Москва разполага със списък от западни активи, които би могла да “прихване”, ако лидерите на Г-7 решат да конфискуват замразените авоари от 300 млрд. щ. долара на Руската централна банка, заяви Кремъл на 29 декември. Ръководителите на държавите от Г-7 ще обсъждат нова правна теория, която би могла да позволи “усвояването” на въпросните средства на “Банк России”, на срещата им през февруари 2024 година, твърдят запознати с плановете им лица, както и официален представител на Обединеното кралство. Говорителят на Кремъл – Дмитри Песков, посочва, че всеки подобен акт на Запада може да наруши международното законодателсгтво и би подкопал както глобалната финансова система, така и световното стопанство. Песков е казал на репортерите, че Русия вече анализира потенциални ответни мерки и има списък от активи за потенциално конфискуване, без да дава подробности за него. В момента авоари с равностойност от около 300 млрд. щ. долара са замразени от западните държави, повечето от които – облигации и депозити, деноминирани в евро, както и известни количества в щатски долари и лири стерлинги. Вашингтон вече предложи работни групи от Г-7 да изучат начините за конфискуване на руските средства, защото партньорите бързат да съгласуват навреме плана за втората годишнина от руското нахлуване в Украйна. Решения все още не са взети и проблемът продължава да се обсъжда разгорещено в европейските столици, но ускоряването на работата по конфискуването на авоарите на “Банк России” в полза на Киев показва колко важна е тази задача за Запада. Тя е била дискутирана през този месец и от финансовите министри на Г-7 и от техните заместници, твърдят добре информираните източници. Съединените щати, подкрепяни от Великобритания, Япония и Канада, предлагат да се върви напред с подготовката, така че вариантите да са готови за потенциалната среща на върха на лидерите на Г-7 около 24 февруари – датата на военната офанзива срещу Украйна, разпоредена от руския президент Владимир Путин. Трите работни групи, предложени от Вашингтон, ще изучат правните проблеми около конфискацията, метода за прилагане на такава политика и смекчаването на рисковете, както и опциите как най-рационално да се насочат средствата в помощ на Киев. Концепцията за изземване на руски активи в чужбина се обсъжда активно в европейските столици. Германия, Франция, Италия и Европейският съюз имат известни резерви и посочват нуждата от внимателна оценка на законосъобразността на въпросния акт преди да се вземе решение. Няколко европейски министри подчертаха също и необходимостта да се държи в тайна работата по темата. Западните столици обсъждат различни опции, вариращи от директно изземване и изразходване на активите на руската централна банка до усвояване на постъпленията от замразените авоари или използването им като обезпечения по заеми. Брюксел засега не е склонен да конфискува самите активи и вместо това изучава начините за използване на печалбите от тях, реализирани за финансови институции каквато е Euroclear, която държи държавни облигации за 191 млрд. евро. Вашингтон не подкрепя публично изземването на руски активи, но тайничко е разпространил дискусионен документ в рамките на Г-7, в който се посочва, че подобен акт срещу Москва ще е законен като контрамярка за принуждаването на Русия да прекрати агресията си. Европа обаче, където се намира по-голямата част от замразените средства, е доста по-предпазлива и се опасява от възможни негативни ефекти върху финансовата стабилност, както и от ответни действия на Русия. Италия, което поема председателството на Г-7 през 2024-а, е сред държавите, които споделят тези опасения за компаниите си, работещи на руска земя – напълна реална опасност, с която Москва вече заплаши. Европейският съюз, Обединеното кралство и Франция подчертават също, че парите няма да са достъпни навреме и ще са недостатъчни за покриване на нуждите за възстановяване на Украйна, както и че конфискуването на активите не трябва да е за сметка на предоставянето на финансова подкрепа за Киев през идната година. Някои министри се страхуват, че дебатът за изземване на авоарите на “Банк России” може да се възприеме като алтернатива на ортодоксалния финансов пакет за Украйна, който е проблематичен заради съпротивата в американския конгрес и отказа на Унгария да подкрепи сделката на Брюксел. Очевидно, поривът за конфискуване на замразените руски активи е начин да се даде урок на Москва и доказателство, че Кремъл няма да може да откаже Запада да оказва помощ на Киев както икономическа, така и военна. Руското правителство пък отчете, че активността на националния производствен сектор е нараснала през декември с най-бързи темпове за последните почти седем години, въпреки че новите заявки за износ са намалели за втори пореден месец. Индексът на “Стандард енд Пуърс глоубъл” за промишления сектор се е повишил до 54.6 пункта през декември от 53.8 през ноември, оставайки над вододела от 50 точки, който отделя спада от подема. Това е най-високата стойност на индекса от януари 2017 година. Москва харчи ударно за производство, наливайки пари в сектора на отбраната, за да увеличи военната продукция след инвазията в Украйна през февруари 2022-а. Растежът на сектора се дължи основно на вътрешното търсене. Анализът на “Стандард енд Пуърс глоубъл” показва също, че инфлационният натиск отслабва. И че въпреки недостига на работна ръка в Русия и рекордно ниската безработица от 2.9%, фирмите увеличават персонала, полагайки усилия да редуцират забавянето на поръчките. Някои компании пък са оптимистично настроени за бъдещето. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени