Финансовият министър ще се съобрази...
Финансовият министър ще се съобрази с част от бележките на “тристранката”

Финансовият министър ще се съобрази с част от бележките на “тристранката”

Това обяви финансовият министър Асен Василев след края на заседанието на “тристранката”, провело се в сградата на Министерския съвет днес, 21 ноември. Той уточни, че окончателните варианти на трите бюджета – на НЗОК, на Държавното обществено осигуряване и на държавата – ще бъдат изпратени в Народното събрание за приемане на първо четене от следващата седмица. То сподели надеждата си, че до 22 декември трите закона ще бъдат окончателно гласувани и за Коледа ще имаме приети бюджети. Дали надеждите му са обосновани е трудно да се каже. След края на тристранката вицепремиерът Мария Габриел обобщи накратко резултатите от проведеното обсъждане. Социалните партньори подкрепят проекта на закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., като . По отношение на проектозакона за бюджета на Държавното обществено осигуряване социалните партньори не са постигнали единодушна подкрепа. От АИКБ, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Съюзът за стопанска инициатива се въздържат от подкрепа. Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара принципно го подкрепят, а КНСБ и КТ “Подкрепа” дават своята подкрепа, но под условие. Във връзка с проекта на закон за държавния бюджет социалните партньори също не са постигнали единодушие. Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и КТ “Подкрепа” се въздържат от подкрепа. Подобна е позицията и на Асоциацията на индустриалния капитал в България и на Съюза за стопанска инициатива. Своята подкрепа дават от Българската търговско-промишлена палата и от КНСБ, но с редица бележки. Финансовият министър отново повтори, че в бюджета за 2024 г. има предвидени увеличения за минималната работна заплата до 933 лева, трайно увеличаване на пенсиите с 11% по швейцарското правило, значителни увеличения в разходите за образование, а освен това и разходите за здравеопазване са увеличени над 1 млрд. лева. Василев подчерта и че в последната версия на бюджета е запазена рекордна по своите размери капиталова програма, като за нея са заделени малко под 10 млрд. лева. Проектобюджета за 2024 г. е замислен така, че предвиденият растеж да е 3.2%, средногодишната инфлация – 4.8%, а средният ръст на доходите е заложен да бъде 11 процента. посочи, че, за да подкрепят проектобюджета на ДОО синдикалистите настояват обезщетенията за безработица да отговарят на законовите изискванията, а по-конкретно 60% от осигурителните размери на съответните плащания, преди конкретният човек да е останал без работа. По отношение на държавния бюджет от КНСБ смятат, че той е напрегнат в приходната си част, но независимо от това е изпълним. Той отбеляза, че от заявените 1.4 млрд. лева повече пари за доходи за 2024 г. половината са средства, които осигуряват вече направените увеличения през 2023 година. Така новите увеличения са 700 млн. лева, като половината от тях са запазени в централния бюджет, за да могат да бъдат насочени към тези министерства и ведомства, в които има дисбаланси. Така тепърва ще стане ясно къде тези пари ще отидат. Останалата половинка от 700 млн. лева ще отиде за средното образование, а около 80 млн. лева ще отидат за увеличаване на заплатите в сферата на културата. В крайна сметка Димитров обобщи, че , за да може правителството да си изпълни ангажимента към учителите, на които е обещало възнагражденията им да са 125% от средната работна заплата. Освен това обърна внимание, че няма предвидено увеличение на заплатите във висшето образование, в здравеопазването – в спешната помощ, в РЗИ, в диспансерите, в онкоболниците. Той настоя и за 60 млн. лева за работещите в БДЖ и в Националната компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), увеличаване на заплатите в градския транспорт в София и в областните градове, а освен това и на работещите в агенциите към Министерството на земеделието, сред които служителите на Агенцията за борба с градушките. По думите на Димитров нужните пари могат да се вземат от капиталовите разходи. От също обявиха, че , защото не са актуализирани размерите на обезщетенията за безработица съобразно ръста на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход. По отношение на държавния бюджет от КТ “Подкрепа” смятат, че не осигурен реален ръст на доходите за 2024 г., като те настояват да е 5%, а отчитайки инфлацията – 10 на сто, което означава, че министър Василев трябва да предвиди От КТ “Подкрепа” също смятат, че недофинансирани остават БДЖ, НКЖИ, градският и междуградският транспорт. От посочиха, че основната причина да не подкрепят и трите бюджета, е, че прогнозираният ръст от 3.2% на БВП е твърде оптимистичен. Те се обосноваха с реализирания ръст на БВП в България за последните три тримесечия – през първото на 2023 г. икономиката расте с 2.1%, през второто – с 2%, а през третото – с 1.7 процента. Ето защо те смятат, че има тенденция за забавяне на растежа. Освен това и в ЕС очакванията са, че европейската икономика ще забави ръста си и че той ще е в рамките на 1.8 процента. Не на последно място и някои от основните външнотърговски партньори на България са в рецесия. По отношение на разходната част от АИКБ посочват като минус липсата на заложени реформи. Освен това и планираният бюджетен дефицит в размер на 3%, който ще бъде финансиран с нов дълг, ще увеличи задлъжнялостта на страната с над 20 млрд. лева. От посочиха, че не подкрепят държавния бюджет и този на ДОО, като мотивите им са свързани с твърде оптимистичната прогноза по отношение на развитието на Брутния вътрешен продукт. Като за начало те са скептични, че дори прогнозният БВП за 2023 г. ще бъде изпълнен. От друга страна те приветстват засилената капиталова програма, доколкото тя не се разглежда само като буфер в бюджета, имайки предвид, че една не малка част от нея вече бе съкратена. Като положително от Съюз за стопанска инициатива отбелязват програмата за ремонти в общините, но изразяват съжаление, че при планирането на бюджета се запазва високата неефективност на разходната му част, нещо, което се наблюдава както при разходите за образование, така и в съдебната система, при държавната администрация и при обществените поръчки. Именно поради тази причина те предлагат въвеждането на капиталово бюджетиране за инвестиционната програма, а освен това и на програмно бюджетиране – насочено към постигането на конкретни резултати. От обявиха, че по принцип подкрепят проектозаконите за бюджета на ДОО и на Здравната каса. Те се отнасят положително и към мерките, свързани с намаляване на болничните, които се изплащат от работодателя от три на два дни. Освен това, за разлика от синдикатите, от Българската стопанска камара подкрепят запазването на размера на обезщетенията за безработица. По отношение на бюджета на НЗОК те определят като положителна тенденция завишаването на дела на разходите за извънболнична помощ за сметка на тези за болнична помощ. От друга страна имат своите бележки по отношение на продължаващите над 50% разходи за лекарства, които отново ще се доплащат от българските граждани. По повод проектозакона за държавния бюджет от Българската стопанска камара (БСК) коментираха, че се въздържат от подкрепа, защото не приемат начина, по който се формира минималната работна заплата. Те обаче изразиха надежда, че работната група, която предстои да работи в Министерството на труда и социалната политика, ще намери по-справедлив механизъм за нейното определяне при транспонирането на евродирективата. Освен това от БСК не приемат обвързването на максималния осигурителен доход – макар и неформално – с ръста на средната работна заплата, и очакват решението отново да бъде обвързано с механизъм, предвидим за бизнеса. От Българската стопанска камара отчитат като недостатък и че при предвижданите политики няма планирани реформи в администрацията. Те отбелязват като проблем и че продължава да липсва анализ на институциите с дублиращи се функции. Освен това подчертават обстоятелството, че само в рамките на три години дългът като съотношение спрямо Брутния вътрешен продукт ще скочи с 5 процента. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени

Източник на новината

Banker

Вижте оригинала