Мачът на годината, ако не и на века, за българския национален отбор по футбол, вече е съвсем близо. Днес ще стане окончателно ясно дали ако националният ни тим не играе никъде – нито на стадион “Васил Левски”, нито в Пловдив, нито дори в Кърджали или на луната – пак ще загуби. Дотолкова свикнахме със загубите му, че вече няма никакво значение къде ще се играе поредното футболно фиаско с наше участие. Важното е не само да няма публика, но да няма и телевизионно излъчване. Всъщност най-добре е да се подложим на масова хипноза, за да изтрием всякакъв спомен от националната ни футболна история – в наше време спомените не са онзи трамплин, от който да скочим нависоко. Логиката на събитията ни посочва, че и Българският футболен съюз трябва да претърпи промени в съответствие със съдбата на националния ни тим. Ако срамът от загубите, в който се гърчим от години, е толкова голям, че не ни се ще ни да чуем, ни да видим нашенски футбол, ясно е че БФС е също толкова излишен. То няма футбол, та за какъв съюз говорим?! Съюз означава обединение около някаква идея, цел. Някой чул ли е БФС да формулира такава идея и цел? Не, няма и да чуе, защото единственото, което са формулирали в този бастион на лицемерието, е добруването на ръководството на всяка цена. Впрочем, опонентите на настоящето ръководство са същата стока – никой от тях не говори за тоталната промяна на футболния живот в България от долу нагоре. За необходимостта от детски школи, юношески отбори, материална база, ограничаване на броя на чужденците в професионалната лига?! Футболните агитки, които днес ще протестират преди мача Унгария-България също имат вина за това състояние на футбола ни. Кои са агитките, които са направили така че да има детски школи към представителния отбор? Със свои средства, събрани за тази цел? И днес по традиция, вместо протестът да е градивен, ще се изроди в сблъсък с онези нещастни 1600 полицаи, които ще бъдат на столичните улици, за обезпечаване на обществения ред по време на протестите около двубоя. Да, действително това им е работата на охранителните полицаи, но защо не ги питаме какво и те мислят за българския футбол въобще? Каквото и да се случи днес около и на стадион “Васил Левски”, то само ще докаже за пореден път, че магията я няма. Липсва така очевидно, че дори придобилият изключителна популярност рефрен на Ку-ку бенд” и да паднем, и да бием, пак ще се напием” вече ни се струва много тъп… Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени