Всяка събота вече повече от 20 години близо 400 бедни, бездомни и нуждаещи се хора чакат на опашка в двора на храм "Св. Пророк Илия" в столичния квартал "Дружба 2", за да получат хляб и домашно приготвени ястия - дажба за около два дни. Менюто се създава с даренията, които разположената до храма кухня за бедни е получила. На втори декември например има сандвич с пиле, картофена супа и половин хляб. В навечерието на коледните празници много от тях са довели и децата си, за да помогнат с украсяването на коледната елха и да следят спазването на реда, така че храната да стигне за всички. Винаги присъстват и дежурни, около 30 на брой, които се редуват да помагат в организацията. Приготвянето на храната се случва в постройка в двора на църквата, изградена също изцяло с дарени средства и материали, оборудвана с два големи казана за супа, работни плотове, а зимно време - и с коледна елха. "В кухнята доброволците започват с обработката на зеленчуци и други продукти, след това наливане на храната в специални съдове, след това сглобяването на 400 пакета топла храна, сандвичи, хляб, плодове, десерти и накрая раздаването на пакетите", казва за "Капитал" Симеон Маринов, отзивчив човек на възраст малко над 50 г. Той е един от основателите на кухнята за нуждаещи се и част от енорията на храма. Преди вече 25 години (1999 г.) той създава инициативата, след като - като редовен посетител на храма в "Дружба", забелязва колко нуждаещи се има и в църквата, и в квартала. Тогава "клиенти" на кухнята са били около 30-40 човека, но с годините тя става все по-популярна и така до днес, когато стотици разчитат, че ще намерят там винаги топла храна. Откакто кухнята съществува, не е пропускала седмица, в която да нахрани нуждаещите се, дори и по време на Covid пандемията, когато, разбира се, се вземат нужните мерки. Нарастваща мрежа от доброволци "От тогава до днес като доброволци при нас са служили повече от 8 хил. човека (по списъци от дежурствата). Основно са млади и образовани хора. През кухнята като доброволци са минали и няколкостотин чужди граждани", разказва Симеон Маринов за "Капитал". Кухнята приема два вида дарения от хора и фирми - преведени средства по банков път, както и вече закупена храна, която дарители често оставят пред прага на храма. "Едно от най-приятните неща за мен е, когато отида рано сутринта и заваря на улицата под прозореца на кухнята десетки касети с плодове и зеленчуци, а пред вратата на кухнята картофи, лук, дрехи и какво ли не. Просто са дошли хора, оставили са, каквото са приготвили, и са си тръгнали - без фойерверки", казва Маринов. Нуждаещите се, които никой не брои Опашката пред вратите на кухнята е дълга и изпълнена с хора от различна възраст и с различен на външен вид - има и възрастни, и млади, някои от тях са бездомни. "Спектърът е изключително разнообразен. Бездомни, слаби, болни, нехоспитализирани хора с психически проблеми. Също и бежанци. Целият спектър на нуждаещи сме имали", обяснява Симеон Маринов. И, както отбелязва в репортаж за bTV, много често посетителите са със сълзи на очите. Около празниците интересът към включването в подобни благотворителни инициативи нараства. Но хората в нужда не съществуват само тогава. Те са забравени през по-голямата част от годината, включително и от държавата. Тя дори не знае точният брой на бездомните хора. За да бъде регистрирано бездомно лице обаче, трябва да бъде попълнена определена документация или да бъде подаден сигнал, което не се случва в много от случаите. От министерството на труда и социалната политика пък казват, че "не е създавана исканата информация по отношение на данни за съществуването на официална статистика за броя на бездомните хора в България и министерството няма данни за нейното местонахождение." Едва 3 центъра в София Все пак Столичната община предоставя макар и ограничен брой социални услуги за бездомни и несъстоятелни хора, най-важни от които са приютите за временно настаняване. Трите такива центъра в София са почти винаги пълни и са ориентирани към различни групи. Един от тях е център "Света София" в жк "Захарна фабрика" с капацитет от 120 места. Там се приютяват млади хора между 16 и 25 години в тежко положение, на които освен място за спане и храна се предлагат образователни програми и индивидуален план за ресоциализация в рамките на престой от 3 месеца. Центърът "Свети Димитър" в "Люлин" има 270 места и приема пълнолетни бездомни хора, като също помага в изготвяне на лични документи и търсене на работа. Последният временен приют , "Свети Георги", е в "Красна поляна" и помага на бездомни и семейства с постоянен адрес в кризисна ситуация. Приютът има съвместни програми с отдел "Закрила на детето" и "Асоциация Анимус". Извън това през празниците Столична община имаше и временна инициатива с раздаване на храна и топли напитки в двора на храм "Света Параскева" на ул. "Георги С. Раковски". "Всеки може би сам може да се убеди, че в София има все повече хора, които ровят по кофите, все повече хора, които спят по улиците. Има видима бедност, увеличаване на жилищната криза", каза Росица Кратункова от Сдружение "Лекари на света" по време на интервю за "Нова телевизия". Инициативи за добро Една от тях е българският отдел на международното пацифистко движение Food not Bombs. Te ежеседмично приготвят топла храна и различни дарения, които раздават всяка неделя в кв. "Левски В". Друга кухня за бедни има и в храм "Св. ВМЧ Георги Победоносец" в кв. "Дървеница", която съществува от повече от 20 години и храни три пъти седмично около 200 човека. Всеки може да се включи с каквото смята, че ще бъде най-полезен. "Най-любимата ми част е Рождество и Великден, на които празници отделяме голям ресурс и подготвяме топла скара за хората. Излизаме сред тях, наливаме на всеки по чаша вино и се поздравяваме за празника. Представете си, това са 400 човека, които отговарят на поздрава ти с Христос Воскресе", описва Маринов най-любимата част от работата си. Кухнята за нуждаещи се в храма на "Св. Пророк Илия" скоро ще навърши 25 години от създаването си, през които идеята на Маринов и съмишлениците му се разраства до това, което е днес - ежеседмична социална услуга за 400 души, организирана от хората за хората. През този четвърт век история хиляди доброволци и дарители са минали през кухнята, някои по веднъж, други стават редовни посетители, но всеки оставя следа с желанието си да помогне на нуждаещите се. Етикети