държави леко координират усилията си и споделят визия за нов международен ред, в който силата е правилна, а автократите - сигурни. Най-голямата заплаха е за САЩ Тъй като MAGA (Make America Great Again - слоганът на Тръмп) републиканците планират втория му мандат от месеци, Тръмп 2 ще бъде по-организиран от Тръмп 1. Истинските вярващи ще заемат най-важните постове. Тръмп би бил необуздан в стремежа си към възмездие, икономически протекционизъм и театрално екстравагантни сделки. Нищо чудно, че перспективата за втори мандат на Тръмп изпълва с отчаяние световните парламенти и заседателни зали. Но отчаянието не е план. Крайно време е да се наложи ред в безпокойствието. Най-голямата заплаха, която Тръмп представлява, е за собствената му страна. Ако си върне властта поради отричането на изборите през 2020 г., той със сигурност ще се убеди в интуитивното си усещане, че само губещите си позволяват да се обвързват с нормите, обичаите и саможертвата, изграждащи една нация. Преследвайки своите врагове, Тръмп ще води война с всяка институция, която се изпречи на пътя му, включително съдилища и Министерството на правосъдието. И все пак победата на Тръмп през тази година би имала сериозни последици в чужбина. Китай и неговите приятели ще се радват на доказателството, че американската демокрация е неефективна. Ако Тръмп потъпква справедливия процес и гражданските права в САЩ, неговите дипломати не биха могли да ги прокламират в чужбина. Световният юг ще се убеди в подозренията си, че американските призиви да правят това, което е правилно, всъщност са просто упражнение по лицемерие. Америка ще се превърне в поредната голяма сила. Протекционистичните инстинкти на Тръмп също ще бъдат необуздани. По време на първия му мандат икономиката процъфтяваше въпреки неговите мита за Китай. Плановете му за втория мандат биха били по-вредни. Той и неговите лейтенанти обмислят въвеждането на универсално мито от 10% за вноса - повече от три пъти по-високо спрямо сегашните нива. Дори и Сенатът да го обуздае, протекционизмът, оправдан с експанзивен възглед за националната сигурност, ще повиши цените за американците. Тръмп също така раздвижи икономиката, като намали данъците и раздаде плащания, свързани с ковид-19. Този път Америка има бюджетни дефицити подобни на тези, виждани само по време на война, а разходите за обслужване на дълговете са по-високи. Намаляването на данъците ще подхрани инфлацията, а не растежа. В чужбина първият мандат на Тръмп премина по-добре от очакваното. Неговата администрация предостави оръжия на Украйна, сключи мирно споразумение между Израел, ОАЕ и Бахрейн и изплаши европейските държави да увеличат разходите си за отбрана. Американската политика спрямо Китай стана по-строга. Ако притворите очи, още едно транзакционно президентство би могло да донесе някои ползи. Безразличието на Тръмп към правата на човека може да направи саудитското правителство по-податливо на оферта, след като приключи войната в Газа, и да укрепи отношенията с правителството на Нарендра Моди в Индия. Но втория мандат ще е различен, тъй като светът се е променил. Няма нищо лошо в това държавите да договарят сделки: те са длъжни да поставят собствените си интереси на първо място. Но желанието на Тръмп за сделка и усещането му за интересите на Америка обаче не са ограничени от реалността и не са обвързани с ценности. Опасността за Европа Но знаейки, че Америка ще изостави Европа, Путин ще има стимул да продължи да се бори в Украйна и да атакува бивши съветски държави като Молдова или балтийските страни. Без американски натиск е малко вероятно Израел да постигне вътрешен консенсус за мирни преговори с палестинците. Преценявайки, че Тръмп не подкрепя съюзниците си, Япония и Южна Корея биха могли да се сдобият с ядрени оръжия. Заявявайки, че Америка няма глобална отговорност да помага за справяне с изменението на климата, Тръмп ще съкруши усилията за справяне с проблема. И той е заобиколен от съветници, критични относно Китай, които вярват, че конфронтацията е единственият начин да се запази американското господство. Притиснат между президент, който иска да сключва сделки, и неговите подстрекаващи към война служители, Китай лесно може да направи грешна преценка по отношение на Тайван с катастрофални последици. Етикети