Че един ден ще има обща европейска валута не беше непременно ясно - прекалено големи бяха резервите преди нейното въвеждане, пише германската обществена телевизия АРД в обширна публикация за историята на еврото, предаде . Тогава се чуваха много силни критични гласове, включително от Германия, чиято валута - германската марка - бе смятана за много стабилна и много германски граждани не искаха да си представят, че могат да се откажат от нея, посочва изданието. Но предимствата на общата европейска валута бяха очевидни: тя сложи край на обмяната на валута, например при пътувания в други европейски страни, спряха превалутиранията, цените на стоките и услугите станаха по-сравними едни с други. И най-вече търговията между различните страни от икономическия и паричен съюз беше улеснена. Това бе конкурентно предимство, пише авторката на публикацията Клаудия Верле. Според тогавашния федерален канцлер Хелмут Кол въвеждането на еврото е било политически проект. "Бъдещето на нашата страна, особено в този момент, може да бъде спечелено единствено със смелост, лоялност към принципите и далновидност", заяви той. Осъществяването на икономическия и паричен съюз представляваше логично продължение на европейската интеграция. Първоначалните планове за въвеждането на общата европейска валута са съществували още през 1970-те години. През 1979-а бе създадена Европейската парична система, която целеше да предотврати флуктуациите на националните валути отвъд определени граници. Беше създадено и екюто. Въпреки че то не представляваше пари в брой, все пак беше парична единица. Щяха да минат години преди да бъде въведена "истинска" европейска валута, посочва по-нататък АРД. По темата се водеха и разгорещени дебати. Единна валута? В различни страни в Европа? С различна икономическа сила? И с различни стилове на политическо лидерство? Много икономисти предупреждаваха срещу това и предпочитаха - както в случая с Германия - да бъде запазена германската марка като гаранция за стабилност срещу високите инфлационни нива. В крайна сметка обаче подкрепящите съвместния европейски проект надделяха. Бившият федерален министър на външните работи Ханс-Дитрих Геншер отказа да говори за "прекомерна бързина" или за "преждевременно раждане". "Става въпрос за създаване на доверие, тъй като това доверие е и оправдано", заяви той на 23 април 1998 г. при дебатите в Бундестага, когато се обсъждаше въвеждането на еврото като новата обща европейска валута. А тогавашната председателка на Бундестага Рита Зюсмут подчерта, че става въпрос и за "нашето политическо бъдеще и бъдещето на народа ни, които са решаващият фактор", припомня АРД. Еврото беше въведено на 1 януари 1999 година. Първоначално това стана като валута за електронни разплащания, а три години по-късно - на 1 януари 2002 г. - и като пари в брой. Днес е невъзможно да си представим световната търговия без единната европейска валута, дори и съгласуването на различните интереси на отделните държави, членуващи в паричния съюз, да е трудно, дори и да е имало многократно напрежение или моменти, в които да се е появявал риск паричният съюз да се разпадне, пише АРД. Според Крис-Оливер Шикентанц от консултантската компания за управление на активи Capitell AG въвеждането на еврото се е случило прекалено рано. То се е осъществило "преди общата финансова и икономическа политика, преди да има ясна рамка. А ние така и не поправихме този вроден дефект", казва той. Но въпреки всички предизвикателства, един политически проект се превърна във втората по важност световна резервна валута - редом до щатския долар. Резервните валути са смятани за особено стабилни в света и са лесни за обменяне. Значението на долара в момента намалява, пише още Клаудия Верле. Според нея това е добра перспектива за европейската валута.