– Преди няколко дни в социалните мрежи пуснах точно такъв пост, породен от подобни въпроси. Питат ме хората в района дали, ако не се кандидатирам за кмет на Пловдив, ще остана в район „Тракия“. Имат желание хората от квартала да продължим заедно общия си път. По време на кампанията по-рядко се явявам пред „тракийци“, защото те са наясно и с начина ми на работа, и със спазването на дадената дума. За тях не е нещо необичайно да срещнат своя кмет на колело и да го заговорят за проблемите си. Почти няма лице от тези 70 000 жители на „Тракия“, което да ми е непознато и на което да не сме свършили някаква работа. Това е най-високата оценка, която получавам като кандидат за кмет на Пловдив. – Благодаря на ГЕРБ и на Борисов за гласуваното ми доверие. Стресиращо е да застанеш начело на най-стария жив град в Европа. Но, поглеждайки назад, се сещам за книгата на мотивационния треньор на Ивет Горанова, който поставя мотото „Кой друг, ако не аз“. Познавайки и другите кандидати за кметския стол твърдя, че имаме минало, настояще и добро бъдеще. Но финансовата политика на Пловдив през последните години беше наистина незадоволителна. Бяха започнати много нови проекти, бяха поети много финансови ангажименти и в момента задлъжнялостта на града е над 244 млн. лева. Поети са дори ангажименти по проекти, които не са започнати. Пловдивчани трябва да знаят, че ще се наложи да спираме проекти, които не са приоритет на жителите. Освен финансово, Пловдив има затруднения във всички отделни политики. Кметът Здравко Димитров нямаше смелостта да управлява заедно с ГЕРБ – само зам.-кметът по културата беше от нашата партия. Нашите съграждани заслужават повече грижи и в озеленяването, и в транспорта. – Не искам да изпадам в диалог с конкурентите ми. По-скоро ми се иска предизборните послания да са в посоката какво ще направим за града. – Нека да кажа. През 2006 г. ние основахме организацията ГЕРБ – Пловдив, на която аз съм учредител. На следващата година ГЕРБ подкрепи Славчо Атанасов и това беше единственият път, когато той стана кмет на Пловдив. Останалите му опити бяха неуспешни. Иначе се радвам, че имам достойни съперници в кампанията. – Той беше успешен кмет на район „Тракия“. Но в чия полза е сравнението му с мен, нека кажат обитателите на квартала. По мое време „Тракия“ няколко пъти стана най-добър квартал за живеене в Пловдив. Сигурен съм, че с моя отбор от районни кметове и общински съветници ще успеем да измъкнем града от кризата, в която е изпаднал. А това няма да стане без държавна политика и без помощ от министерствата – имам предвид главно министерствата на транспорта и на регионалното развитие. За разлика от г-н Атанасов, аз съм показал, че не променям посоката, по която съм тръгнал. – Имаме градско управление на ГЕРБ, начело с Димитър Колев. Намерихме най-точната екипна формула. За подбора на общинските съветници също. – Кои са важните акценти на децентрализацията. По отношение на детските заведения, например – там трябва да повишим отговорността на самите директори, децата трябва да се хранят здравословно. При културните събития децентрализацията също е важна. И вече е залегнала в нашата програма за управление. – Точно такъв общински съвет заварих в район „Тракия“. Навремето точно Славчо Атанасов беше направил нещо подобно. Повярвайте ми, всеки член на този съвет дърпаше инвестициите към своя квартал. Когато аз управлявах района, сме се допитвали до всеки отделен жител. Но, когато става дума за общоградски теми, тогава районният и градският кмет трябва да поемат своята отговорност за взимане на успешни решения. – При всички положения Пловдив трябва да има нов, нормално разчетен бюджет. Разковничето е във факта, че много от евросредствата не са верифицирани, общината е поела дълг, платила е част от инвестицията на даден проект и чака пари, които не е сигурно дали ще дойдат. Имам информация, че някои от проектите няма да бъдат финансирани. Ако трябва, някои проекти ще бъдат спрени, за да вкараме общината във финансова стабилност. Скоро погледнах една социология, която показва че едва 6% от пловдивчани се интересуват от „Альоша“. Войните ни разделят, но аз не желая да бъда разделителна линия. – Хълмът е прекрасен. В подножието му е Левски, който ме кара да се чувствам горд – той е личността, която не смея да си сложа дори на портрет в кабинета. Сложил съм го пред кметството. – В Пловдив има и по-високи места, Младежкият хълм е едно от тях. Не приемам референдуми, които разделят гражданите на Пловдив. – Всички пловдивчани се гордеем с Панаирното градче, но правомощията на кмета по темата са малки. Панаирът трябва да бъде контролиран или от държавата, или от общината. И да бъде запазен като Панаир. – Пловдив е имал своя блясък дълги години. Но реката загуби от добавения си блясък. Марица трябва да бъде почистена. Градът на седемте тепета иска специално отношение и към зелената система. Скоро срещнах емблематични пловдивски екоактивисти, които настояват да се спаси растителността на хълмовете. Там е нужно специално отношение. Експозицията на историческите пластове също трябва да бъде достъпна. – Когато човек си е избрал пътя и върви в правилната посока, трябва да е готов на много „Не“-та. От мен ще има много откази, когато става въпрос за интересите на Пловдив и пловдивчани. Но мисля, че ще казвам повече „Да“ – на развитието на града, на археологията, на културата, на развитието на инфраструктурата. По-мотивиран съм да казвам „Да“, отколкото „Не“. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени