Този акт е победа с „туш“ за за Франция, която през последните 10-12 месеца активно лобира не само за „вкарване“ на ядрената енергия в зелените планове на ЕС, но и за финансирането й от еврофондове за енергиен преход. Ролята на губещия се падна на Германия и Австрия, за които ядрената енергетика продължава да е реална опасност, а не част от решението на проблема с климатичните промени. На заключителната конференция на ООН по изменението на климата, която ще протече в две сюжетни линии: Наши партньори в двете стратегически инициативи са САЩ, Франция, Швеция, Обединените арабски емирства, Румъния, Финландия, Великобритания, Унгария, Канада и Нидерландия. След обявяването на френският президент Еманюел Макрон призова Световната банка, международните финансови институции и банките за развитие да включат “мирния атом” в политиките си за енергийно кредитиране. Ключова цел, според него, ще са малките модулни реактори – реална алтернатива на изкопаемите горива, защото са по-евтини и по-достъпни дори за развиващите се страни. Само преди седмица, еврокомисарят за единния пазар Тиери Бретон “подгря публиката” по темата, съобщавайки новината, че в началото на 2024 г. ще види бял свят един чисто нов… Въпреки ентусиазма на Макрон, подкрепата за това решение срещна много критики. Бъдещето на ядрената енергетика като средство за постигане на енергийна неутралност отдавна е разделило Европейския съюз на два по-големи лагера. В единия са 14 държави членки, сред които е и България – главно с амбицията на правителството на построи два нови реактора на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Голямата “претенция”, заявена от обитателите на този лагер, е Германия, Австрия и още няколко държави членки обаче остро се противопоставят на това намерение. Германия е силно разединена по темата за енергийните източници. През април там бяха спрени последните останали ядрени електроцентрали. “Чисто зелените” обявиха това за триумф, докато опонентите им нарекоха спирането на трите реактора чисто безумие. Най-малкото, защото енергийните доставки за Европа все още са несигурни, а блокът – като цяло – няма с какво да запълни “дупката”, която ще зейне след отказа от изкопаемите горива. Опасенията на Берлин са, че защото цените на “електрическия” пазар се диктуват от търсенето и предлагането, като електроенергията се насочва там, където търсенето е най-голямо. Тоест – Франция, която разполага с огромен ядрен капацитет, ще за сметка на “ядрено” бедните държави членки. Силно настроени срещу ядрената енергетика са Австрия и Люксембург, които смятат, че скъпите ядрени централи ще “опоскат” бюджета на ЕС и ще накарат другите възобновяеми енергийни източници да се развиват с някакви си жалки огризки. Като пример те посочват… пак Франция. Този път – като единствената държава от ЕС, която не е постигнала целите си за възобновяема енергия през 2020 година. В същото време, гeнepaлният диpeĸтop нa Cвeтoвнaтa ядpeнa acoциaция Caмa Билбao и Лeoн обяви през октомври, че заради енергийната криза миналата година, Според статистиката, сeгaшният ĸaпaцитeт нa глобалната ядpeнa eнepгетика e 391 гигaвaтa, а до 2040 г. трябва да скочи на 686 гигaвaтa. Тоест – почти два пъти. Звучи грандомански, но на практика си е съвсем реално, защото до 2030 г. трябва да заработят нови 61 aтoмни цeнтpaли. И това било… само първата вълна! Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени