Той е казал: „Аз трябва да остана сред народа в тежки, размирни години” Заедно със съмишленици урежда приют за бежанци в един хан След потушаването на Априлското въстание той се свързва и с чужди журналисти, давайки им сведения за безумните жертви Арестуван е от османските власти в края на 1877 година От начало ще започна деликатно и културно. Рожденото място на Зафир Димитров Христов (наричан впоследствие Станислав Доспевски) е село Доспей, сега квартал на Самоков. В исторически аспект (не знаем по какви причини) е дало на българския народ и възрожденския светец Отец Паисий. А хълмът над него е бил последното укритие на цар Иван Шишман в ония времена на османското владичество. Вероятно там са живели някакви по-специални хора... В Доспей - това будно самоковско село, е роден и създателят на първата българска иконописна школа Христо Димитров – Доспеец (дядо на Станислав Доспевски). Първият творец на икони най-напред се изучава в Света гора, а после във Виена, Австрия - 1770г. След време неговите синове Димитрий Самоковец и Захари Зограф му стават следовници в това изобразително изкуство. А пък известният възрожденец Неофит Рилски го нарича „Совершений светогорски иконописец”. И така родовата закалка е добре дошла за тогава на младия и ентусиазиран Зафир Димитров Христов, който след време се нарекъл Станислав Доспевски (може би това е някакъв смислен художнически псевдоним). Историята не отрича, че бащата на Зафир Димитрий и неговият чичо Захари Зограф са първите му учители. И по този начин става майстор - зограф. Най-близките му роднини събират пари и го изпращат в Киев, за да усъвършенства занаята. След време се прехвърля в Санктпетербургската художествена академия. А през лятото на 1856 г. се завръща в родния Самоков. И така в живота му започва нова ера. По собствено желание се завръща в родината си, за да помага в борбата срещу вековния нашественик. През 1860г. се установява в Пазарджик. Оженва се за достойна съпруга. Негови творения могат да се открият в редица манастири и църкви. След време започва (заедно с чичо си Захари Зограф) да рисува и портрети на някои видни граждани. Така двамата стават създатели на портретното художествено изкуство у нас. Особено успешни са творбите за Кирил и Методий. Художникът, който е изтъкнат иконописец, Станислав Доспевски е близък приятел и финансов донор на Васил Левски, Ангел Кънчев, Димитър Общи и други революционери. След потушаването на Априлското въстание той се свързва и с чужди журналисти, давайки им сведения за безумните жертви. Заедно със съмишленици урежда приют за бежанци в един хан. Има и други благотворителни жестове... Когато някои от чуждестранните благодетели са го предупреждавали за опасната му дейност, която върши, той е казал: „Аз трябва да остана сред народа в тежки, размирни години”. Арестуван е от османските власти в края на 1877г. И през януари 1878г. е ликвидиран в един от цариградските затвори. Това писание не съм го измислил аз, авторът на тази бележка. Това е истинската съдба на моя прапрадядо (тоест дядо ми Никола Бичаков е негов внук). Дълбок поклон пред тази забележителна личност в българската история, която е сътворила здравата връзка между човешката духовност и гениалност.