Въвеждане на допълваща правна уредба за управление на кредитния риск предлага финансовото министерство с промени в Закона за договорите за финансово обезпечение. Целта е създаване на цялостен механизъм на приключващото нетиране, с който да бъдат отстранени практически затруднения при прилагане на закона Приключващото нетиране, подобно на финансовото обезпечение, е механизъм за управление на кредитния риск. При приключващото нетиране обичайно две страни встъпват в множество сделки помежду си (за деривати, репо, заем на ценни книжа) по силата на рамково споразумение, договор при общи условия или друг договор, като в случай на неизпълнение на едната страна или при настъпването на определено събитие по отношение на едната страна („изпълнително събитие“), другата страна има право да прекрати изцяло договора и всички отделни сделки, сключени на основание този договор. След извършване на приключващо нетиране всички сключени сделки между страните се прекратяват и се заместват от едно нетно задължение. “От практическа гледна точка приключващото нетиране е основният механизъм за намаляване на кредитния риск, докато финансовото обезпечение е спомагателен механизъм. И двата механизма дават защита на изправната страна в случай на неплатежоспособност на контрагента при хеджиращите сделки (вкл. лихвени и валутни суапове, форуърди и други деривативи за намаляване на финансови рискове), репо сделките, заемите на ценни книжа и други сделки за финансиране с ценни книжа. Такива сделки се използват широко от кредитните и финансовите институции по цял свят за ефективно управление на портфейлите им от инвестиции във финансови инструменти, при които се стига до много висока кредитна експозиция, съответно до много висок кредитен риск”, посочват авторите на проекта. За да може приключващото нетиране да изпълни функцията си обаче, е необходимо то да може валидно да породи действие съгласно националното право на всяка от страните по договора. Съгласно действащата в България нормативна уредба при откриване на производство по несъстоятелност или прилагане на оздравителни мерки съществуват редица ограничения, които обезсилват или правят несигурен предварително уговорения от страните механизъм за приключващо нетиране. Липсата на регламентирана правна защита на изправната страна в производство по несъстоятелност възпрепятства нормалното функциониране на финансовите пазари на национално ниво и създава икономическа и правна несигурност за чуждестранните контрагенти да сключват договори с местни лица. Тези проблеми са констатирани нееднократно от участниците и на българския финансов пазар, включително в официална кореспонденция от техните браншови асоциации до Министерство на финансите. В Европейския съюз (ЕС) няма хармонизиран подход по отношение на общата правна рамка на приключващото нетиране. Законодателството на ЕС предвижда частична уредба и защита на приключващото нетиране в някои много специфични случаи – по отношение на споразумения за финансово обезпечение съгласно въведената в нашия закон Директива 2002/47/ЕО относно финансовите обезпечения, както и Директива 2014/59/ЕС в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Това предоставя свобода всяка държава членка самостоятелно да прецени дали и как да уреди този механизъм в националното си законодателство, така че да гарантира жизнеспособността на договорите, включващи разпоредба за приключващо нетиране, в случай на неплатежоспособност и/или прекратяване на някоя от страните. България е последната държава в ЕС, която все още няма обща уредба в тази насока, като в заключителни разпоредби на проекта се предлагат и промени в Закона за банковата несъстоятелност и в Търговския закон във връзка с необходимостта от защита на действието на приключващото нетиране и стабилизация на ефектите от него чрез ограничаване правомощията на синдика в производство по несъстоятелност – забрана да прекратява частично права и задължения по договори с разпоредба за приключващо нетиране, или да изменя или прекратява такива договори единствено на основание откритото производство по несъстоятелност. “Така например съгласно разпоредбите на Търговския закон (част четвърта „Несъстоятелност“) и на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), приключващо нетиране, извършено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ще е нищожно, а договор с разпоредба за приключващо нетиране може да бъде обявен за недействителен, ако е сключен в т.нар. „подозрителен период“. Липсата на правна уредба на приключващото нетиране създава правна несигурност относно валидността на приключващото нетиране и неговото приложение съгласно уговореното между страните спрямо страната, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон, съответно Закона за банковата несъстоятелност”, пишат още в мотивите към проекта. И обобщават, че въпреки ограничения си персонален и предметен обхват, приключващото нетиране е инструмент от съществено икономическо значение, доколкото гореописаните договори обичайно са на значителна стойност. Въвеждането на ефективна правна уредба на приключващото нетиране в контекста на хеджиращи и други финансови сделки е многократно препоръчвано от международни органи и организации, като средство за подобряване на процесите по управление на риска и намаляване на системния риск в икономиката. Макроикономическата полезност на нетирането е широко подкрепена и в научните среди на развитите държави, като липсата на обща уредба в България е пречка за развитие на местния пазар за хеджиращи инструменти и сделки за финансиране с ценни книжа. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени