Китай се нарежда на второ място сред търговските партньори на България извън ЕС според данните за първите шест месеца на тази година. Това каза заместник-министър Николай Павлов по време на дискусия, организирана от Китайската медийна група по повод 10-годишнината на инициативата „Един пояс, един път“. На форума присъства посланикът на Китай у нас Дун Сяодзюн и представители на Българо-китайската камара за индустриално развитие. По време на дискусионната среща заместник-министър Павлов съобщи, че през последните години икономическото сътрудничество на страната ни с Китай се развива с бързи темпове. „Ние разглеждаме развитието на двустранните търговско-икономически отношения в контекста на пълноправното членство на България в Европейския съюз и факта, че Китай е стратегически партньор за ЕС и за България“, коментира Николай Павлов. Той изтъкна, че страната ни се опитва да привлече инвестиции от Китай в сектори, които осигуряват висока добавена стойност чрез въвеждане на иновации и които насърчават конкурентоспособността на икономиката. Заместник-министърът информира, че българският бизнес продължава да търси нови пазари в Китай, най-вече за продукти, с които страната ни е известна в Азия, като селскостопански и хранителни стоки, етерични масла и козметика, вино, минерална вода и други. „Вярвам, че повече китайски компании ще се възползват от предимствата на България като дестинация за бизнес и иновации“, отбеляза Николай Павлов. Той акцентира и на връзката между науката и бизнеса и обяви, че тя е сред водещите приоритети на българското правителство. През последните няколко години Китай заема водещо място във външната търговия на България, като се нарежда на второ място сред експортните ни партньори извън Европейския съюз (след Турция). , показват данните от икономическото министерство. Двустранната търговия през миналата година достигна рекордните 4.18 млрд. долара при 3.48 млрд. долара за 2021-а. Българският износ е в размер на 818.6 млн. щ.д. (спад от 38.6%), а вносът е на стойност 3.36 млрд. щ.д. (ръст от 33.6%). Намалението на българския износ се дължи главно на спад от 80% при износа на рафинирана мед и медни сплави за Китай (през 2022 г. износът на рафинирана мед и медни сплави за Китай е на стойност 134.7 млн. щ.д., докато за 2021 година износът на рафинирана мед и мед медни сплави е бил на стойност 698 млн. щ.долара. Делът на рафинираната мед и медните сплави в износа на България за Китай спада от 52.8% през 2021 година спада на 16.5% през миналата година. Основният принос за този ръст е на българския износ, който се увеличава с 45.3 процента. Китайският внос през миналата година е намалял с 9.7 на сто. Търговското салдо остава отрицателно за България. Българският износ все още се ограничава в рамките на малък асортимент от стоки, доминиран от рафинирана мед, медни сплави и медни руди, които формират над 70% от износа ни за азиатската страна. Традиционни български продукти като вина и етерични масла остават слабо представени. Вносът от Китай е разнообразен. Сред основните стоки по вноса от Китай традиционно сe нареждат частите и принадлежностите за мотоциклети и велосипеди, машините и апаратите за кондициониране на въздуха, осветителните тела, електронагревателните апарати, арматурни артикули и други. По данни на БНБ, в края на 2022 г. общо инвестираните средства (с натрупване) от Китай у нас са в размер на 154 млн. евро спрямо 131.6 млн. евро в края на 2021 година. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени