На първо място, представете си, че искате да организирате в София протест срещу Путин и Путинова Русия. За него ви е нужно разрешение от общината. Такова решение може да не бъде издавано под различни предлози, или да бъде протакано, или да бъде издадено за неподходящ ден и час, защото такъв протест противоречи на възгледите на кмета и интересите на партиите и организациите зад нея. И така синя София ще бъде възпрепятствана от червения си кмет да изрази своята гражданска позиция. Апропо, Григорова вече заяви намерението си да махне украинското знаме от Общината, поставено там в знак на съпричастност с битката на украинския народ срещу руския агресор. Обратно, можем да сме сигурни, че протестите на БСП, Възраждане, ИТН и пропрезиденстски формации по всякакъв повод ще зачестят. И разбира се, ще бъдат антиевропейски или срещу проевропейски правителства. На второ място, на кмет – фен на Путинова Русия - какви ли биха били шансовете й да създаде политически контакти с кметове на други европейски градове в полза на софиянци? По линия на обмяна на опит, експерти, културни и образователни програми, ноу-хау в общинските проекти? Някой представяли си Ваня в диалог с европейски политици ? С други думи, София я очаква ...троянско бъдеще. На трето място, кандидат-кметът Григорова ненавижда не просто пазара и частния капитал, а западния частен капитал. Многократно е заявявала, че ако от нея зависи веднага ще прекрати концесията на „Софийска вода“, която се управлява от мерцедеса на тези водни услуги в Европа - френската „Веолия“. За да имаме отново онова соц общинско ВиК от 90 те години, което остави София без вода няколко месеца, а софиянци се снабдяваха с вода от Централна Баня с т.н. „янчулевки“. Това ли искаме за София? Апропо, виждаме какво е състоянието на тези услуги в страната, които са навсякъде общински. Истина е обаче, че това се отнася не само до ВиК, а за почти всички общински услуги. Примерът на Григорова с „червена“ Виена е нескопосан и неудачен, защото там общината работи изцяло с частни фирми под различна форма, вкл. Публично-частни партньорства. Австрия е сред страните с най-малко държавни и общински служители в Западна Европа и с перфектно работеща съдебна система, която пази от самозабравили се чиновници и политици – това, за което жадуваме от десетилетия в София. На четвърто място, русофилството на Григорова много вероятно ще доведе до “бизнес партньорство” с президенството в полза на Русия. Примерно знаем, че близо 1/3 от вносния газ се потребява от „Топлофикация“ София. Проблемът с нейната задлъжнялост е огромен и нерешен. Но вместо да се търсят с частния сектор алтернативи на газа като геотермална енергия, RDF и др. – много вероятно е да се уредят директни доставки по договора на Радев с БОТАШ, за който е публична тайна, че маскира директния внос на руски газ. А „Топлофикация“ ще продължава все така да страда от липса на инвестиции и качествен мениджмънт, какъвто очевадно общината не може да осигури. А софиянци – от все по-високи сметки. На пето място, от комунистическите възгледи на кандидат-кметицата ще пострадат перспективите за развитие на София навсякъде, където няма развитие без активна роля на частния капитал. Градинска, социална, образователна, пешеходна, културна и всякаква инфраструктура - само качествените партньорства с частния сектор могат да решат натрупаните проблеми. Но по руски образец ни се предлага да продължат обществените поръчки към „наши фирми“ и откатите за червените политици зад Ваня. А там където предлага създаване на нови общински фирми – като електроснабдяване – решението й е токът за социално слаби да бъде евтин, защото щели да работят тези дружества без...печалба. Къде го има това по света знае само Ваня. На шесто място, културният афиш от модерни европейски постижения – който и при сегашната кметица бе оскъден – ще бъде пълнен с руски или евразийски изяви, често пропагандни. Представяте ли си спектакъла на Галин Стоев „Хага“ в общински театър при г-жа Григорова? Не ми се струва много вероятно. Вероятно ще има още много ефекти върху София от геополитическите възгледи на бъдещия кмет. Но най-вече върху нас от избора, който ще направим в неделя между Европа и Евразия.