Европейската комисия (ЕК) предупреди, че субсидиите за енергия, въведени през пролетта на 2022 г. в няколко страни членки в отговор на кризата с цените след Руската инвазия в Украйна, може да нарушат правилата за бюджетните дефицити на ЕС. Комисията прикани държавите постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията, като се започне с тези, които са целенасочени в най-малка степен. ЕК обмисля да въведе отново правилото бюджетните дефицити да не превишават 3% от БВП през 2024 г., което беше спряно по време на пандемията, съобщава Financial Times. При него, ако дадена страна надхвърли прага от 3% или ако държавният дълг се повиши над 60% от БВП, това може да задейства Процедура при прекомерен дефицит (EDP). Според настоящите нагласи на ЕК, Германия, Португалия и Малта, трябва да преразгледат плановете си възможно най-скоро. Германия е в процес на преразглеждане на плана за фискалната й политика за следващата година. Писмо от финансовото министерство призовава всички нови ангажименти за разходи да бъдат замразени. Това е вследствие на решението на Конституционния съд, който разпореди, че 60 млрд. евро неизползвани средства не могат да бъдат прехвърлени в правителствения фонд за климата и трансформацията. Вицеканцлерът Роберт Хабек, който е и министър на икономиката, предупреди в понеделник, че фондът от 200 млрд. евро, създаден миналата година за защита на потребителите от по-високи разходи за енергия, може да бъде обявен за противоконституционен. Цената на газа на европейските борси се повиши до рекордно високи нива от над 300 евро/мВтч през август 2022 г. Това доведе до въвеждане на фискални политики за енергийна подкрепа на бизнеса. Оттогава насам цената спадна значително, като към този момент е около 45 евро/мВтч. Кои са засегнатите Девет са страните, нарушаващи прага от 3% от БВП бюджетен дефицит, като сред тях са Италия, Франция, Белгия и Испания. Брюксел ще предложи на Съвета да открие процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. ЕК прогнозира, че дългът на Италия, пропорционално вторият най-висок в еврозоната, ще нарасне до 141% от БВП през 2025 г. Този на Франция достигна границата от 3 трлн. евро, което се равнява на 112% от нейния БВП. Проектобюджетът на Италия за 2024 г. беше оценен като не напълно съответстващ с препоръките на ЕС. Според Брюксел Италия отново има макроикономически дисбаланс и ще се наложат задълбочени проверки. "Трябва да приемем координирани, благоразумни фискални политики, като започнем с премахването на мерките за енергийна подкрепа. Това е от ключово значение както за повишаване на устойчивостта на публичните финанси, така и за избягване на подхранването на инфлационния натиск - и по този начин да подпомогнем на домакинствата да възстановят покупателната си способност", заявява Паоло Джентилони, европейски комисар за икономиката, цитиран от Financial Times. Етикети