Прогнозите за постигането на глобални резулати на срещата на върха за климата COP28 са мрачни, защото светът продължава да е разделен за бъдещето на изкопаемите горива и за драстичното намаляване на емисиите. Надеждата на климатичните активисти е Конференцията на ООН за климатичните промени COP28, която ще се проведе от 30 ноември до 12 декември в Дубай, да постигне поне сделка за постепенно намаляване на изкопаемите горива или график за постепенно премахване на въглищата. Светът обаче е фокусиран върху войните в Украйна и Ивицата Газа, бюджетите са претоварени, а енергоемките индустрии искат гаранции, че „зелената“ енергия ще е в достатъчни количества и на подходяща цена. В противен случай ще последват масови фалити. Учените ще настояват на форума лидерите да приемат сериозен ангажимент за намаляване на емисиите. Държавите обещаха в Парижкото споразумение от 2015 г. да задържат глобалното затопляне в рамките на 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните температури. Според учените обаче,  включително от НАСА и Колумбийския университет, тази цел вече е недостижима. Те предполагат, че светът ще трябва да достигне нетни нулеви емисии до 2034 г., което дава 50% шанс да се задържи затоплянето до 1.5C много по-рано от глобалната цел за 2050 година. Предвид сегашните икономически модели обаче това е невъзможно, защото – както се знае от време оно – глобални промени не се правят за година-две. Нито от днес за вчера. Европейският съюз настоява, че трябва да е световен лидер в борбата срещу климатичните промени, но не става ясно дали държавите членки са готови да платят цената на тази скъпа и амбициозна инициатива. В началото на седмицата Комисията по околна среда в Европарламента одобри с резолюция своите искания за климатичната среща в Дубай. Документът призовава развитите страни, включително ЕС и неговите държави членки, да гарантират, че годишната „лепта“ от 100 милиарда евро за финансиране на борбата за светло климатично бъдеще ще бъде изпълнена през 2023 г., а до 2025 г. ще бъде увеличена значително. За целта трябва да бъде създаден специален механизъм за публично финансиране на ЕС. А всички големи емитенти, включително държавите членки, да внасят справедлив дял във Фонда за загуби и щети, който в бъдеще ще финансира държави, силно засегнати от „климатични“ бедствия. Основното искане на ЕС в Дубай ще е прекратяване на всички преки и косвени субсидии за изкопаеми горива и утрояване на енергията от възобновяеми източници. Аргументът е, че петрола, природния газ и въглищата допринасят най-много за климатичните изменения и са отговорни за над 75% от всички парникови емисии. Само през 2022 г. субсидиите в световен мащаб за изкопаеми горива надхвърлят… 900 милиарда евро. Европейският съюз се е ангажирал да постигне климатична неутралност до 2050 г., а голямата гордост на Брюксел е Схемата за търговия с емисии, която задължава компаниите да разполагат с разрешителни   за всеки тон въглероден диоксид, който изхвърлят. Тези разрешителни се купуват на аукциони, т.е. те вече са борсова стока. Схемата се опитва да наложи стимули за насърчаване на инвестициите в чисто производство. Еквивалентът й в САЩ е познат като Закон за намаляване на инфлацията, който предоставя щедри зелени инвестиции за стоки, произведени в Щатите. Въпреки твърденията на институциите в Брюксел, че европейският пазар на емисии е първият значителен пазар в света и остава най-големият, защото регламентира около 40% от общите парникови емисии в ЕС и обхваща приблизително 10 000 електростанции и производствени предприятия в блока. Американската мярка е по-прагматична и опасенията са, че ще привлече много европейски компании. Представители на индустрията твърдят, че европейският Закон за промишленост с нулеви емисии е недостатъчен за защита на европейското производство. За разлика от американския, който е с бюджет от 370 милиарда долара и който подкрепя инвестициите и производството в САЩ, нашият закон подкрепя инвестиции без да разпределя конкретен бюджет. Китай също не стои със скръстени ръце, защото доминира в глобалната соларна верига за доставки, а слънчевата енергия ще играе огромна роля в глобалната а декарбонизация до 2050 година. Различните икономически модели на водещите икономики най-вероятно ще спънат намирането на общ език за борбата с климатичните промени. Засега няма индикации, че те са готови да се откажат скоро от изкопаемите горива и въглищата, освен на думи. Единствената надежда е поне да очертаят перспектива до 2030 г. и фондът, който трябва да финансира най-уязвимите държави, да заработи.