Данните от социологическите изследвания и другите експертни анализи играят ключова роля в съвременната политика, и то в целия цикъл на процесите, а не само в навечерието на изборите. Без такава информация, стига тя да е обективна и надеждна, са невъзможни както разработването на платформи и послания, така и селекцията и номинирането на кандидати с реален шанс за успех. Така е в нормалните държави, но България е „страната на политическите чудеса“. Ако българските политици се ръководеха от научната експертиза, едва ли ПП/ДБ щяха да издигнат за кандидат в София Васил Терзиев, а ГЕРБ – Антон Хекимян. Научно-практическите канони повеляват за една кампания да бъдат проведени – едно в началото (за да се установи изходна точка), а другото в средата (за да се види тенденцията и се набележат възможни коригиращи въздействия). Така са постъпвали основните играчи на „социологическия пазар“ при всички избори досега, независимо дали проучванията са били официално възложени от политически субекти или медии, или се използва евфемизмът „изследването е финансирано със собствени средства“. Но не и сега. Почти невидимата кампания за предстоящите местни избори е доста странна, но една от открояващите се особености е почти пълната от електорални изследвания на общественото мнение. Всъщност от края на септември досега са известни само две такива проучвания, посветени на сблъсъка в София, едното от които може да бъде наречено „научно изследване“ само с пределно усилие на въображението. Другото, към професионализма на чиито автори едва ли можем да имаме претенции, показа картина, която чувствително се отклонява от очакванията, а и от резултатите от парламентарните избори през април т.г. в столицата. И тъй като е напълно възможно да са настъпили сериозни изменения в политическите нагласи на гражданите, а състезанието на много места е действително интригуващо, липсата на оповестени социологически данни е повече от странна. Тя не може да бъде запълнена от впечатляващата иновация в българската политика: за пръв път у нас се предлага възможност за залози на кандидатите в кметския вот в големите градове. А букмейкърите, за разлика от социолозите, си дават сметка какви са последиците от неправилно изчислените шансове за победа на един или друг участник в състезанието. за царящото „социологическо мъртвило“? Първата възможна хипотеза е, че партиите, коалициите и кандидатите по места нямат пари за такива „глезотии“ или са решили да харчат наличните средства за по-практични (ефективни) дейности. Допускането, че партийните каси са пресъхнали, е неправдоподобно. Добре известно е, че за местните избори се акумулират огромни средства, значителна част от които са с, меко казано, неясен произход. Предстоящият вот не прави изключение, дори напротив – има индикации, че на фона на изнемощелите партии са се активизирали мощни местни лобита. Веригата „пари – власт – медийно влияние – пари прим – власт прим“ е видима в почти всички големи градове, остава да видим какъв ще бъде ефектът. Предположението, че на много места претендентите за властта са решили да не харчат за „социологии“, вероятно е по-близо до истината. В малките и дори в средните (по днешните български стандарти) населени места има много на гласоподавателите и да се въздейства върху тях. Ако ресурсите бъдат насочени към тези способи, шансовете за успех нарастват и без помощта на науката. Но в големите градове и общини социологическите данни не могат да бъдат пълноценно заменени от познатите „400 сравнително честни начина да спечелиш избори“ (ако перифразираме Остап Бендер). Това е особено валидно в местата с реална интрига и сигурен балотаж. Колкото и важен да е контролираният по различни начини вот, той не гарантира победа в сблъсъци като тези в София и Пловдив. Тогава остава другото обяснение – сондажи на общественото мнение се провеждат, но Казано под секрет, в момента основните социологически агенции съвсем не бездействат. Немалко кандидати обосновават оптимизма си с изрази от рода на „нашите проучвания показват, че …“ и поне в част от случаите това (че има изследвания) не е лъжа. Но тъй като използването на получените данни и анализи зависи от решението на възложителя, агенциите не могат да ги публикуват по свое усмотрение. А „поръчващите музиката“ не желаят такава гласност. Въпросът е: защо? Логичният отговор гласи: защото очерталата се картина не им харесва, а освен това не знаят как да я променят в оставащото време до вота. Парламентарно представените партии (с изключение на ДПС) са в трудно положение – кандидатите им почти навсякъде имат проблеми с мобилизирането на твърдото електорално ядро, да не говорим за периферията. А това неизбежно ще даде отражение върху гласуването за партийните листи в общинските съвети. Този традиционно подценяван разрез на местните избори в момента тъне в пълна мъгла, ясно е само, че се очаква значително следователно появата на множество екзотични местни сглобки и „некоалиции“. С една дума, при очакваната ниска избирателна активност колебанията сред твърдите избиратели превръщат вота в политическа руска рулетка. Надеждната социологическа и друга научна информация не може да гарантира овладяването на този хаос, но при компетентно използване може да даде шанс за избягване на изненадващи провали. Така или иначе, предстоящите местни избори ще бъдат решени не от това, кой е по-убедителен пред избирателите, а кой ще направи по-малко и не толкова фатални грешки. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени