Възползвайки се от своето уникално освобождаване от забраната на ЕС за руски петрол, договорено миналата година, България позволи на милиони барели петрол от Москва да достигнат до притежавана от Русия рафинерия на нейна територия, която след това изнесе различни рафинирани горива в чужбина, включително в страните от ЕС. "Обръщаме внимание на това и помолихме българите да обяснят", е заявил високопоставен служител на Комисията, който е пожелал анонимност. "Вярно е, че тези дерогации и изключения могат да създадат проблеми", е коментирал служителят, добавяйки, че "се опитваме да ги премахнем постепенно, но не мога да скрия факта, че все още има няколко дупки тук и там". Освен приблизително 983 милиона евро, които вратичката създаде за Русия чрез налози върху производството и износа, тя също така генерира почти 500 милиона евро печалби за собственика на рафинерията "Лукойл", откакто освобождаването започна на 5 февруари, според класифициран анализ, изготвен за българския парламент и видян от POLITICO. София спечели дерогацията от забраната на ЕС за внос на руски суров петрол по море миналата година, след като изтъкна, че доставките са необходими за нейната енергийна сигурност. "Лукойл" не наруши санкциите, но изпрати почти 3 милиона барела рафинирани продукти с руски произход по море само между март и юли тази година, включително до страни от ЕС като Малта, показват данни за доставките - еквивалентно на приблизително един от всеки пет барела суров петрол нефт, пристигащ на местното пристанище Бургас и след това преработен в рафинерията", пише Politico. В отговор на констатациите българският министър-председател Николай Денков в заяви, че е изненадан "от мащаба, в който се разгръща тази схема за избягване на санкции" и обеща там, където "законите са безсилни, да бъдат подобрени". Говорейки на среща на върха в София, Денков също така настоя, че правителството облага с данък печалбите на "Лукойл", "за да намали средствата, които отиват в Руската федерация за водене на войната и … [да] увеличи средствата, които отиват в българския бюджет". След политическите борби миналия месец България се съгласи да прекрати дерогацията два месеца по-рано, през октомври следващата година, но констатациите водят до нови призиви за по-ранна отмяна. "Всички са шокирани, включително правителството", заяви българският депутат Делян Добрев, председател на комисията по енергетика в парламента на страната, добавяйки, че планира да внесе ново правно предложение за незабавно прекратяване. Предишните усилия на Добрев да прекрати дерогацията, неговата партия е една от двете големи групи, контролиращи правителството, се провалиха, след като не успяха да съберат достатъчно подкрепа сред депутатите, но депутатът е непреклонен. "Този път би било по-трудно... да я блокираме“, заяви той.