Кой печели и то много, от спирането на ПАВЕЦ "Чаира"? Балансиращите мощности на Доган и Ковачки
Това съоръжение на практика работи като батерия. Огромно количество вода се изпомпва нависоко, когато има ток в излишък. А когато няма - водата се пуска обратно надолу и така произвежда ток. Съоръжението обаче спря да работи, а от това печелят добре познати имена. Корупция, саботаж или нещо друго? Това анализира "Свободна Европа". Гигантска система за съхранение на енергия, най-голямата в Югоизточна Европа. Това представлява помпено-акумулаторната водно-електрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира". Тя е ключова за България, защото освен че произвежда ток, балансира електроенергийната система - тоест, поема излишния ток през нощта и произвежда ток, когато това е необходимо през деня. Работи на принципа на външната батерия, която зареждаме през нощта, а през деня включваме, като ни свърши батерията на телефона. "Чаира" е скъп и сложен хидроенергиен комплекс, но от година и половина не работи и даже има съмнения, че е умишлено повреден. Пропуснатите ползи от липсата на производство са близо 1 млрд. лв., а доскоро не бяха известни дори причините за повредата в държавния комплекс. От бездействието на централата печелят други, които получават пари, за да балансират системата - топлоелектрическата централа (ТЕЦ) "Варна" на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки централи. Заради това има съмнения, че и ремонтът на "Чаира" се бави умишлено. Какво е ПАВЕЦ "Чаира" ПАВЕЦ "Чаира" се намира в планината Рила. Тя е най-голямата подземна централа в Югоизточна Европа, има четири помпено-генераторни хидроагрегата (турбини), които изпомпват вода и произвеждат електричество, захранвайки се от водите на язовирите "Чаира" и "Белмекен". Централата е построена на два етапа, като агрегатите 1 и 2 (направени от японската компания "Тошиба") започват работа през 1995 г., а 3 и 4 (създадени по стандарт на "Тошиба" от български предприятия) - през 1999 г. Една по една и четирите турбини излязоха извън строя. В продължение на няколко години една по една и четирите турбини излязоха извън строя и от май 2022 г. ключовата за българската енергетика централа напълно спря да работи. Това стана след повредата на последния работещ генератор. Само месец по-рано, при тестване, една от наскоро ремонтираните турбини аварира критично. Третата турбина се повреди още през 2021 г., а четвъртата, която също беше ремонтирана, все още не е тествана заради страх да не аварира и тя. Целият ремонт на съоръженията отнема три години и струва 13,8 млн. евро. След този ремонт идват авариите и крайният резултат е, че "Чаира" не работи. Централата е собственост на Националната електрическа компания (НЕК). Тя притежава и държавните вецове и е собственост на Българския енергиен холдинг (БЕХ), чийто принципал е министърът на енергетиката. Защо е важна централата Мощността на ПАВЕЦ "Чаира" може да генерира 864 мВт електроенергия на час или почти колкото единия блок на АЕЦ "Козлодуй". Капацитетът ѝ за изпомпване на вода е 798 мВт на час, пише в документ на енергийното министерство, който представя дейността на НЕК. Освен да осигурява ток, централата се използва за балансиране на електроенергийната система на страната. При нужда от електроенергия се пуска в генериращ режим и бързо може да покрие недостига. Ако има излишък на ток, работи в помпен режим, за да разтовари системата. По-просто казано, за производство на ток водата от яз. "Белмекен", под който се намира централата, се излива през турбините ѝ в по-ниско разположения яз. "Чаира". Нощем, когато енергийната система не е натоварена и токът е евтин, помпите връщат водата обратно в яз. "Белмекен". Централата може да замести при аварии големи мощности като ТЕЦ и АЕЦ, а най-голямото ѝ предимство е, че може да се активира или спира изключително бързо - само за 2 минути, което я прави много по-гъвкава от всички останали. Освен ПАВЕЦ "Чаира", ролята на балансьор на енергийната система се изпълнява основно от ТЕЦ "Варна" на председателя на ДПС Ахмед Доган и свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки централи. Заради това и има съмнения, че ремонтът се бави умишлено. Осигуряването на балансираща енергия е най-скъпата услуга на електроенергийния пазар. Когато потреблението на ток рязко и непланирано надвиши предлагането, държавният Електроенергиен системен оператор (ЕСО) пуска допълнителни мощности, за да запази баланса на системата. ЕСО е оператор на НЕК, който организира балансиращата електроенергия и решава кои точно централи да се активират. Балансираща енергия дават държавните НЕК и "Марица изток 2", теца на Доган, както и свързваните с Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол", "Брикел" и няколко топлофикации. Според правилата на КЕВР цената за баланс от началото на 2021 г. се определя, като се вземе съответната почасова стойност от енергийната борса и се прибавят 100 лв. за всеки мегаватчас. Така например се оказва, че ЕСО активира ТЕЦ "Варна" на Доган именно в най-скъпите часове от денонощието, като например през юли 2021 г. почасовата цена на тока достигна 300 лв./мВтч. По информация на "Капитал" през 2020 г. на теца на Доган са платени 20,8 млн. лв., а от началото на 2021 до края на юли - 12,4 млн. лв. Справката е предоставена от тогавашния служебен енергиен министър Андрей Живков. Иначе на сайта на ЕСО е публикувана оперативна справка за енергийния баланс, но тя не дава подробности кой е осигурил балансираща енергия и срещу какви суми. ДПС присъства във всички парламенти от 1990 г. насам. Партията често е критикувана, че развива корупционна мрежа и подчинява държавните институции на личния интерес на лидера си Ахмед Доган. ДПС беше официално в правителството от 2001 до 2009 година. След това формално мина в опозиция, но поддържаше близки отношения с управлявалата до 2021 г. партия ГЕРБ на Бойко Борисов. В момента ДПС не участва в правителството на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и ГЕРБ, но го подкрепя и е част от парламентарното мнозинство. Без да има преки участия, енергийният бизнесмен Христо Ковачки е сочен като контролиращ големите въглищни централи "Брикел", "Бобов дол" и димитровградската "Марица 3", както и топлофикациите в Русе, Плевен, Сливен, Перник, Габрово и Бургас. Част от тях по документи са собственост на хора и фирми, регистрирани в Обединеното кралство и Кипър. Някои от компаниите собственици дори са регистрирани на един и същи адрес в Лондон. Такъв пример са дружествата, които притежават централите "Брикел", "Бобов дол" и "Топлофикация - Перник". Точно присъствието на политически фигури в енергетиката кара много хора да повдигат въпроси за корупция около ремонта на "Чаира", липса на контрол, умишлено бавене на ремонта за сметка на частни интереси, некомпетентност и дори саботаж. Стигна се и до проверка на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) на "Чаира" като стратегически обект за националната сигурност, която така и не оповести официален доклад и обяснения. А към съмненията за корупция и за саботаж се добавя и друг нюанс - до аварията се е стигнало заради дългогодишно безхаберие на управлявалите енергетиката, НЕК и самата ПАВЕЦ. И ограничението за броя пускания и спирания, и изискванията за поддръжка са неща, които би трябвало да са известни на специалистите. Когато към всичко това се добавят интересите на политически лица в енергетиката, въпросите стават още повече. По предварителни изчисления ремонтът на централата ще струва около 80 млн. лв., за които в държавния бюджет има заложени гаранции за вземането на кредит. На базата на анализите икономическото министерство е решило да направи поетапен ремонт на агрегатите до 2027 г., като до края на 2024 г. два от тях ще бъдат пуснати. До края на 2025 г. ще бъде пуснат и третият, като поправката на всеки от тях ще струва около 10 млн. лв. Последният - тежко авариралият през пролетта на 2022 г. агрегат, ще трябва да заработи през 2027 г., като неговият ремонт ще струва около 50 млн. лв.