24-годишната Петя Костадинова и съпругът ѝ се занимават с търговия на автомобили. Тя е самоосигуряващо се лице и увеличението на минималната работна заплата, която вече е 933 лв., няма да повлияе на доходите ѝ. Смята обаче, че ръстът на възнаграждението е в плюс за останалите работещи. "Смятам, че за повечето хора работят на заплата категорично това е в плюс, но е странно, че респективно с минималната заплата се увеличават и осигуровките, които се удържат. Както аз си ги внасям, така и на обикновените хора им се удържа това от работодател", коментира Петя. Хасково е сред 6-те области в цялата страна, където минималната работна заплата е над 70% от средната. Ето защо се очаква тук най-силно да се усети ефекта от ръста на възнаграждението. Макар и минимален ръст, хората очакват да се подобри благосъстоянието им. В ресторант в Хасково 12 служители вече получават минималната заплата. Управителят Богдан Кирилов изчислява, че ръстът ще повлияе с около 15-20% на средствата за данъци и осигуровки. "За нашия ресторант ще направим всичко възможно да запазим служителите и осигуровките да бъдат на 8 часа, но аз имам познати, които в същия сектор и в други браншове, за които това ще бъде непосилно", заяви Богдан Кирилов. Нарастването на минималната работна заплата изправя частния сектор пред серия сериозни проблеми. По-малките предприемачи дори се опасяват от фалити. "За частния сектор това ще доведе до тежка възможност да се справи с новата ситуация, тъй като осигуровките ще станат прекалено много на база на това, което беше в предишни години", добави Кирилов. А икономистите добавят и още негативни ефекти от повишаването на минималната надница. Тя ще създаде пречки пред тези, чийто труд не може да бъде оценен на новото минимално равнище – хора с ниско образование и умения. Те ще са в риск да загубят работата си, да излязат в сивата икономика.