Академикът създава черен хайвер от млечни отпадъци Просперитетът и общото благополучие, обещани от болшевиките по време на революцията, се оказват просто мит. Съветските граждани периодично са недохранени, а причините за глада са много. Погрешни изчисления по време на реформите, икономически и селскостопански експерименти, войни, слаба реколта и кризи често принуждават жителите на страната да затягат коланите си. Ето защо в СССР търсенето на прост и евтин начин за хранене на граждани в извънредни ситуации не спира. Един от най-необичайните и обещаващи проекти е разработката на академик А. Н. Несмеянов, който планира да произвежда храна от... нефт. Александър Николаевич Несмеянов е роден през 1899 г. в Москва, в семейство на учители. По време на революцията 18-годишният младеж приема новата система и, за разлика от много представители на интелигенцията, остава в Русия. Той вижда светло бъдеще и невероятни перспективи пред себе си, но реалността се оказва сурова и грозна. Разрухата и гладът от 1918–1920 г. пряко засягат Несмеянов, тъй като бъдещият химик служи в хранителния отряд. Заедно със свои другари той пътува през гладната страна и конфискува от селяните онези трохи, които се опитват да спестят, за да спасят живота си. По време на пътуванията си Александър Николаевич се убеждава, че съветската пропаганда откровено лъже. Ако се вярва на ораторите, комисарите и пресата, само мерзавците кулаци крият хляб от съветския народ, но се оказва, че животът на най-бедните селски семейства зависи от това колко надеждно е скрито зърното. Канибализмът процъфтява Трагедиите се разиграват една след друга пред очите на Несмеянов. Хората измират в цели семейства и дори в села, ядат кора от дървета, трева и кожени обувки. Канибализмът процъфтява, за което тогава е забранено да се говори. Всичко това дълбоко шокира човека от интелигентно московско семейство и Александър се заклева да победи глада на всяка цена. През 1922 г. Несмеянов завършва Химическия факултет на Московския държавен университет и остава да работи в катедрата на блестящия химик-органик Николай Зелински. Младият учен прави отлична научна кариера, превръщайки се от обикновен асистент в академик само за 20 години. През 1951 г. Несмеянов става директор на Академията на науките на СССР. След като постига признание за работата си и печели железен авторитет, ученият решава да спази клетвата, дадена през гладните 20-те години. Започва да търси начин да синтезира хранителни продукти от най-достъпната суровина в страната – нефтът. През 50-те години всички говорят за сибирските въглеводороди. Но тази идея не е нова. През 1955 г. акад. Несмеянов се среща с британския химик Александър Тод, носител на Нобелова награда. Оказва се, че европейският колега вече се е занимавал с този въпрос и дори успява да получи хранителни протеини от нафта. Британският опит Британският метод на синтез помага много за научните разработки на съветския академик. Тод предлага да изпрати съветски специалисти в Кеймбридж за обмяна на опит. Химиците Едуард Мистрюков и Николай Кочетков отиват в командировка в чужбина и носят на Несмеянов ценна информация за британския метод на синтез. В онези години гладът отново пълзи в СССР. Селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, разрушени от войната, не могат да осигурят прехрана за населението. Решителността на съветският химик да спаси сънародниците си от глад и да ги нахрани с петролни продукти е повлияна и от факта, че той е вегетарианец и е против убиването на животни за месо. Академикът разглежда не само петрола като суровина за производството на продукти, но работи и върху използването на други вещества от органичен произход за тези цели. През 1964 г. Несмеянов постига първите си сериозни успехи, като създава черен хайвер от млечни отпадъци. По това време неговият проект за производство на тестени изделия от нафта също напредва. На конференции академик Несмеянов страстно убеждава всички, че бъдещето на съветската хранителна индустрия е в продукти от нефт. Той смята, че храната, произведена от въглеводороди, ще реши проблема с глада не само в Съюза, но и в страните от Африка и Азия. Според Несмеянов прехвърлянето на хранително-вкусовата промишленост на „нови релси“ ще освободи милиони работници, заети в селското стопанство, и ще им намери приложение в други области. Александър Несмеянов очертава своите идеи и стремежи в труда си „Изкуствена и синтетична храна“, който излиза през 1969 г. Самият учен по това време вече не ръководи Академията на науките на СССР - конфликтът с Никита Хрушчов, който се случва няколко години по-рано, му коства позицията. Не е лесно за опозорения учен да популяризира своите разработки и с течение на времето идеята за синтезиране на храна от петрол престава да се счита за нещо сериозно и обещаващо. Плановете на Хрушчов Партията изиграва значителна роля за изоставянето на курса, очертан от Несмеянов. Правителството заявява, че самата идея да се хранят съветските хора с петролни продукти е порочна и говори не за просперитет, а за криза в съветската наука. Плановете на Никита Сергеевич Хрушчов не са тестени изделия от петрол, а царевица, с която той планира да засее огромната страна чак до Арктическия кръг. Александър Николаевич Несмеянов живее дълъг и интересен живот, донасяйки много ползи на науката. В целия свят съветският химик-органик се смята за един от най-забележителните учени на 20 век. Но той умира през 1980 г., без да е постигнал най-важното - да реши проблема с глада с помощта на въглеводороди.