– Първото, което трябва да се каже, е, че за първи път оркестърът работи една партитура и тя според мен най-вече е правилна икономически, защото много дълго отлагани реформи се случиха. През септември, октомври, ноември и декември парламентът прие много тежки промени в Закона за енергетиката и в Кодекса за застраховането, конституционната реформа също стана факт… Тоест – зададени са основните параметри и вече вървим в правилната посока. В икономически план знаете, че още от 2021 г. започнахме с друг начин на публична политика. Едната част е свързана с инвестициите, където държавата започна да се възползва наистина за първи път мащабно от това, което европейските правила разрешават – държавна помощ за капиталови инвестиции в индустрията. Другото нещо е много сериозния натиск доходите да тръгнат нагоре – и през минимална работна заплата, и през редица други политики. Доста от тях останаха встрани от общественото внимание, но страшно много неща се направиха за демографската политика. От увеличението на данъчните облекчения за отглеждане на деца (на всяко семейство държавата връща вече по 600 лева от данъците, вместо заварените от нас 50 лева), през средства за педиатри, ин витро процедурите, безплатни детски градини и по-високите еднократни помощи за деца в училище. Въобще – целият този комплекс от мерки, който стартирахме въпреки войната в Украйна и кризите, с които ни „обзаведе“ тя – енергийната, зърнената и т.н. Всъщност, през 2022 г. успяхме да запазим ръста на доходите над ръста на инфлацията, а през 2023 г. това се видя… съвсем отчетливо: когато в Европа инфлацията се успокои, в България се оказа, че ръстът на доходите е два-три пъти по-висок от ръста на инфлацията. Догодина също предвиждаме да е така – инфлация под 5%, ръст на доходите – 11-12 процента. – Дълговете са на нивата, които ги заварихме. Държавният дълг, който държавата поема и управлява – като процент от БВП – го заварихме на около 23%, а в момента е 22.5 процента. Така че дългът, за разлика от жизнения стандарт, не се е повишил. На прав път сме, защото това сме го виждали първо в Ирландия, а после в Чехия и Полша. В Румъния също започна да се случва. Когато нашите доходи достигнат 70% от средноевропейските – в момента сме на около 62% – по-голяма част от българите ще започнат да се връщат, защото ще им е по-добре да живеят и да работят в България, отколкото навън. Това е естествен процес за всяка една държава, която е била изостанала, но се е взела в ръце, започнала е да наваксва и е „накарала“ емигрантите си да се замислят дали вкъщи не е по-добре. – Ако говорим за Бюджет 2024 в него един път са широкомащабните инвестиции, които общините сами правят и не зависят от желанието на някой министър или от Министерски съвет да им отпусне средства с постановление, а другото е, че направихме пълно проектно програмно бюджетиране за цялата капиталова програма. Тя вече е разписана проект по проект, ясно е кой е отговорен за изпълнението на всеки проект и как точно ще се разходват средствата на държавата. И тази година това се случи малко механично в последния момент, защото приемаме два бюджета в рамките на четири месеца. Но това дава една много добра основа за догодина – ресорните комисии в парламента и самите гилдии да огледат всяка една сфера, например – здравеопазване, и да преценят дали това са инвестициите, които искаме да направим. Или пък в отбраната – това ли са инвестициите, които са необходими, защото, като видиш разходите проект по проект, започваш да питаш защо купуваме това, а не онова; защо инвестираме тук, а не там… Всичко това дава ниво на прозрачност, контрол и развитие на държавата, което е много важно. Но аз най-много се гордея с постепенното обръщане на мисленето и в бизнеса, и в хората – че няма как да станем богата държава, ако държим доходите ниски; че пътят ни напред – колкото и да е труден – минава през повишаване на доходите и на заплатите; че тези по-високи заплати могат да бъдат защитени не само от работодателите – с повече механизация и с повече инвестиции, но и от работниците – с образование, обучение и усъвършенстване на професионалните умения. Сложна комбинация, но това е начина наистина да заживеем по европейски. – Първо – проектите не се решават с постановления на Министерския съвет през декември, а се одобряват от парламента, т.е. има дебат по тях и всички хора виждат за какво става дума. Второ – погледнете правилата за общинските програми и ще видите каква е разликата от финансиране на общински проект с правителствено постановление. В този случай Министерският съвет отпуска парите на общината и оставя всичко в нейни ръце. И само от общината си зависи дали тези пари ще бъдат усвоени за изпълнението на проекта, или ще бъдат похарчени за нещо друго. И когато един ден истината лъсне и контролните органи установят нарушението, щетата вече ще е факт и връщане назад няма. Така, както програмата е конструирана и това е записано в закона за бюджета, процедурата е следната. Най-напред се сключва споразумение с регионалното министерство, но само при издадено разрешение за строеж, т.е. всички строителни книжа са наред. Ако само ще се проектира, задължително трябва да има виза за проектиране. След сключване на споразумението се дава аванс – до 20%, но… при едно много важно условие: всички процедури по ЗОП да са приключени и да има редовно избран изпълнител на поръчката. В хода на изпълнението на проекта са предвидени междинни плащания – на база свършена, отчетена и приета работа. Това не е нещо ново за България, защото така се работи по европейските проекти. Практиката е доказано ефективна: няма качествено и навреме свършена работата – няма междинни плащания. Тоест – ние вкарваме в националното бюджетиране и капиталово разходване европейските правила. И заличаваме разликата между европейските и националните правила и процедури. – Хубавото в случая е, че ние не можем да пренасочваме тези средства в други посоки и за други неща. – Това не е под контрола на Министерството на финансите и затова нека ви го кажа по друг начин. Ако съответните министерства и общини изпълнят заявените си проекти, ние по закон сме длъжни да им осигурим финансиране. Ако не изпълнят тези проекти или пък по тях не направят предвидените разходи, в края на годината парите се връщат обратно в държавния бюджет и това намалява дефицита. Тези две неща обаче са свързани, защото – ако бъде изпълнена капиталовата програма за 10 млрд. лв. – голяма част от тези средства ще се върне в бюджета под формата на реални данъчни постъпления – ДДС, корпоративен данък, данък върху труда, осигуровки, данък върху доходите на физическите лица и така нататък. Ако не се направят планираните инвестиции, данъчните постъпления ще са много по-малки. Примерно – ако не направиш инвестиции за 1 млрд. лв., значи няма да внесеш 200 млн. лв. ДДС в държавата. И така – ако инвестицията не се изпълни, приходите също ще са по-малко. Заради това тя действа като естествен буфер, а не защото Министерството на финансите така го планира. Ние даваме шанс на всички, които са заявили капиталови проекти, да ги изпълнят. Оттам нататък е въпрос на работа на съответните министерства и общини, да си свършат работата. Абсолютно. Колкото е по-прегледно и прозрачно, толкова по-малко има възможност и за корупция. А когато се сложат и европейските контролни механизми върху разходването на националните средства, тогава не можеш да почнеш да строиш магистрала, без да имаш разрешение за строеж, парцеларен план и отчуждени имоти. Всичко трябва да ти е наред, преди да започнеш реалното строителство и да започне отпускането на средствата. А не да си получиш парите напред, а държавата и обществеността да седят и да чакат нещо да се случи. – Нека да го кажа по друг начин – това не е нещо, което за първи път ни е хрумнало на нас. Има го в САЩ, има във Великобритания, има го във Франция. Тоест – това не е нещо уникално за Европейския съюз и не е насочено към дребните нарушители – Пешо се оплакал от Тошо от съседния магазин. – Да, точно така. То е за големи измами, за чието разкриване е необходим сигнал от вътрешен човек или от запознат със схемата. Де факто, подателят на този сигнал излага на риск не само кариерата, но и живота си. И затова той трябва да получи нещо насреща и да знае, че е свършил нещо общополезно и ще може да доживее живота си нормално и спокойно. Държавата дава тези средства, когато реално установи и възстанови данъчна щета. Ние, като общество, още не сме дозрели до тази мярка, но ще продължим да я предлагаме и се надявам през някоя от следващите години да мине. – Между другото, мярката за бележките в ресторантите и магазините също беше осмивана няколко пъти, но с този бюджет тя беше приета. И от 1 януари 2024 г., ако не ви издадат бележка в ресторант или в магазин, вие имате право да оставите името и телефона си и да им кажете: „Обадете ми се и като издадете бележката, ще мина да платя!“ Това вече е право на всеки български гражданин. А НАП вече са приготвили и апликация, с която да сканирате бележката и да проверите дали тя е истинска. В случая става дума за дисциплинираща мярка, която също не е уникална за България, защото в съседна Гърция си работи от доста време. – Знаете, че минаха доста поправки в Закона за обществените поръчки, които затвориха много вратички в това отношение. Но част от поправките не минаха. За една от тях, например – частните болници задължително да изпълняват процедурите по ЗОП, когато работят с пари на Здравната каса, срещу България има наказателна процедура от Европейската комисия. Защото това правилото е желязно – когато парите са обществени, няма значение дали ги разходва частна или държавна болница, те задължително минават през обществена поръчка. Предложението бе подкрепено на комисия, но в зала беше отхвърлено. Макар това да е един от лостовете за превенция на корупцията – частните болници да спазват Закона за обществените поръчки. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени