„След броени дни спирам отоплението и изкоренявам . Зелените плодове, които ги виждаш, ще бъдат изхвърлени. Най-много до 18 декември ще отоплявам и … Край!“ е в , която е от най-високотехнологичните модели. Висока, светла и доста скъпа. Доматите са се изкатерили далеч над човешкия бой и са пълни с плодове. Тази оранжерия в Пазарджишко, от години е любимо място за репортажи на малки и големи медии. „Не може ли да ги доотгледаш и тогава да изключиш отоплението“, питам, защото вкусът на узрелите плодове е неочаквано добър. По-добър от всичко, което се продава в търговските вериги. Тези домати не заслужават да бъдат пресечени преди да се дооберат до последния плод. обяснява търпеливо Иван. „Работниците получават надница, храната в корена върви, отоплението е прекалено скъпо. Моята цена е 2,50 лева за килограм и вече е нерентабилна. Пелетите за оранжерия, която е 8 декара, са от 3 до 5 тона на вечер. Разходът е 700-800 кг пелети на декар. Тоест аз давам около 2 хил. – 3 хил. лева на декар в зависимост от нощната температура. Ако денят е мъглив или облачен, отопляваме и през деня. Ако е слънчево, под полетиетилена температурата се вдига и изключваме парното. Когато няма слънце, доматът просто заспива, защото не фотосинтезира. Тогава добивите са 4-5 пъти по-ниски от летните, тъй като растението едва-едва плододава. Денят е къс, смрачава се към 16 часа.“ „Не, не мога да ги изчакам да узреят. Най-много, като обера зелените домати, да ги продам за туршия“, подхвърля зеленчукопроизводителят. Наскоро (29 ноември) в съвместно изявление министър Кирил Вътев и председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева . Вярва ли Иван Кабуров, че ще има такава помощ? „Прочетох, че ще се разпределят средства за отопление. Но това е само на думи. Утре може да кажат, че не е гласувано. Затова за нас е лукс да направим още разходи да удължим старата реколта, за да я приближим максимално до новата. В най-добрия вариант прозорецът между двете реколти би бил през януари за 15 дни, за да можем да почистим оранжерията от сегашните растения и да засадим нови домати. Но това няма да се случи. Прозорецът няма да бъде 15 дни, а ще бъде около 2 месеца и половина. Ще засадим в края на февруари – началото на март, когато денят е по-дълъг, има повече слънце и нощите са по-топли. Така ще можем с по-малки разходи да започнем да подготвяме растенията да плододават с месец по-рано от неотопляемите оранжерии.“ Това е планът на семейство Кабурови. Той изглежда разумен, тъй като търговците на енергия – газ, пелети и други, искат предплащане, а рискът е за сметка на производителя. Иван Кабуров продължи с прикрито огорчение: „Това скъпо съоръжение, в което сме инвестирали толкова много пари, за да изкарваме продукция през зимата, ще остане неизползвано два месеца и половина – неотопляемо и приравнено с обикновените тунелни съоръжения. с ясен произход, които не са отлежали в хладилници по 5- 6 дни, както се случва със стоката от Турция или Албания, не може да се осъществи.“ Той припомни, че преди пандемията пелетите бяха три пъти по-евтини. Газта – на тройно-четворно по-ниски стабилни цени. Електроенергията с два-три пъти по-малки ставки. „В момента има една несигурност на българския пазар, а и в света. Не е време за рискуване, не е разумно да се излагаме на фалит. Консумацията на пазарите е по-малка. Конкуренцията от Турция е много голяма. Пазарите са заляти с нискокачествени домати с неясен произход, третирани с препарати, които не са разрешени за българския пазар. Нашият пазар става като едно кошче за боклук“, обяснява оранжерийният производител от Мало Конаре, който е направил всичко необходимо, за да произвежда висококачествена продукция по правилата, но е принуден да почива до рано напролет, тъй като държавата не подава ръка на оранжерийния сектор. „Преди години подпомагането за оранжерията беше толкова, колкото за 10 декара пшеница, при несравнимо по-високи разходи за отглеждането на оранжерийни зеленчуци. Ако министерството и фонд „Земеделие“ не съумеят да разпределят правилно субсидиите, за да може слабите сектори да се възобновят, гафът ще бъде голям. От година на година все по-малко хора произвеждат зеленчуци, защото разходите са прекалено големи. Много трудно се намират работници. Ние освен това, че сме сектор, който освен, че захранва пазара с прясна, свежа и качествена продукция, имаме и социална политика. В момента давам работа на 21 работници, назначени целогодишно, и на около 50-60 човека, които наемам през сезона на трудови договори. Фермерското семейство Кабурови стопанисва към 5000 декара земя. Освен оранжерийни зеленчуци, отглежда още зеле, тикви, пшеница и слънчоглед. Някои от работниците пътуват всеки ден от Ракитово. „Гладът ги докарва“, казва Иван. Тези дни е пристигнал мъж от Сливен, който е работил в Германия и Словакия. Наскоро гледал Десислава Кабурова в тв предаването „Да хванеш гората“ и директно пристигнал в Мало Конаре да си търси работа при семейството. „Настаних го, много е щастлив“, смее се Иван. „Доскоро в нашето стопанство сектор Зеленчукопроизводство се издържаше изцяло от сектор Зърнопроизводство. Тази година Миналата седмица продадохме последния слънчоглед на цена под себестойността – 73 стотинки за килограм. Проблемът не е цената. Проблемът е, че в района от Пловдив до град Септември летните дъждове се разделяха в тази ивица и никъде не капна една капка дъжд. Затова вместо да жънем към 260- 300 килограма слънчоглед, ние ожънахме по 40 кг. Беше тотална загуба.“ Това от една страна. Но от друга Иван Кабуров се радва, че „преди две седмици заедно с моята булка си взехме книжки за комбайнери“. „Важното е да се радваш на малки неща“, добавя усмихнато той. „Да сме живи и здрави, пък каквото и да става, ние ще си работим и ще се наслаждаваме на живота.“