Предупрежденията му съвпаднаха с изявление на Путин, с което той изпълни четири мисии едновременно. Първо – поднови заплахите си срещу Финландия – заради влизането й в НАТО тази година. Второ – отхвърли прогнозите на САЩ за скорошна руска атака срещу някоя от държавите членки на Алианса. Трето – заяви, че съседната на Русия страна може да очаква проблеми заради присъединяването си към Североатлантическия пакт. И четвърто – обяви предстоящото създаване на “Ленинградски военен окръг” на границата с Финландия (Ленинград е името на Санкт Петербург по времето на социализма – 1924-1991 година). Накрая, за да докаже, че остава верен на себе си, руският президент отново обвини Запада, че е провалил изградени между Москва и Хелзинки през втората половина на 20 век. Чудно тогава, защо ли още през 70-те години на същия този 20-и век се появи вица за най-ефективната чуждестранна реклама във финландската столица: Междувременно, все повече европейски политици предупреждават, че ЕС не трябва да разчита чак толкова много на САЩ за отбраната си, защото има голяма вероятност догодина Доналд Тръмп да се върне в Белия дом и Вашингтон да намали значително военните си ангажименти към Европа. С други думи, май наистина е дошло време Общността да заработи по-сериозно за себе си и за собствената си сигурност – Според Борис Писториус обаче, това “преориентиране” щяло да отнеме известно време – горе-долу между пет и осем години, защото пропуските за наваксване никак не са малко. В същото време, заради войната в Украйна Русия толкова рязко е увеличила производството на оръжия и военна техника, че ръстът вече задминава… 60-те процента. В интерес на истината, германският военен министър онагледи тезите си със… състоянието на “собствените” си въоръжени сили, които е време да бъдат приведени в режим “Готовност за водене на на война”, а не просто да се бранят в случай на необходимост. За да се случи това обаче трябва да бъде решен най-вече кадровият проблем. В Бундесвера липсата на персонал е толкова голяма, че правителството вече обмисля Министър Писториус смята, че отмяната на задължителната казарма в Германия през 2011 г. е била огромна грешка. В момента Бундесверът има на щат 183 000 военнослужещи, а целта е до 2031 година численият състав да достигне 203 000 души. В името на стабилна и боеспособна Германия, още миналата година правителството на Олаф Шолц одобри Друга важна промяна в поведението на Германия, която беше заела миролюбива позиция след Втората световна война, е прекият й ангажимент със сигурността на източния фланг на НАТО. В понеделник (18 декември) бе съобщено, че постоянна германска бригада от около 4800 войници ще бъде разположена в Литва – в близост до руската граница и ще е боеспособна през 2027 година. Писториус сравни споразумението, което нарече “историческо”, с разполагането на съюзнически сили в Западна Германия по време на Студената война, В интерес на истината, още през май месец еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон, който отговаря и за отбранителната политика на Общността, препоръча ЕС да премине в режим на военна икономика. Трябваше обаче да минат поне няколко месеца, че държавите членки най-сетне да се осмелят и полека-лека да започнат укрепването и стабилизирането на военния си капацитет. Който, в интерес на истината, след едногодишната активна подкрепа на воюваща Украйна, се оказа доста поизчерпан. В края на ноември председателят на Европейския съвет Шарл Мишел също заяви пред Европейската агенция по отбрана, че военните разходи на ЕС през тази година са достигнали което е с 30 млрд. евро повече, отколкото през 2022 година. Взети заедно, страните от ЕС отделят 1.5% от брутния си вътрешен продукт за отбранителния сектор, което е далеч от 2-та процента, определени като долна граница от НАТО. По данни на Мишел, за инвестиции в отбранителния сектор са били отделени едва 58 млрд. евро. Основен проблем на Брюксел е, че отбранителната промишленост не иска увеличава производството си, освен ако не й се гарантират дългосрочни договори. Държавите членки обаче защото не е известно колко дълго ще продължи войната в Украйна и дали ще има реална нужда от умножаване на резервите. В крайна сметка не може да се отрече, че ЕС се събуди, след като в продължение на няколко десетилетия държавите членки пренебрегваха колективната отбрана и оставяха тази задача на САЩ. Вярно, че най-добре е в Европа да няма нови войни, но какво лошо има винаги да сме готови за посрещане на неприятната изненада? Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени