Мразя да се гледам на кино Напускам снимки за сексистко отношение Страдам от генетична аномалия Британската сензация Джема Артъртън се завърна зрелищно с ролята си в поредицата „Виновните“, а догодина очакваме и два нови игрални филма с нея - „Погледни към небесата“ и „Хлапетата от Бъфало“. От известно време Джема се пласира като прекрасна експортна стока от Великобритания за Холивуд. Тя изгрява с ролята си на Бонд-мацка в „Спектър на утехата” редом до Даниел Крейг и още преди години се превръща в сексуална атракция за милиони зрители. После се доказва и като наистина гореща актриса с екшън роли в “Изчезването на Алис Крийд”, “Принцът на Персия”, “Бягството” и “Сблъсъкът на Титаните”. Тя е номинирана за няколко награди за ролите си, а бъдещето е пред нея. С това тяло Джема Артъртън няма да гладува. Тя се доказа още и в топло приети от критиката заглавия като „Звездното куче и турбо котката” и „Murder Mystery”. - Джема, имате ли любим ваш филм, който веднага бихте препоръчали на публиката да гледа, за да добие най-пълна представа за вас като актриса? - Не мога да кажа. Имала съм щастието и привилегията да участвам в страшно много хубави проекти, но ми е трудно да откроя някое заглавие. Аз гледам на работата си по друг начин. Освен това мразя да се гледам. Наистина изпитвам неудобство от своя голям образ, прожектиран в тъмния салон. Побиват ме тръпки, цялата ставам кълбо от нерви и си излизам от салона. Особено ми е странно да се гледам в екшън сцени, а се случи така, че вече имам доста екшън роли зад гърба. Направо си станах една екшън героиня. - Лесно ли се адаптирахте към модерната холивудска система за масово развлечение? - Не бих го определила точно като лесно. Все още има страшно много трудности, предизвикателства и предразсъдъци. Но нещата се променят. Важно е да се разбираш с хората, с които работиш. Важно е да бъдете на една страница. Аз извличам страшно много дивиденти, когато работя и общувам със сродни души. Държа хората ме уважават и да не гледат на мен като на поредното момиче с готин задник. Но ми се е случвало да попадна точно на това отблъскващо отношение. Тръгвала съм си от снимачните площадки на големи филми заради такива ситуации и бих го направила отново без да се замислям. Сексисткото отношение не може да е част от моя живот. Аз искам да изпитвам удоволствие от работата, която върша. - Вие сте имали едно доста нетрадиционно детство и специфични проблеми, които са започнали още с раждането ви. Бихте ли разказали малко повече? - Да, родих се с шест пръста на всяка ръка. Наистина ужасен генетичен дефект – полидактилия. Тази аномалия се лекува по хирургически път. Лекарите са направили операция и са премахнали допълнителните пръсти, които дори не са били с кост. С този бекграунд наистина имах едно по-интересно и нестандартно детство. Винаги ще нося този несъзнателен спомен за дефектите, с които съм се появила на този свят. Няма как това да не се отрази на един човек. - Променя ли се ситуацията на актрисите през последните години? - Все още бих казала, че е трудно за едно момиче да пробие и да се ориентира в този свят. Има определено време за младите актриси, в което те имат възможност да капитализират върху желанието на индустрията за млада плът и да изиграят всичките млади любовници, гаджета и героини на света. Но този времеви прозорец се затваря сравнително бързо. За мъжете няма проблем да играят, на която и да е възраст. - Каква бяхте като тийндейджърка? - Бях доста буйна рокерка и пънкарка и постоянно се озовавах в някаква ужасна банда. Пишех доста слаба музика, но нямам нищо против някой ден да изиграя някоя рок или пънк звезда. От малка се опитвах да излизам от определените кутийки и рамки за поведение, от очакванията на обществото. Дори и сега, например, най-досадното нещо са светските събития, свързани с работата и средата ми. Избягвам тези партита и мразя цялата суета около премиери и награди. Да се издокарваш е адски скучно. - Бихте ли променили нещо от младостта си? - Нищо не бих променила. Но ако имах тази хипотетична възможност с удоволствие бих се върнала назад във времето и бих живяла в някои от легендарните епохи. Особено любима ми е ерата на Лондон от 60-те години на миналия век. Ако можех да се върна с машина на времето бих живяла в този период. Партитата тогава вече наистина си е струвало да бъдат посещавани и звучи омагьосващо човек да потъне в тази култура. - Как гледате на глада за британски актьори и акценти в Холивуд? - Това е прекрасно, много се радвам как ни посрещат в Америка и винаги ще съм благодарна на възможността да работя и там. Киното се обогатява от подобна динамика. В момента наблюдаваме изобилие от английски актьори и актриси, които блестят в холивудските филми. - Великобритания предлага изобилие от диалекти. Вие имахте ли специфичен начин на говорене преди да станете актриса? - Всъщност като по-млада говорих с ясен кокни акцент. Кокни акцентът е типичен лондонски акцент, много популярен сред някои определени среди и романтизиран като акцента на гангстерите и коравите копелета във филми като “Две димящи дула” и “Гепи” на Гай Ричи. Аз също говорех на кокни. Но след като влязох да уча актьорско майсторство преминах на по-класически литературен английски и смекчих драматично своето кокни говорене. Но беше забавно, признавам си. - Какви са любимите ви хобита? - Обожавам да играя на компютърни игри. Но съм ужасно слаба. За съжаление наистина нямам талант в тази сфера и се радвам, че не съм избрала подобен професионален път. Но пък съм страшно амбицирана и нахъсана да се представям добре. Конкурентна съм по природа. А когато се случи да не съм най-добрата в нещо, което ми харесва да правя и направо откачам. Точно такъв е случаят с компютърните игри.