Епистоларният роман от края на XVIII век „Опасни връзки“ на Шодерло дьо Лакло е умело драматизиран от актрисата Станка Калчева, за да се превърне в основа за нейния режисьорски дебют на сцената на Младежкия театър. Салонната драма на маркиза Дьо Мертьой, виконт Дьо Валмон и невинните (или не съвсем) жертви на тяхното перфидно любовно надлъгване във версията на Станка Калчева типично по френски маниер е изградена с пиетет към словото, което е изящно и много, прецизно артикулирано и нюансирано. Без това ни най-малко да накърнява красотата и ефирността на театралното зрелище – с пищните костюми, с балните танци, с еротичните провокации на изискания флирт. Съюзници в свръхначинанието на най-новия режисьор на родния Бродуей са актьорите – особено пламенната в амбиция и злост Рая Пеева като маркизата. Макар и не толкова ярък, също и Александър Димов, когото до неотдавна гледахме в проекти на МГТ „Зад канала“ и няколко повече или по-малко успешни бг сериали и филми, както и Ния Кръстева като добродетелната и чистосърдечна г-жа Дьо Турвел. Свръх-начинание, защото тези образи неизменно асоциираме с изградените от свещените чудовища Глен Клоуз, Джон Малкович и Мишел Пфайфър в едноименния филм на Стивън Фриърс от 1988-а… Нашите „Опасни връзки“ са в по-камерен вариант, Станка Калчева е компресирала сюжетните линии до историите на 6 основни персонажа и като такъв „по-сгъстен и интензивен“ вариант спектакълът е подобен на малко, но добре шлифовано бижу. Сценографията на Свила Величкова е аскетична, изчерпва се с 3 стола със стилни метални облегалки на камерна сцена, целият разкош на представлението е съсредоточен в костюмите – коприни и кринолини, както и в богатството на преживявания на героите. Първото писмо от десетките, изграждащи сложните и многопланови отношения в микрообществото на сцената, е с подател младата и невинна Сесил, току-що излязла от манастира, за да бъде омъжена за аристократ. Детски чар и наивитет й придава начинаещата актриса Александра Свиленова. Нейната майка г-жа Воланж иска да я лансира в обществото, да я „нареди“ добре, да й намери наставница в светските игри, но и да опази моралните й добродетели (отлично изпълнение на Мариана Миланова, която с остро чувство за комедийна характерност създава интересен образ). Намеренията й обаче няма да се сбъднат, както ги е замислила, защото Мертьой и Валмон ще пожелаят да отмъстят на годеника на дъщеря й граф Дьо Жаркур, някога изоставил маркизата, отмъквайки любовницата на виконта. И Мертьой ще задейства пъклен план. За пословичния с цинизма си виконт да прелъсти наивното момиче не е достатъчно предизвикателство – той се „цели“ в чистата душа на г-жа Турвел. Но по-далечната му и отдавнашна цел е самата Дьо Мертьой – единствената равна нему по коварство и поквара на ума. Тя пък се забавлява да го държи на повод, който ту отпуска, ту скъсява и да го ползва като маша в мерзките си стратегии. Междувременно Сесил се образова в техниките за рисуване от младия учител Дансьони (Владислав Стоименов) и между тях се зараждат чувства… В играта на коварство и любов (неизбежно е изкушението за аналогия с друг премиерен костюмен спектакъл от софийския афиш) епистоларността е „кодирана“ и в декора – пишещите или четящите писмата от или до даден персонаж оживяват като образи от портрети по стените в интериора. Във финалната сцена писмата се овеществяват като десетки листове хартия, които ще бъдат разпилени от умиращия Валмон, за да убие и малкото останали илюзии у младия му довереник Дансьони… Разточителните чувства и излияния на персонажите на моменти биват автоиронизирани и дори донякъде пародирани от актьорите (все пак живеем във век на възпитано отчуждение), дори се изкушаваме да желаем тази тенденция да бъде изведена още по-дръзко, категорично и радикално от Калчева. Макар и „осмяна“, тази салонна драма ще продължи да вълнува. Защото човешката природа и любовната война между половете не са се променили много за два века и половина. От хиляда седемстотин осемдесет и…, та до сега – винаги е имало и ще има стъпкани сърца и чувства, нови обекти на желания и по-високи залози в социалното катерене. Технологиите – мобилните телефони и социалните мрежи, са сменили класическите писма, но общуването е все така опосредствано, а истинските намерения – често скривани зад усмихнати маски. …На финала (това като че ли го няма в оригиналното произведение) ще видим младата Сесил Воланж в костюма на маркиза Дьо Мертьой: вече сполучливо омъжена и закоравяла като нова законодателка на интригите в бомонда – тя се е оказала добра ученичка. Приемствеността в злото е осъществена. Хореографията в спектакъла е дело на премиер-солиста на балета на Софийската опера Никола Хаджитанев, музиката е на Емилиян Гацов-Елби. Драматизацията е по превода на Пенка Пройкова. Следващите представления на „Опасни връзки“ в Младежкия театър „Николай Бинев“ са на 12 и 31 януари 2024 г.