Председателят на Базелския комитет, известен като световния банков регулатор, обаче предупреждава, че . Според него световните лидери се нуждаят от координиран отговор на предизвикателствата, поставени от изкуствения интелект (ИИ). заяви пред „Файненшъл таймс“ Ернандес де Кос. И посочи, че вече е пречка, защото става все по-трудно и по-трудно. Подобно предупреждение беше направено още преди седем години от тогавашните директори на „Дойче Банк“ и „Сити груп“. Те предрекоха, че изкуственият интелект е бъдеща заплаха, защото може да замени хората, оставяйки ги без работа. И прогнозираха, че ИИ ще “уволни” поне половината от 98-хилядния персонал на „Дойче Банк“ и ще редуцира с 30% кадровия ресурс на “Сити груп”. Според анализаторите на „Голдмън Сакс“ обаче щетите ще са още по-големи, защото ИИ поставя директно под въпрос съществуването на . Въпреки тези притеснения, нито една банка не е тръгнала да се лишава от предимствата, гарантирани от изкуствения интелект. „Дойче Банк“, например, използва ИИ в инвестиционното банкиране за разширяване на моделите за кредитен риск, като взема предвид по-широк набор от нефинансови фактори. Френската „Париба“ пък използва чатботове, за да контактува с клиентите си и да отговаря на милионите им въпроси. А множество финансово-кредитни институции в цяла Европа използват ИИ При всички положения, новите технологии са огромен плюс и за банките, и за икономиката – стига да са регулирани и контролирани, разбира се. Ако банките използват изкуствения интелект като инструмент за подпомагане на процесите, а не за вземане на решения, няма да има губещи. Не може да се отрече, че нововъведенията подобряват потребителското изживяване чрез комуникацията, сигурността и цялостното обслужване. Това обаче се случва много бързо, затова традиционните финансови организации са в надпревара с времето – за да отговорят на гъвкавите модели на финтех компаниите и В същото време те трябва да инвестират непрекъснато, за да подобряват своите ИИ-инструменти, особено чатботовете, “общуващи” с клиентите. Опасността тук е, че въпросните ботове може да предоставят неточна финансова информация или да нарушат поверителността на “кореспонденцията”. Данните, с които системите за изкуствен интелект се обучават, включват огромни количества снимки и текстове от интернет, а в този голям информационен масив са “складирани” и личните данни на милиарди хора. Друго притеснение е, че след като OpenAI пусна ChatGPT в края на 2022 г. и последваха подобрения на системата, Това извика на живот страховете, че никак не е далеч времето, когато този тип системи ще придобият свръхчовешки интелект. И ще започнат да мислят и да действат вместо нас, но… зад гърба ни. В момента, по отношение на изкуствения интелект, светът е разделен на два лагера. В единия са последователите и феновете на компанията OpenAI Сам Алтман, чийто шеф твърди, че един ден технологията може да причини сериозни вреди и дори да направи нещо по-лошо. В другия лагер са учените, за които демонстрирано години наред от фенове на научната фантастика и на световната конспирация, акто и от шефове на компании, които пробутват маркетингови трикове. Каквато и да е истината по отношение на опасността обаче наистина би било добре правителствата да отделят по-сериозни ресурси за контрол на темповете, с които изкуствения интелект “смята” да се развива. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени