България изключително рядко застава решително на международната сцена. Още по-малко са случаите, в които, преследвайки целите си, е нарушавала открито интересите на други държави. А почти никога сред най-засегнатите от подобна политика не е била Русия. От 13 октомври обаче всичко това е факт. Тя е в размер на 20 лв./мВтч и при сегашните борсови цени на газа представлява около 20% оскъпяване, което е повече от значително в началото на отоплителния сезон. Заради липсата на информация по темата обаче не може да се каже какво точно цели България с въвеждането на тази такса. Най-логично изглежда това да са допълнителни приходи. При запазване на сегашните обеми на транзита на руски газ през страната това би генерирало 2.5 - 3 млрд. лв. постъпления в бюджета на година. А това е доста сериозна сума, която може да се използва за решаване на енергийните проблеми в страната и инвестиция в обекти като ПАВЕЦ "Чаира" например. Но от новата такса пряко засегнати ще са Сърбия, Унгария, Гърция и Северна Македония, които реално ще трябва да платят въпросните 20 лв./мВтч, защото "Газпром" ще ги начисли в крайната цена. Затова въобще не е сигурно, че споменатите милиарди ще могат да се съберат. Което пък води до втората възможна цел - да се ограничи допълнително потреблението на руски газ. Което изглежда напълно възможно. Косвен ефект от тази политика обаче ще има в цяла Източна Европа, тъй като пренасочването на търговците към алтернативи на руския газ ще разбърка пазара, а оттам и цените. По неофициална информация на "Капитал" разговори по темата вече са водени с представители на Австрия, която все още потребява 50% руски газ (макар да го получава през Словакия). Затова има и твърдения, че . Без съмнения новата българска такса ще засегне и Турция, която е основният преразпределител на руския газ към Европа. Държавната компания "Боташ" например вече сключи няколко сделки за пренос на газ през България към други държави и ако той се окаже с руски произход, ще трябва да плаща допълнителните 20 лв./мВтч. Също така засегнати ще бъдат и някои крайни потребители в България, които все още се снабдяват с руски газ, като например. Рафинерията е един от най-големите консуматори на газ в България, но не се снабдява през държавния доставчик "Булгаргаз", а от фирмата на - "Състейнабъл Енерджи Съплай" (с предишно име "Енергико трейдинг"), която е посредник на "Газпром". Това като цяло не е без значение за цените на горивата. При всички случаи може да се каже, че това е най-значимата антируска икономическа мярка, въвеждана от България, и тя може да има сериозни последствия. Въпросът е готова ли е София да ги посрещне? Как се стигна дотук Промените, с които се въвежда таксата от 20 лв./мВтч върху преноса и транзита на руския газ, бяха направени от Народното събрание още на 28 септември при гласуването на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Въпреки изключителната важност на въпросната такса публични коментари от страна на политиците нямаше. Дори напротив - разговори на "Капитал" с някои депутати оставиха усещането, че няма яснота какво точно е прието и защо. Нищо не се разбираше и от стенограмите и протоколите от заседанията на икономическата комисия в парламента, която е гледала въпросните поправки, както и от самото гласуване в пленарната зала, където са направени допълнителни корекции. Ясно е, че таксата от 20 лв./мВтч е била предложена два пъти - . Предложенията са били напълно идентични. Според информация на "Капитал" тарифата е вкарана по настояване на финансовото министерство в качеството на Асен Василев, но е получила одобрение от, общо взето, всички в управляващото мнозинство - ГЕРБ, "ПП-ДБ" и ДПС. По тази причина нито експертите, нито журналистите успяха да анализират какво точно се случва и всички чакаха публикуването на промените в Държавен вестник. Това обаче се забави, тъй като президентът Румен Радев беше в чужбина и реално издаде указа едва на 11 октомври, а самото . В крайна сметка е гласувано предложението на кабинета, което е припознато от депутата на ДПС Йордан Цонев. Според тях задължените лица да начисляват въпросната такса са вносителите по смисъла на митническото законодателство, както и операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи (в случая "Булгартрансгаз"). Единственият руски газ, за който няма да се плаща тарифата, е компресираният, който се транспортира индивидуално през страната със специализирани съдове (цистерни). Но това въобще не е голям процент така или иначе. "Това решение отговаря на стратегическата цел на България и Европа да се освободи от зависимостта от руски газ. Европейската комисия е нотифицирана за промените, които са внесени и гласувани от народните представители в НС - в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Икономическото измерение за България е, че в хазната ни ще влязат допълнително над 2,5 млрд. лв.", заяви за "Капитал" депутатът и зам.-председател на енергийната комисия от ПП-ДБ Радослав Рибарски. В действителност в зависимост колко точно руски газ минава през страната. "Въпреки че на първи поглед законодателната промяна изглежда справедлив способ както за генериране на допълнителни приходи в бюджета, така и за по-бързо изплащане на "Турски поток", решението изглежда по-скоро спорно, защото всъщност е налагане на допълнително мито, което не е одобрено от ЕС като цяло, а ние като страна членка нямаме право да налагаме подобни допълнителни вносни такси. От друга страна, допълнителното облагане на транзита нарушава търговското споразумение за пренос с "Газпром" и МЕТ, което е дългосрочно сключено на определена цена", казва Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията. По думите му правителството вероятно се надява, че понеже е действие срещу "Газпром" и Русия, ЕК няма да се възпротиви, а "Газпром" няма да смее да спре транзита като контрамярка, за да не заплаши споразуменията със Сърбия и Унгария за доставка на газ. "Все пак "Газпром" може да си потърси правата и в международен арбитраж, който по-скоро смятам, че ще спечели специално по този казус. Остава и подозрението, че в случая може да има и предварителна договорка между "Газпром", "Булгартрансгаз" и "Боташ", че част от количествата по "Турски поток" ще минат през новото споразумение за използване на капацитета на Малкочлар. Но тогава е странна острата реакция на Сърбия и Унгария", казва още Владимиров. "Най-значителната стъпка, маркираща израстването на българската политика към Русия в новия век, е енергийната такса от 20 лв./мВтч за руския газ. Да, има много условности, но като намерение и заявка няма аналог, най-вече защото последствията за Кремъл (мярката е изключително точно таргетирана да засегне "Газекспорт", а не вносителите на газ) ще бъдат значителни, след като през България от няколко месеца се транзитира повече руски газ отколкото през Украйна", коментира във Фейсбук и бившият посланик на България в Москва и енергиен експерт Илиян Василев. Участници на газовия пазар обаче коментираха за "Капитал", че . Както и че тази такса реално е в полза на LNG проектите в Гърция и обходните маршрути към Централна Европа през Македония и Албания. В краткосрочен план вероятно ще падне и ликвидността на Газовия хъб "Балкан". В пъти по-скъпо от "Турски поток", но колкото "Боташ" За да се разбере колко значителна е новата такса, може да се направи сравнение с това, което сега България начислява за преноса през "Турски поток", за който по времето на управлението на Бойко Борисов бяха платени близо 3 млрд. лева. Според проведения в началото на 2019 г. формален пазарен тест за тарифите на "Турски поток" през първите две години от експлоатацията на газопровода (2020 и 2021 г.) "Газпром" трябваше да плаща по 156 млн. лв. на година, а през останалите 18 години - по 361 млн. лв. През 2021 г. обаче , тъй като руската компания заплати предсрочно сумите до 30 юни 2023 години. , след индексациите с инфлацията. Тези суми се дължат без значение колко точно количества се пренасят по тръбата, тъй като са не за количества, а за капацитет и блокират всеки друг търговец да използва съоръжението. И средно излизат по 1.1 млн. лв. на ден. Но за да не се правят грешни изводи трябва да се има предвид, че само оперативните разходи по газопровода и поддръжката му са около 150 млн. лв. на година. Което прави нетния доход около 250 млн. лева. Въведената сега такса от 20 лв./мВтч обаче е за реалните количества руски газ, които минават през страната. През последните седмици на входната точка на "Турски поток" - "Странджа/Малкочлар", те са в размер на 450 хил. мВтч на ден (около 43 млн. куб.м). При 20 лв./мВтч това означава около 9 млн. лв. на ден. Или над 3.2 млрд. лв. за година. Обемите обаче варират силно в различните месеци и затова ориентировъчните оценки на са за 2.5 - 3 милиарда. От друга страна обаче, ако се направи сравнение с подписания от служебния кабинет на , ситуацията изглежда коренно различна. В началото на тази година България се съгласи да плаща по 9.145 долара/мВтч (около 17 лв. по сегашния курс) за входен капацитет от 53 200 мВтч на ден, или 5 млн. куб.м, без значение дали реално пренася газ или не. Това прави разходи по 487 хил. долара на ден, или 900 хил. лв. по сегашния курс. На годината сумата е около 330 млн. лева. Като се има предвид, че тук става дума само за капацитет, а не за реално пренесени количества, тази такса (приета от кабинета на Радев) изглежда дори по-тежка от наложената сега от България енергийна тарифа от 20 лв./мВтч за транзит на руския газ. Източници на "Капитал" все пак твърдят, че 20-те лева/мВтч могат и да бъдат редуцирани, ако се създаде голямо политическо напрежение с държавите от региона. За момента обаче решението на българския парламент е в сила и ефективно се прилага от 13 октомври. Кой ще бъде засегнат През "Турски поток" в момента се внасят най-големите количества руски газ за Европа. Причината освен цялостната политика на ЕС за отказ от руския газ е, че той просто няма откъде другаде да дойде. От една страна, "Северен поток" беше взривен и не функционира, а от друга, количествата, които влизат през Украйна, вече са много по-малки от преди и са доста по непредвидими. През първата половина на 2023 г. около 33 млн. куб.м на ден са влизали в посока ЕС от Украйна с крайни бенефициенти Словакия, Австрия, Унгария, Словения, Италия и Хърватия. В същото време по "Турски поток" през България се пренасят средно по 43 млн. куб.м на ден. Получатели на газа са най-вече Сърбия и Унгария, които са и ключови за руския енергиен интерес в Европа. Количества вероятно се препродават и към Австрия. С допълнителната тарифа тези държави ще плащат с 20% повече спрямо текущите котировки на най-ликвидната европейска борса за газ TTF, където горивото се движи на около 100 лв./мВтч. Именно това доведе и до моментална реакция от страна на сръбския президент Александър Вучич, който заяви, че ще потърси колегата си Румен Радев за обяснение. По думите му, цитирани в сръбското издание "Политика", "това е голям проблем за нас, цената на газа ще се вдигне драстично". . "Има нови опити да се застраши сигурността на енергийните доставки на Унгария и да се предотврати унгарско-руското енергийно сътрудничество, включително транспортирането на природен газ. За държава - членка на Европейския съюз, да заплаши доставките на газ за друг член на ЕС противоречи на европейската солидарност, на правилата и е неприемливо", заяви унгарският външен министър Петер Сиярто по време на посещението си в Москва за форума "Руска енергийна седмица". Показателно е, че позициите на Сиярто и Вучич бяха разпространени масово в руските агенции като ТАСС и RT. Отделно от "Турски поток" България продължава да транзитира и определени количества руски газ към Гърция и Северна Македония, които също би трябвало да бъдат засегнати от новата такса от 20 лв./мВтч. Според източници на "Капитал" Гърция няма да е ударена толкова, защото може да получава голяма част от руския газ през Турция, като гръцкото правителство засега не е притеснено. Според гърците таксата дори ще отвори възможността Турция да разпределя по-големи порции в региона. Колкото до Австрия, която в последните месеци неколкократно влезе в конфронтация с българските правителства заради нежеланието си да отмени ветото за Шенген, все още е спорно дали българската такса ще я засегне пряко. . Да, по данни от европейската асоциация на газопреносните оператори (ENTSO-G) страната продължава да консумира между 40 и 60 процента руски газ, но , че той се доставя през Украйна и Словакия. Много е възможно в следващите няколко дни всички държави от оста - Сърбия, Унгария и Австрия, да излязат с твърди позиции и да използват ЕС като лост за влияние срещу наложената мярка. В същото време България има пълното право да наложи допълнителната енергийна такса върху преноса на руски газ през нейна територия. При всички случаи напрежението от политическа гледна точка може да ескалира и предстои да видим колко твърдо правителството "Денков - Габриел" ще защитава позицията си. Етикети