Снимка: БГНЕС През последните няколко години вътрешното обкръжение на Владимир Путин се обогати с няколко нови фаворити, които бяха привлечени в него благодарение на редовните си работни контакти с президента. Тези хора постоянно измислят нови проекти, активно се рекламират и не забравят да демонстрират пред Путин своя професионализъм. Всичко това не само ги отличава от ветераните в президентското обкръжение, но и работи за укрепване на вертикалата на властта. Путин харесва тези усилия - той ги прибавя към касичката със заслугите си за Русия. Дотолкова, че новите любимци започват постепенно да изместват старите любимци от петербургските познати на Путин. "Питерските" са се сдобили с постове и ресурси не чрез професионализъм, а просто по силата на лични връзки. Те защитават, а не създават, и дължат всичко лично на президента. Новите фаворити по служба са попаднали в близкия кръг преди всичко благодарение на своите усилия. Те се превръщат в новите двигатели на режима, а не в реципиенти на помощ от системата, която Путин е изградил. Рано или късно новите фаворити ще поискат от системата възнаграждение за своите услуги, което тя няма да може да им даде. Персоналистките режими отварят широко пространство за фаворитизъм. В един момент властителят започва да издига близки до него хора на важни постове и да разпределя ресурси в тяхна полза. В случая на Путин този момент настъпи много бързо - неговите познати от кооператива "Озеро" и бившите колеги от кметството на Санкт Петербург бързо заеха ключови позиции в руската йерархия и получиха достъп до финансови и суровинни ресурси. През 2001 г. бившият служител на "Смолни" Алексей Милер стана ръководител на "Газпром". Игор Сечин, подчинен на Путин в кметството на Санкт Петербург, стана заместник-ръководител на президентската администрация през 1999 г.; през 2004 г. е назначен за председател на борда на директорите на "Роснефт", заема поста вицепремиер по въпросите на енергетиката, а след това се върна в "Роснефт" вече като неин ръководител. През 1999 г. Николай Патрушев, друг бивш колега на Путин, този път от КГБ, стана ръководител на ФСБ. Ключови активи и ресурси са пренасочени в ръцете на бизнесмени, близки до президента: братята Ковалчук, братята Ротенберг и търговецът на петрол Генадий Тимченко. Изброяването на длъжностните лица и бизнесмените с "петербургски" произход би отнело много време. По онова време философията на фаворизирането при Путин е проста: той дава власт и ресурси на хора, които познава и на които има доверие от дълго време. Професионализмът не беше толкова важен за Путин. Споменатият вече Игор Сечин нямаше нищо общо с енергетиката и добива на нефт, а бившият министър на отбраната Анатолий Сердюков нямаше нищо общо с армията. Това не означава, че около Путин не е имало професионалисти. Те работят в системата, но на бюрократично-технократични длъжности, които изискват опит, но не носят особени лични облаги. Позициите с облаги по-често се дават на фаворити или на фаворити на фаворити. В средата на първото десетилетие на новия век към "питерските" се присъединиха и представители на "двора". Бившите охранители отидоха да работят като заместник-министри в силовите министерства, а след това и като губернатори. Антон Вайно, ръководител на протокола на Путин и всъщност негов личен камердинер, стана ръководител на президентската администрация. Но философията си оставаше същата - лична близост, познанство и доверие. Такива фаворити могат да бъдат наречени "пазители" на Путин, които контролират определен ресурс или сфера на работа за него. При този подход развитието не е толкова важно, още повече че в разцвета си печалбите се формираха от цените на енергията. Държавната хазна и сенчестият бюджет на президента и неговото обкръжение се пълнеха предимно благодарение на условията на световния пазар, а не на професионализма на чиновниците и държавните мениджъри. Този модел на фаворизиране сега бързо се променя. "Питерските" запазват контрола върху ресурсите и продължават да заемат много ключови позиции, но друга формация от фаворити върви по петите им. Тя може да се характеризира по следния начин: това са хора с проектно ориентирано мислене, обикновено професионалисти. Трудовият опит започва да играе ключова роля в кариерата им, а едно от основните предимства е проект, който Путин харесва и който новият фаворит вече е изпробвал в по-тясна сфера на работа. Първият герой от този тип се появява в списъка на Путин доста отдавна - през 2005 г. По това време президентската администрация се оглавяваше от тюменския губернатор Сергей Собянин. Опитен бюрократ, направил кариерата си първо на регионално, а след това и на федерално ниво - като председател на Събранието на Ханти-Мансийския автономен окръг, Собянин е член на Съвета на федерацията през 90-те години и оглавява комисията по местно самоуправление там. В Тюменска област Собянин ръководи реформата за интегриране на общините във вертикалата на властта - избираемите кметове са заменени с назначаеми сити-мениджъри. Демокрацията и публичността на местно ниво стават по-малко, но центърът получи възможност за контрол и ред. Тази реформа в отделна област се превърна в проект за кариерно израстване на Собянин. По това време обаче кариерата на Собянин е по-скоро изключение, което потвърждава общите закони на фаворизирането на Путин. Личната близост и доверието бяха от първостепенно значение, а останалото беше само приятен бонус. Новите фаворити работят по модела на Собянин, както и самият Собянин, който все още не е загубил благоволението на Путин. Той стана кмет на Москва и се опитва да превърне столицата в развит мегаполис, макар и по-скоро от азиатски тип - с модерен транспорт, небостъргачи, развити услуги, но без гражданско общество и квартални общности. Европейски блясък й придават парковете и културните събития. Собянин отдавна е разбрал как да заинтересува президента. Например сега московският кмет вижда, че Путин се интересува от модерен транспорт, затова показва на президента това, което той иска да види - нови пътища, електрически влакове и речни трамваи. Така Собянин увеличава продължителността и интензивността на контактите си с Путин и получава публична похвала от президента. Марат Хуснулин, бившият заместник на Собянин по строителството, а сега федерален вицепремиер за същия сектор, следва същия път. Той редовно представя на Путин инфраструктурни проекти и президентът харесва това - Путин получава илюзията, че Русия се развива бързо въпреки санкциите. Друг генератор на проекти е първият заместник-ръководител на президентската администрация Сергей Кириенко. Заедно с подчинените си той организира конкурси за кадри, обучава чиновници, а отскоро и студенти в рамките на нов курс, наречен "Основи на руската държавност". Грандиозната му машина за забавления от първо лице се състои от много елементи: куп младежки форуми за всеки вкус, възобновяване на обществото "Знание", нова пионерска организация, наречена "Движение на първите". Последният пример за управление на проекти от страна на Кириенко е грандиозната изложба "Русия", основното събитие от предизборната кампания на Путин. Юрий Трутнев, пълномощен представител в Далекоизточния район, има свой собствен проект за президента. Неговият помощник Максим Орешкин постоянно представя на Путин доклади с предложения. Премиерът Михаил Мишустин продава на Путин модерно, дигитално правителство, което се бори със санкциите (а преди това се бореше с ковида). Все по-често президентът обръща знаци на внимание на вицепремиера Дмитрий Чернишенко - последният отговаря за цифровизацията и спорта. Служителят организира спортни форуми за Путин и представя ИТ проекти. Такива любимци могат да бъдат наречени "създатели" за разлика от "пазители". Те не пазят това, което вече имат, а изграждат нещо ново на негова основа, дори ако понякога това ново нещо е само красива декорация. Във всеки случай техните инициативи създават у президента илюзията, че работят в полза на неговия режим. Такива любимци могат да бъдат наречени "съзидатели", а не "пазители". Те не пазят това, което вече имат, а изграждат нещо ново на негова основа, дори ако понякога това ново нещо е само красива декорация. Във всеки случай техните инициативи създават у президента илюзията, че работят в полза на неговия режим. Редовните работни контакти автоматично довеждат до появата на нови фаворити във вътрешния кръг на Путин. В края на краищата в руската вертикала възможността за личен контакт с президента е свръхценен ресурс и притежаването му рязко увеличава елитната тежест на неговия носител. Новите фаворити на Путин правят всичко възможно да увеличат броя на причините да се срещнат с президента. За целта е необходимо да поддържат постоянен интерес към проектите и да увеличават техния брой, т.е. да работят поне като имитатори. Най-вероятно "проектните" фаворити отчитат неуспешния опит на председателя на Държавната дума Вячеслав Володин. Неговата кариера тръгна нагоре, когато през 2011 г. предложи на Путин проекта на Общоруския народен фронт. Но скоро президентът загуби интерес към ОНФ, а нови проекти от страна на Володин нямаше, така че кариерният му ръст спря. Новите правила доста добре усвои и опитният руски царедворец Сергей Шойгу. През първите месеци на войната изглеждаше, че е изпаднал в немилост. Но Шойгу се адаптира бързо и сега продава на Путин проекта "руската армия може уверено да се противопостави на украинското контранастъпление и западната техника". Успехът на продажбата му може да се види по това колко често президентът говори за горящи "леопарди" в речите си. Така Шойгу успя да се впише в новата формация на фаворитите. Моделът на фаворизиране при Путин се промени по няколко причини. Един отегчен автократ на възраст има нужда да бъде забавляван; подчинените му с кариерни хрумвания осъзнават това и работят успешно в тази посока. С годините обектите, събитията и структурите, които са се появили при Путин и трябва да останат в живота на страната, стават важни за него. Амбициозните мениджъри са готови да му помогнат в това, представяйки нови проекти на президента. В крайна сметка "питерските" любимци и представителите на "двора" смятат близостта до тялото за нещо, дадено веднъж завинаги. А фаворитите от новата формация разбират, че трябва да заслужат тази близост и полагат усилия за това. Путин несъмнено вижда и разбира това. Президентът изисква активност от висшето ръководство. Тя може да бъде демонстрирана най-вече от новата формация на фаворитите, а не от уморената "питерска" аристокрация. Изглежда, че подобни "фаворити по работа" са голяма придобивка за Путин и неговия режим. Това впечатление обаче е измамно. Старите фаворити-"пазители" дължат издигането си на първо място на Путин, а собствената им роля за това е минимална. Президентът им е дал всичко и те му връщат само вярна служба на пазачи в рамките на своите възможности. Фаовритите-"творци" дължат възхода си на Путин само на половина, делът на собствените им заслуги е не по-малък. Те често дават повече на президента и вертикалата, отколкото тя им връща. Те строят, те се противопоставят на санкциите, те създават илюзията за празници. Новите фаворити бавно завладяват ресурсите - привличат финансиране за проектите си, карат приятелски компании да ги реализират, постигат назначаването на свои губернатори. Апетитите им ще растат - все пак те са донори на режима, а не негови реципиенти. Един прост пример: "Роснефт" ще оцелее добре и без мъдрото управление на Сечин, но ако начело на компанията дойде опитен мениджър със собствен "проект", няма съмнение, че тя ще стане по-ефективна. Въпреки това Путин и старият "питерски" елит едва ли ще бъдат готови да отговорят на изискванията на новите фаворити. Откритото недоволство, саботажът или дори фронда на "фаворитите в службата" изглеждат като съвсем реален сценарий. Активните бюрократи прекрасно разбират, че могат да живеят без Путин и неговия вертикал. А пък персоналисткият режим едва ли ще оцелее без тях, ако изобщо оцелее. Техните лични проекти и инициативи, които вече им помогнаха да намерят път към сърцето на Путин, са и добра основа за бъдещето. Естествено, бъдеще без Путин. По публикацията работи: