„Зелената светлина на Европейския съвет за преговорите за влизане на Украйна в ЕС ни помага да погледнем по-надалеч, но за да осъзнаем истинската тежест на Европа в света оттук нататък, ще ни трябват доста време и усилия. Ако това не се случи, със сигурност ще създадем черна дупка с епохални измерения“. Думи на Лучо Карачоло, който ще навърши 70 години през февруари и от 30 години ръководи основаното от него списание за геополитика „Limes“. През цялото това време той е разбрал, че „между реалността и начина, по който я възприемаме, има пропаст, която усилено се опитваме да запълним“. - Путин наистина ли печели в Украйна, както намеква сп. „Икономист“? - Със сигурност ще загуби Зеленски и повече от него Украйна, която няма да си върне териториите и ще бъде провалена държава. Тя е загубила една трета от жителите си, много от тях са бежанци, които няма да се върнат. Тя е зависима от САЩ и ЕС и това ще има висока политическа и икономическа цена, особено за Европа, предвид тенденцията за американско оттегляне, за неангажираност. Световната банка оценява възстановяването на Украйна на 500 милиарда долара. - Как се променя съотношението на силите на глобално равнище? - Ситуацията се обръща в полза на Китай, защото Русия си връща територии, включително Крим, но страната на Дракона има все по-голямо влияние върху бившата съветска империя. Тази война можеше да бъде избегната от САЩ, които финансират антируските сили в Украйна още от 2000 г. Неоконите (неоконсерваторите - бел. пр.), добре представени в Държавния департамент от Антъни Блинкен, заложиха на Украйна в НАТО и на падането на Путин. - Значи ли това, че всички са се провалили? - Украинците бяха използвани от американците, с цел да обезкървят руснаците и сгрешиха, като под натиска на англо-американците се отказаха от турското посредничество за мир. Равносметката пък за Русия е като чаша наполовина пълна или наполовина празна, зависи откъде я гледаш. В основата на всичко е американската криза, която доведе до стратегическо поражение, изпробвайки върху кожата на украинците несъстоятелността на собствените си възможности за военно възпиране. Путин нападна един американски протекторат и сега всички по света знаят, че могат да направят същото. - Преминавайки към израелския военен театър, утопия ли е решението „две държави“? - Газа беше нещо като неофициална Палестина, но Израел на практика я евакуира, мислейки да установи там Палестинската власт от Западния Бряг, докато Хамас се противопостави. Нека не забравяме израелската двуличност, чрез която Хамас беше косвено подкрепен да се изправи срещу палестинската власт. А безпрецедентният акт на масов тероризъм на 7 октомври нанесе незаличима рана на Израел. Сега (премиерът Бенямин) Нетаняху иска да прочисти Газа из основи, да я изравни със земята, да наводни тунелите и да управлява ивицата вместо Хамас, точно както възнамерява да стори и на Западния бряг с Палестинската власт. Дали реакцията е прекалена? Дали Израел ще се почувства по-сигурен и какви последствия ще има това върху диаспората? Въпроси, които трябва да си зададем, давайки си прекрасно сметка, че Израел е държава, докато палестинците дори не са нация, а по-скоро хуманитарен проблем. - Има ли вторични интереси в тези театри на война, например продажбата на оръжия? - Споразуменията от Абрахам (договорености между Израел и някои арабски държави за сътрудничество - бел. пр.) имат важен военен компонент. Когато в Саудитска Арабия разбраха, че САЩ ги защитават все по-малко от Иран, те си поръчаха израелски отбранителни системи. Приписването на всичко, което се случва, на оръжията обаче би било прекалено, също и защото тези войни показаха една невероятна криза в американската индустрия. Първата причина за намесата на САЩ в Украйна е просто стратегическа, тоест да ударят Русия, да я превърнат във второстепенна сила и да я откъснат от Китай. Не успяха, целта не беше постигната. - Каква е ролята на Катар на световната сцена сега? - Това е агенция за услуги. Някога страната се е наричал Пиратски бряг. Това е малка страна, богата на газ, приходите от който използва, за да се защитава и за да влияе на различни световни театри. През годините се превърна в място за срещи между американци, европейци, израелци, иранци и саудитци. Там има голяма американска военна база, а турците осигуряват преторианската гвардия в двореца на емира Ал-Тани. Със сигурност израелската криза не се вписва в интересите на Катар, който плащаше месечен подкуп на Хамас, за да го подкрепя и да засвидетелства неговата надеждност пред израелците. - В контекста на всичко това дали Италия успя да заиграе централна роля след падането на Берлинската стена? - Обективно да. Тя се намира в горещата зона между Балканите, Близкия изток и Северна Африка, на нейна територия е второто по големина американско военно присъствие в Европа, съвсем не е изненадващо, че по този показател е след Германия, смятана е и за самолетоносача на Средиземно море. - Коя е по-силна в Италия - американската или руската пропаганда? - Става дума за нещо повече от пропаганда - ние имаме по-дебели културни и стратегически връзки с Америка, като това може да се усети навсякъде. Руската пропаганда тук няма голям ефект и по-често е насочена за вътрешно ползване. Случилото се обаче по време на COVID падемията (контингент руски военни лекари участваха в дезинфекцията в района на град Бергамо и разработиха ваксина - бел. пр.) беше доста странно и мисълта, че страна от НАТО като Италия е позволила на руски войници да се разхождат свободно из страната, заслужава адекватно разследване на историята. - Ще спечели ли Тръмп изборите в САЩ догодина? - Срещу Байдън - да, но всички сценарии са отворени. - Но това няма ли да се окаже истинска катастрофа? - Това би било само потвърждение на американската криза. Тръмп маниерничи прекомерно, но само потвърждава това, което вече се знае от края на войната в Ирак. А именно, че е налице тенденция на неангажираност, на отстъпление от поети ангажименти. И тази тенденция активира доста някои средни сили като Турция, Полша, Индия и Япония. - Ще изпревари ли Китай САЩ? - Зависи от параметрите. Като БВП - да, като лидер на свободния свят - по-малко. Китай винаги е живял с идеята, че той е светът, а не с тази да го завоюва. - Има ли все още американско морално превъзходство? - Да, макар то да се свива все повече и повече. Но Китай въобще не се стреми към морално превъзходство и в никакъв случай няма качествата да замени американското лидерство. - Хенри Кисинджър почина неотдавна, как го помните? - Той не беше американец нито по рождение, нито по възпитание и образование. Неговият модел беше Виенският конгрес на великите сили, които постигат споразумение за сключване на мир. Работеше така по време на Студената война, опитваше се да го прави до края с Китай. Но това време свърши, защото всички велики сили са в криза, включително Китай и Русия. - Що се отнася до Европейския съюз - прав ли е Макрон да залага на Марио Драги за президент на Европейската комисия? - Драги или не, проблемът е същността на ЕС, който не еволюира към някаква форма на държавност и геополитическа субективност. В съюза сега всеки играе за себе си и прехвърля проблемите на другите. ЕС и НАТО са бюрократизирани структури, които трудно се променят, изгубили са смисъл и стават все по-стерилни. На практика занапред едни европейски страни ще постигнат съгласие по отношение или за сметка на други: Италия, Франция, Испания и Германия имат общи интереси, докато други от Изток или Север - по-малко. Европеизмът беше илюзия, която вбесяваше национализма, вместо да сближава европейците. - Прав ли е Марио Монти (експремиер на Италия и еврокомисар - бел. пр.) да хвали външната политика на правителството на Джорджа Мелони и да одобрява замисленото от нея вето върху Пакта за стабилност? - Това правителство е подобно на предишните, които винаги са действали по-скоро тактически, отколкото стратегически, без да осъзнават напълно еволюцията, за която стана дума. Сезонът на налаганите ни ограничения отвън приключи и това означава поемане на по-големи отговорности в Атлантическия съюз. Отношенията с Америка не могат да бъдат само пасивни, те трябва да бъдат и активни. Пактът за стабилност е ограничение за Италия и тази система, от която ние сме съставна част, а не зрители, не е в наш интерес. - Ще подкрепи ли премиерката Мелони новата Европейска комисия? - Мисля, че тя ще се стреми да бъде част от мнозинството, което обаче се страхувам, че няма да промени съдбините нито на ЕС, нито на света. (Превод специално за “Труд news” - Румен Михайлов)